О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№383
гр. София, 22.08.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на десети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 5014 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 22282 от 09.08.2016 г. (допълнена с касационна жалба вх. № 23308 от 24.08.2016 г.), подадена от М. Т. К., З. И. Н., К. А. А., В. Х. В., Д. В. В., Л. В. Д., С. С. И. и Д. Б. И. чрез адвокат В. К. от АК – В. против въззивно решение № 1010 от 21.07.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 1121/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна, ГО.
Ответниците по касация А. П. П. и П. П. Т., чрез адвокат П. С. от АК – В. са подали писмен отговор, в който възразяват срещу наличието на основания за допускане на обжалването. Претендират разноски.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК (включително допълнението с вх. № 23308 от 24.08.2016 г.) от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
По искането за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, Окръжен съд – Варна е потвърдил решение № 1424 от 11.04.2016 г., постановено по гр.д.№ 5438/2013 г. по описа на ВРС, ХVІІІ гр.състав, с което са отхвърлени исковете на настоящите касатори, предявени срещу настоящите ответници по касация за приемане за установено на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение на последните, че терен с площ от 52 кв.м. принадлежи към имот № 10135.1505.42, собственост на [община], върху който ищците притежават учредено от Държавата през 1958 г. право на строеж, както и че е допусната грешка в кадастралната карта, като теренът е неправилно заснет в очертанията на имот № 10135.1505.44, собственост на ответниците.
В представеното изложение на касационните основания по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателите поддържат, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено в противоречие с ТР № 5 от 14.01.2013 г. по тълк. д. № 5/2011 г. на ВКС, ОСГК, поради формирания извод, че са преклудирани възраженията на Държавата във връзка с правото на собственост върху имота, възстановен в полза на ответниците по иска и по касация. Касаторите считат още, че е налице противоречие и с ТР № 1 от 17.05.1995 г. по гр.д.№ 3/1994 г. на ОСГК и Р № 315 от 09.11.2011 г. по гр.д.№ 1216/2010 г. на ВКС, І г.о. във връзка с предпоставките за реституция по ЗВСОНИ. При отсъствие на конкретно формулирани питания, поддържат наличие на противоречие със задължителната практика във връзка със задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна цялостна проверка на твърденията на ищците и с оглед избирателно обсъждане на доказателствата по делото само с оглед обосноваване недоказаност на активната материално-права легитимация на ищците.
Съобразно т. 1, изр. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК към обсъждане дали са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК следва да се пристъпи едва в случай, че Върховният касационен съд даде отрицателен отговор на въпроса дали е налице основание за допускане на касационното обжалване, за да се провери допустимостта на въззивното решение. С оглед разясненията по ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК се налага извода, че спор по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е налице при съществуването на конкуриращи вещни права върху една и съща част от земната повърхност. В разглеждания случай ищците са се позовали на право, произтичащо от качеството им на суперфициарни собственици върху имот, собственост на [община]. Същевременно, пространствените предели на имота, върху който им е учредено право на строеж през 1958 г., в случая не са установени. Липсват и данни за определен териториален обхват на право по чл. 64 ЗС във връзка с чл. 15, ал. 3 (отм.) ЗС, част от който да представлява процесната реална част с площ от 52 кв.м., заснета в имота на ответниците с идентификатор 10135.1505.44. Това повдига въпроса за допустимостта на заявената претенция от гледна точка предмета на спора, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато, за да се провери допустимостта на въззивното решение при условията на чл. 281, т. 2 ГПК и т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.
При допускане на касационното обжалване касаторите дължат внасяне на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 31,12 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1010 от 21.07.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 1121/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна, ГО.
На касаторите, чрез адвокат В. К. от АК – В., да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 31,12 (тридесет и един лева и 12 стотинки) лева, като ПРЕДУПРЕЖДАВА касаторите, че при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след изтичане на срока за внасяне на държавната такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: