Р Е Ш Е Н И Е
№ 383
София,20.05.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април, две хиляди и седма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРИО ПЪРВАНОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Ю.ГЕОРГИЕВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 258 / 2008г.по описа на ВКС.
Производството е по пар.3, ал.2 ПР на ГРК, във вр. чл.218и ГПК/отм./
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от И. В. Ж. и В. Т. Ж. срещу решение от 10.10.2007г. по гр.д. №217/2007г. на Великотърновски апелативен съд иск с правно основание чл.176, вр.чл.26 ЗЗД. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството.
Ответниците А. Й. И. и И. Б. И. редовно призовани не вземат становище по жалбата
Ответникът К. К. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставено в сила въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
Жалбата е неоснователна.
С решение от 07.05.2007г. по гр.д. №504/2006г. Върховният касационен съд е отменил решение от 13.02.2006г. по гр.д. №623/2005г. на Великотърновски АС и е върнал делото за ново разглеждане с указания да се извърши преценка за това, когато атакуваната ипотеката е учредена с нотариален акт №10/2000г. на нотариус при Русенски РС, дали имотът, по отношение на който същата е учредена, е бил достатъчно индивидуализиран при установени по делото данни, че с влязла в сила присъда по НОХД №1577/2002г. е признат за неистински Протокол №15/20.10.1999г. за годност на обекта за ползуване, въз основа на който А. И. се е снабдила с констативен нот.акт №1/2000г. на нотариус при Русенски РС, за легитимирането й като собственик на апартамента, предмет на ипотеката и на настоящето производство.
При новото разглеждане на делото, въззивният съд, в изпълнение указанията на касационния съд, е събрал доказателства и е установил, че към момента на учредяване на ипотеката ответниците А са били собственици на апартамента, предмет на същата.становено е от доказателствата по делото, че при делба от 26.08.1988г. по гр.д. №1623/1988г. на Русенски РС е постигната съдебна спогодба, при която ответницата по жалба А. И. е придобила в собственост 1/12идеална част от дворно място и паянтова жилищна сграда, със задължение да я разруши и извърши строителство на нова такава, в която да има обекти и за останалите съсобственици. На 31.05.1999г. с нотариален акт №138/99г. на нотариус при Русенски РС ответниците А, които са съпрузи, са закупили останалите 11/12 идеални части от дворното място, в което към този момент не е съществувала паянтовата сграда, а е било започнало строителството на нова сграда, при което е постигната договореност А. И. да построи за прехвърлителите апартаменти с №№1, 3, 4, 5а и 7а в секция „А” на строения от нея жилищен блок, които ще придобият собственост върху същите срещу прехвърлената собственост на дворното място. Към този момент собствеността върху процесния апартамент №6 не е била прехвърлена на други лица.становено е също така, че на 26.10.1998г. жалбоподателите Ж. сключили с А. и И. И. предварителен договор за покупко-продажба на апартамент №6, в гр. Р., в строената от нея жилищна сграда, като се договорили окончателния договор да се сключи след 24 месеца. Жалбоподателите платили цената на апартамента и тъй като прехвърляне не било извършено по нотариален ред със съдебно решение от 12.02.2002г. по гр.д. №3558/2001г. на Русенски РС са обявили за окончателен предварителния договор. Преди да бъде предявена исковата молба за обявяване на предварителния договор за окончателен, на 13.01.2000г., А. и И. И. учредили ипотека върху апартамент №6, обезпечаваща сключен между тях и ответника К заем.
С предявеният иск жалбоподателите – ищци целят да се защитят срещу предприети срещу собствения им недвижим имот изпълнителни действия, по издаден срещу И. изпълнителен лист, изпълнението на чието задължение е обезпечено чрез договорна ипотека. Ищците се бранят срещу предприемането на изпълнителни действия, като искат да докажат, че договора, от който черпи права ответникът К. Д. е нищожен с оглед разпоредбата на чл. 170 ЗЗД. За да се направи извод, че ипотеката е валидна и поражда действие за обезпечаване на възникналото след нея вземане, е необходимо по несъмнен начин да се докаже, че то е възникнало такова, каквото е описано в договора за ипотека – като основание, главница, лихва и падеж. В случая тъждеството между обезпеченото с ипотечния договор и възникналото вземане е установено по несъмнен начин. Индивидуализиран е и недвижимия имот, който е ипотекиран. Ипотеката би била недействителна, защото е учредена от несобственик (срв. чл. 170 ЗЗД) или при липса на предмет, но в случая съдът правилно е приел, че И. са построили сградата, в която е бил и процесния апартамент и са притежавали право на собственост върху него към момента на учредяване на ипотеката. За ищците – жалбоподатели е било необходимо да докажат, че са били собственици към момента на сключване на договора от 13.01.2000г., за да не може да им бъде противопоставена учредената с него ипотека в полза на кредитора по сделката за заем. Само ако И. не са били собственици на имота към посочения момент, те не биха могли да учредят валидно ипотека върху него, при което въпросът за принадлежността на правото на собственост върху имота към имуществото на ипотекарния длъжник е преюдициален за действителността на учредената ипотека. Действително ипотеката може да се учреди само върху имоти, които при сключване на договора принадлежат на лицето, което учредява ипотеката. Това се разбира от само себе си, като се има предвид естеството и предназначението на ипотеката, която е тежест върху имота, при което съгл. чл. 173 ЗЗД за удовлетворение на вземането, което се обезпечава с нея, ипотекираният имот може да бъде отчужден, като кредиторът се удовлетвори предпочитателно. Не може поради това да се приеме, че несобственик може да обремени чужд недвижим имот с тежест, която да има за последица отчуждаването на същия имот без съгласие на собственика. Тежест с такива последици естествено може да установи само собственикът на имота, върху който се учредява ипотека. В действуващото наше законодателство не е предвидена възможност ипотеката да запази действието си, ако кредиторът е добросъвестен, и тогава когато ипотекираният имот принадлежи на друго лице, което няма отношение към учредената ипотека. В случая обаче правилно е прието, че учредената ипотека в полза на Д. има действие относно процесния апартамент, тъй като той е принадлежал на И. при учредяване на ипотеката и по времеучредяването на същата исковата молба по която е постановено решението на съда, с което е обявен предварителния договор на жалбоподателите за окончателен, не е била вписана, т.е. тя е породила своето действие преди предявяването на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД и неговото уважаване, към който момент жалбоподателите са станали вече собственици на апартамента, но с учредената върху същия ипотека.
При така изложените съображения и в съответствие с разпоредбата на чл.218ж ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
На основание чл.64 ГПК жалбоподателите сладва да заплатят на ответника К сумата 500 лева разноски пред настоящата инстанция.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
О С Т А В Я В С И Л А решение от 10.10.2007г. по гр.д. №217/2007г. на Великотърновски апелативен съд .
ОСЪЖДА И. В. Ж. и В. Т. Ж. да заплатят на К. К. Д. сумата 500 лева разноски пред настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: