О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
гр. София, 22.07.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 245 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 31.07.2018 год. по гр. д. № 13032/2017 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, в производство по чл. 196 и сл. ГПК /отм./, във вр. с пар. 2, ал. 1 ПЗР ГПК, е обезсилил първоинстанционното решение от 1.05.2017 год. по гр. д. № 49264/2014 год. на Софийския районен съд в частта, в която е постановено по отношение на починалия на 7.10.2010 год. Б. Д. А., като недопустимо, а в останалата му част го е отменил и вместо това постановил друго, с което отхвърлил предявения от А. Б. А., В. Н. Х.-Д., В. П. Т., Б. П. Д., В. П. Д., В. Т. Ц., Б. Т. Н. /последните двама конституирани на мястото на починалите Т. П. Ц. и Г. В. Ц./, Р. Г. Ц., К. Б. Ц., Д. В. Ц., Б. Н. Ц., Л. Г. Ц.-М., Н. Г. Г. и Г. Г. Ц. срещу П. Г. П. и М. Й. В., последната конституирана като наследник на починалия ответник Й. Г. П., иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено между страните, че ищците са собственици на основание земеделска реституция с решение № 6308 от 25.06.2003 год. на ОСЗГ „Овча купел” на недвижим имот, представляващ УПИ ** в кв. 14 по регулационния план на [населено място], м. „В. з. М. д. – ІІ-б ч. – р. – м. Д.”, одобрен със заповед № РД-50-1188/19.12.1995 год., с площ от 770 кв. м., при посочените граници, а по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2011 год. имот с идентификатор *** и за осъждане на ответниците да им предадат владението върху него.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ищците, чрез пълномощника им адв. Я. В. от САК, с оплаквания за неговата неправилност по изложените съображения за необоснованост на извода за нищожност на решението за възстановяване на собствеността върху процесния имот като постановено от некомпетентен орган и процесуални нарушения при преценка на събраните по делото доказателства с искане за отмяната му и вместо това се постанови друго, с което исковете им бъдат уважени.
В приложеното изложение касаторите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за действителността на решението на поземлената комисия, постановено по изпратена по компетентност от друга поземлена комисия преписка, като в същото време се позовават и на противоречие в произнасянето по него с приетото в решение № 223 от 13.10.2014 год. по гр. д. № 1945/2014 год. І г. о. Релевират и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК относно изключване на събраните при първоначалното разглеждане на делото доказателства в контекста на данните по делото, че същите са приобщени към настоящето производство, образувано след отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 304 ГПК.
Ответниците по исковете и по касационната жалба, чрез пълномощника им адв. Ст. Т., оспорват наличието на релевираните основания за допускане на касационното обжалване поради неотносимост на поставения правен въпрос за изхода на спора, респ. неотносимост на съдебната практика, на която касаторите се позовават в изложението им. Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение, респ. оспорват жалбата като неоснователна, по изложените в представения писмен отговор съображения по същество. Претендират и присъждане на направените в настоящето производство разноски.
Въззивното решение е обжалвано в срок и от ищеца В. Т. Ц., чрез адв. С. М., с отделна касационна жалба и с оплаквания за неправилността му поради наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска отмяна на решението и вместо това искът бъде уважен, с присъждане на направените разноски по делото за всички инстанции.
В приложеното изложение касаторът В. Ц. релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 по следните въпроси: „1. Действително ли е решението на поземлена комисия, респ. ОСЗГ, което е постановено от поземлена комисия, на която е било изпратено по компетентност от предходна поземлена комисия, съгласно чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и 2. Когато възстановеният по ЗСПЗЗ имот е застроен с единична жилищна сграда преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, коя от двете хипотези на закона и налице – тази по чл. 10, ал. 7 или тази по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ?” с позоваване на противоречие в произнасянето по тях с цитираната и приложена съдебна практика. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение с оглед допуснатото нарушение относно изключване на събрани доказателства при обосноваване на изводите по спора.
По съображения за неотносимост на поставените правни въпроси, респ. на представената съдебна практика, и за правилност на обжалваното решение ответниците оспорват наличието на основания за допускане на касационното му обжалване и по жалбата на касатора В. Ц.. Претендират присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд в настоящият си съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните относно наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение, с което искът на касаторите срещу ответниците е бил уважен, въззивният съд приел, че решението за възстановяване правото на собственост върху спорния имот е нищожно като постановено от местно некомпетентен административен орган, съгласно чл. 15, ал. 1 ППЗСПЗЗ. По делото е установено от приетото заключение на експертизата, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът попада в землището на [населено място], поради което и местно компетентна да се произнесе по подаденото заявление е поземлена комисия „Панчарево”, а не „Овча купел”. Поради това и решението, на което се позовават ищците, не е довело до възстановяване на собствеността върху процесния имот, нито такъв ефект имат и постановените преди него решения на ПК „Панчарево” от 22.10.2002 год., с което е постановен отказ да се възстанови собствеността върху имота, като нищожно – постановено при незачитане стабилитета на предходното произнасяне с решение от 30.06.94 год., в което имотът пък не е индивидуализиран. С оглед на това и констативният нотариален акт, издаден въз основа на нищожното решение на ОбСЗГ „Овча купел” не може да легитимира ищците за собственици на имота, като въз основа на горните съображения въззивният съд обосновал извод за незавършена процедура по възстановяване на собствеността.
Касационната инстанция, за да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното решение, следва да изхожда от формулиран от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, като не разполага с правомощие да извежда такъв въпрос от твърденията му, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата или изложението, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/. Както е посочено в мотивите на т. 1 от това решение материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В случая, според настоящият състав е налице вероятност обжалваното решение да е процесуално недопустимо при направения от въззивния съд извод за незавършена административна процедура по възстановяване на собствеността върху процесния имот с оглед приетата липса на валидно решение на административния орган по ЗСПЗЗ по подаденото от ищците, сега касатори заявление за възстановяване на собствеността върху собствения на наследодателката им земеделски имот, което обосновава недопустимост на иска като преждевременно предявен. С оглед на това и съгласно разясненията в мотивите на т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС въззивното решение в отхвърлителната му част следва да се допусне до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, без да е необходимо произнасяне по останалите релевирани основания.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 5207 от 31.07.2018 год. по гр. д. № 13032/2017 год. по описа на Софийски градски съд в отхвърлителната му част по подадената от А. Б. А., В. Н. Х.-Д., В. П. Т., Б. П. Д., В. П. Д., В. Т. Ц., Б. Т. Н. /последните двама конституирани на мястото на починалите Т. П. Ц. и Г. В. Ц./, Р. Г. Ц., К. Б. Ц., Д. В. Ц., Б. Н. Ц., Л. Г. Ц.-М., Н. Г. Г. и Г. Г. Ц., чрез пълномощника им адв. Я. В. касационна жалба.
Указва на касаторите, чрез пълномощника им адв. Я. В., да внесат в едноседмичен срок от съобщението държавна такса по сметка на ВКС в размер на 50 лв. и представят вносния документ в същия срок, след което делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: