Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
София, 13.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 20.06.2018 г.в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 287 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба от Б. Д. Н. срещу въззивно решение № 134 от 13.10.2017 г. по възз. гр. д. № 326 /2017 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателката срещу Т. Г. М.: 1) за прогласяване нищожност на основание чл.42,б.„б“ ЗН, вр. чл.24,ал.2 ЗН на нотариално завещание от 19.12.2012 г., извършено от М. Х. Н. в полза на ответницата Т. Г. М., и 2) евентуалните искове за унищожаване на основание чл.43,ал.1,б.“а“ и чл.43,ал.2 ЗН на същото нотариално завещание, както и 3) евентуални искове за обявяване нищожност на нотариалното действие по съставяне и подписване на нотариалното завещание на основание чл. 576 ГПК във вр. чл.583, ал. 1 и ал. 2 ГПК и чл.579, ал. 2 ГПК.
Насрещната страна Т. Г. М. в писмен отговор твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по обективно съединени искове, всеки с цена над 5 000 лева, поради което не съществува ограничение за касационно обжалване по чл.280,ал.3 ГПК.
Въззивният съд е направил следните правни изводи:
По главните искове по чл.42,б.„б“, вр. чл.24,ал.2 ЗН: спазени са всички предвидени в чл.24,ал.2 ЗН изисквания за формата на нотариалното завещание, поради което то е валидно: нотариусът е извършил удостоверяване, че документът е съставен в неговата кантора в присъствието на двама свидетели съобразно изразената пред него воля на завещателката да направи завещание в полза на племенницата си, поради което се налага изводът, че завещанието е валидно с оглед изискванията за форма.
Въззивният съд е изложил мотиви за недоказаност на твърдението, че нотариалното завещание е било изготвено предварително по образец и възпроизвежда дословно завещание на покойния съпруг на завещателката. Обсъдил е показанията на Е. П. В. и М. Б. С., които са били свидетели и при съставяне на завещанието. Приел е, че завещателката М. Х. Н. е изразила пред нотариуса изрично искане текстът на документа да е като този на предходното съставено в нейна полза завещание, за което е посочил, че не съществува законова забрана.
Поради изхода от главните искове въззивният съд е приел, подлежат на разглеждане евентуалните искове с правно основание чл.43,ал.1,б.„а” ЗН и чл.43,ал.2 ЗН за унищожаване на нотариалното завещание от 19.12.2012 г., извършено от М. Х. Н. в полза на ответницата Т. Г. М., както и исковете по чл. 576 ГПК във вр. чл.583,ал.1 и ал.2 ГПК и чл.579,ал.2 ГПК: към датата на изготвяне на завещанието завещателката е била на 80 години и не е била поставена под запрещение. Постъпила е в болница на 27.08.2010 г., като е изписана с диагноза исхемичен мозъчен инсулт – тромботичен инфаркт, десностранна централна хемипареза и моторна афазия, с призната 100 % трудова неработоспособност поради общо заболяване. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства- свидетелски показания, писмени документи и най-вече въз основа на заключението на съдебно-психиатричната експертиза е прието, че заболяването не се е отразило на способността на завещателката да разбира свойството и значението на действията си към датата на съставяне на нотариалното завещание и не е засегнало нейната завещателна дееспособност. М. Х. Н. е могла правилно да възприема и да осмисля чужда реч, да възприема факти от ежедневието си и да се грижи сама за себе си. Не е налице и грешка в мотива, поради който е извършено завещанието, тъй като въз основа на приет по делото като писмено доказателство нотариален акт от 1974 г. се установява, че действително ищцата – дъщеря на завещателката, е обезпечена с недвижим имот – жилище, придобито от нейните родители. Крайният извод е, че към момента на написване и подписване на завещателното разпореждане завещателката е била напълно дееспособна и не е налице грешка в мотива при съставянето му, поради което и евентуалните искове за унищожаване на завещанието са напълно неоснователни.
По иска с правно основание чл.576 ГПК във вр. чл.583, ал.1 и ал.2 ГПК е намерено за недоказано твърдението на ищцата, че след претърпения инсулт завещателката е била няма. Съгласно съдебно-психиатричната експертиза М. Х. Н. е имала говорни затруднения, но е изразявала волята си устно, макар и с кратки думи и изречения, поради което не е съществувала необходимост от назначаване на тълковник при извършаване на нотариалното завещание.
При разглеждане на евентуалния иск по чл.579,ал.2 ГПК е прието за неоснователно възражението на ищцата, че в документа не е отразена причината за полагане на отпечатък (неграмотност или недъгавост). Нотариусът е удостоверил в текста на завещанието, че завещателката е положила подпис и отпечатък от палеца на дясната си ръка поради невъзможност да изпише саморъчно трите си имена, в който случай не намира приложение разпоредбата на чл.189,ал.1,изр.2 от ГПК.
Касационно обжалване следва да се допусне по изведения от жалбоподателката и уточнен от съда материалноправен въпрос: при изготвяне на нотариално завещание представлява ли нарушение на изискването, предвидено в чл.24,ал.2 ЗН, нотариусът да запише волята на завещателя, така, както тя е изявена устно пред него (нотариуса), възпроизвеждането от нотариуса по искане на завещателя на съдържанието на представено му от завещателя друго завещание, когато завещателят има говорни затруднения, които се изразяват в неспособност да говори свободно с цели правилни изречения и дори да изговаря цели думи и не е в състояние да произнесе съдържанието на представения текст, ако след прочитането на текста на изготвеното от нотариуса завещание, завещателят е потвърдил, че е съгласен с написаното.
Доколкото на настоящият състав не са известни разрешения на този въпрос в решения на ВКС, постановени на основание чл.290 ГПК, той приема, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателката следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната и жалба в размер на 746 лева.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 134 от 13.10.2017 г. по възз. гр. д. № 326 /2017 г. на Варненския апелативен съд, г.о.
Указва и дава възможност на жалбоподателката Б. Д. Н. в едноседмичен срок от съобщение да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 746 (седемстотин четиридесет и шест) лева за разглеждане на касационната й жалба, като й указва, че при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.