Р Е Ш Е Н И Е
№ 383
София, 16.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 995/2008 година по описа на Второ гражданско отделение.
Производството е по чл.218а ал.1 ГПК /отм./ във връзка с §2 ал.3 ПЗР ГПК обн. Д. В.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г.
К. Д. Д. е обжалвала въззивното решение на Сливенския окръжен съд № 199 от 04.01.2008г. по гр.д. № 302/2007г.
Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима.
Ответникът И. Н. И. изразява становище, че решението на въззивния съд е правилно и моли да бъде оставено в сила.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
С обжалваното решение Сливенският окръжен съд е оставил в сила решението на Сливенския районен съд № 407 от 04.08.2005г. по гр.д. № 357/2004г. за отмяна на основание чл.105 ал.2 СК на дарението, предмет на нот.акт 35/1991г., с което И. Н. И. е дарил на съпругата си К. Д. Д. ? ид.ч. от апартамент №15 в гр. С., ЖК”М” , жилищен блок № 8 вх. Б.
В. съд е приел от фактическа страна, че страните по делото са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с развод. Една година след сключването на брака с нот.акт № 35 от 30.10.1991г. И. Н. И. е дарил на съпругата си ? ид.ч. от собственото си, придобито преди брака жилище в гр. Сливен – ЖК „М” бл.8 вх. А ап.15. Правните изводи на съда са, че дарението е на значителна стойност, направено е във връзка с брака, в момент, когато съпрузите са били в добри отношения и не са имали намерение да прекратяват брака. Изложил е и съображения, че отмяната на дарението не противоречи на морала, защото след сключването на договора и двете страни са извършили действия, несъвместими с дължимата грижа един към друг.
Решението е валидно и допустимо, а по същество е постановено при спазване на закона и процесуалните правила.
В касационната жалба се поддържа, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.188 ал.1 ГПК /отм./ от решаващия съд, който не е обсъдил доводите на във въззивната жалба , както и указанията в отменителното решение на ВКС при предходното разглеждане на делото. Въззивният съд при действието на отменения ГПК, по който е разгледано делото е съд по същество, той разглежда самия материалноправен спор и трябва да извърши самостоятелна преценка на доказателствата и да направи собствени правни изводи. Следователно съдът не е бил длъжен да се произнася по доводите във въззивната жалба за нарушения на процесуалните правила от районния съд , които са свързани с преценка на доказателствата и непълнота на мотивите, а правните доводи във връзка с отсъствието на предпоставките на чл.105 СК са разгледани и обсъдени.
В отменителното решение на ВКС № 448 от 03.05.2007г. по гр.д. № 468/2006г. е дадено тълкуване на чл.105 СК в смисъл, че основателността на иска за отмяна на дарение по реда на чл.105 СК се обуславя от мотива на извършването му и от обстоятелството дали тази отмяна не противоречи на морала с оглед причините за прекратяване на брака и конкретно за вината на съпрузите за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Това тълкуване, което се споделя и от настоящия състав е съобразено от въззивния съд. За да бъде уважен иска по чл.105 СК е необходимо да са налице следните предпоставки: да е направено дарение, което да е във връзка с брака или между съпрузи, то да е на значителна стойност и отмяната му да не противоречи на морала. В случая законосъобразно въззивният съд е приел, че дарението с оглед на неговия предмет – ? ид.ч. от жилищен имот е на значителна стойност по смисъла на чл.105 ал.1 СК, тъй като обективно цената на жилищата е висока, а и с оглед материалното състояние на семейството , доходите на съпрузите и техния бит не може да се приеме, че дарение на половината от единствен жилищен имот на съпруга е незначително. Бракът между съпрузите е прекратен по вина на двамата и в този случай не би било етично и морално оправдано да бъде запазено едно направено по време на брака дарение между съпрузите , тъй като всеки от тях е допринесъл с поведението си за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения и безспорно е предизвикал разочарование в очакванията си за поведението на другия съпруг като в случая поведението на ответницата след заболяването на съпруга й е особено укоримо. Основният довод, който е направила ответницата, за запазване на подареното имущество е бил, че дарението е направено не във връзка с брака, а затова, че тя е дала 5000 лв. лични средства за уреждане на имуществените отношения на съпруга с негови сънаследници. Доказателствата в тази връзка обаче са били противоречиви. Въззивният съд ги е обсъдил цялостно като е анализирал установените от свидетелите факти и ги е съпоставил с писмените доказателства , от които е установено кога е придобито жилището, дължимите минимални суми за уравнение на дяловете при делбата – общо 280лв., датата на погасяване на кредита към ДСК , която следва дарението. В рамките на правомощията си като решаващ съд да преценява достоверността на гласните доказателства по свое убеждение, съобразявайки установяването на противоречиви факти от посочените от касаторката свидетели, обосновано и при спазване на разпоредбата на чл.188 ГПК /отм./ съдът е приел, че дарението е извършено по време на брака и не е доказано с категоричност неговия възнаградителен характер, поради което отмяната му не противоречи на морала . С оглед на изложеното не са налице заявените в касационната жалба основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм./ за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Сливенския окръжен съд № 199 от 04.01.2008г. по гр.д. № 302/2007г.
ОСЪЖДА К. Д. Д. да заплати на И. Н. И. сумата 100 лв./сто лева/ разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: