1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 383
гр.София, 24 октомври 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Дърмонски
ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова
Блага Иванова
при секретар Мира Недева и
в присъствие на прокурора Божидар Джамбазов,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 1070 / 2014 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдения Г. А. В., чрез защитника му адвокат К. Б. от АК – [населено място], за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 29 от 30 януари 2014 година на Варненския районен съд, 3-ти състав, постановена по нохд № 4366 / 2013 година и изменена в наказателната й част с решение № 161 от 11 юни 2014 година на Варненския окръжен съд, по внохд № 222 / 2014 година.
Искането е с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и съдържа недоволството на осъдения В. от приложената материално-правна норма към приетите за установени по делото факти, от дейността на съда по събиране и оценка на доказателствата и от вида и размера на наложеното му наказание, а това ангажира всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК.
Осъденият В. претендира отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения и правилно приложение на закона.
В съдебно заседание пред ВКС осъденият В. не участва лично, редовно призован. Представлява се от защитника си адвокат Б., който поддържа искането за възобновяване на делото при релевираните в него основания и доводи, които намира, че ги подкрепят.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането и оставянето му без уважение.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното:
Първоинстанционният съд е признал Г. А. В. за виновен в това, че на 12. 09. 2011 година, в [населено място], отнел чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор – две портмонета със сумата общо от 85 лева, лична карта, карта за градски транспорт, банкова карта и членска карта, всичко на стойност 92.40 лева, от владението на П. Х. Р., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 194, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор.
Осъдил е В. да заплати на гражданския ищец П. Р. сумата 92.40 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, заедно със законните последици.
Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на осъдения В..
В производство, инициирано от жалба на осъдения В., е постановено решението на въззивния съд, с което присъдата е изменена, като деянието е преквалифицирано по чл. 194, ал. 1 от НК, наложеното наказание е намалено на девет месеца лишаване от свобода и е променен типът пенитенциарно заведение за изтърпяване на наказанието – в затворническо общежитие от закрит тип.
Присъдата е потвърдена в останалата й част.
Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежно легитимирано за това лице по чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК.
Разгледано по същество, то е неоснователно.
В искането се твърди, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като инкриминираното деяние разкрива характеристиките на „маловажен случай” и следва да бъде подведено по нормата на чл. 194, ал. 3 от НК.
Твърди се също, че съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила в дейността си по събиране и оценка на доказателствата с отказа си да допусне и разпита двама посочени от защитата пред въззивния съд свидетели, а това е ограничило възможността на осъдения да реализира процесуалните си права, вкл. правото на защита, в пълен обем.
Заявена е и явна несправедливост на наложеното на осъдения В. наказание,, защото съдът не е оценил в пълнота и по действителното им съдържание и тежест обстоятелствата по делото, свързани със стойността на предмета на престъплението, данните за личността на осъдения, здравословното му състояние.
В., напълно идентични възражения и доводи в тяхна подкрепа са изложени и във въззивната жалба на осъдения В. и те са били предмет на въззивната проверка. Въззивният съд е изложил съображенията си за тяхното отхвърляне (с. 34-36 от внох дело), които ВКС намира за адекватни на данните по делото и на закона.
1. За да претендира преквалифициране на инкриминираното деяние като „маловажен случай”, защитата на осъдения се позовава на ниската стойност на предмета на престъплението. Това е неприемливо, защото е известно, че стойността на предмета на престъплението далеч не е единственият критерий при преценката за „маловажност”. В чл. 93, т. 9 от НК са дефинирани стандарти за „маловажен случай” на престъпление – когато липсата или незначителността на вредните последици или другите смекчаващи отговорността обстоятелства обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното престъпление в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. В рамките на тази преценка паричната равностойност на предмета на престъплението е важен фактор, но съвсем не е единственият.
Преценено в контекста на тези стандарти, стойността на отнетите от осъдения парична сума и вещи, общо за 92.40 лева, не е пренебрежимо малка сама по себе си. С оглед конкретната ситуация тя също не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите престъпления от този вид, като се има предвид, че паричната сума и портмонетата са отнети от възрастна жена, с ниски доходи, че са отнети и документи и дебитна карта, които е следвало да бъдат възстановявани, а и с дебитната карта е извършено неправомерно теглене на сума, което е предмет на друго наказателно производство. Всички тези обстоятелства са странични последици от извършеното престъпление, които са относими към преценката за степента на обществена опасност на деянието.
2. ВКС намира за неоснователно направеното в искането за възобновяване на делото възражение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от въззивния съд с отказа му да допусне и разпита в качеството им на свидетели посочени от осъдения пред този съд лица за обстоятелства, последващи осъществяването на инкриминираното деяние, както това е заявено в доказателственото искане. Съдът е изложил съображения за отказа си (протокол от съдебно заседание от 08. 05. 2014 година), които ВКС намира за законосъобразни и съответни на предмета на доказване по делото. Вярно е, че осъденият може да сочи доказателства в хода на целия процес, вкл. и след заседанието по чл. 327 от НПК, като постановеното разпореждане по допускане на доказателства не преклудира възможността за последващи доказателствени искания. Съдът обаче не е безусловно задължен да удовлетворява всички претенции на защитата, а само онези от тях, които са насочени към осигуряване на необходимата и достатъчна информация относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване.
В случая, съдебното следствие пред първата инстанция е приключило след уважаване на доказателствени искания и изрично становище на защитата на осъдения, че няма да сочи допълнителни доказателства. Направеното за първи път пред въззивния съд искане е било предмет на оценъчна дейност от страна на съда, различна от тази по анализ и оценка за достоверност на събраните доказателствата, като инстанцията по фактите е намерила липса на необходимост от събиране на исканите доказателства с оглед обстоятелствата, за които те са посочени и задължението за установяване на обективната истина в рамките на внесеното обвинение и очертания от него предмет на доказване. Преценени и в контекста на изводите на съда за достатъчност и надлежност на доказателствената съвкупност по делото (стр. 33-34 от внох дело), съображенията на въззивния съд по повод визираното доказателствено искане следва да бъдат споделени.
Доколкото в искането за възобновяване на делото е изложено и общо формулирано възражение за неизпълнение от страна на съда на задължението му по чл. 107, ал. 5 от НПК, следва да се отбележи, че доказателствената съвкупност по делото е попълнена чрез всички необходими и възможни доказателствени източници, чиято оценка за годност и достоверност разкрива тяхната вътрешна и помежду им безпротиворечивост. Такива са показанията на свид. Р. – пострадала, на свид. Ш. – управител на магазина, към която пострадалата се е обърнала за съдействие непосредствено след извършване на кражбата, преценени съобразно и заключенията на техническата и лицево-идентификационни експертизи (експерти К. и С.).
3. Към надлежно установените по делото факти от предмета на доказване е приложена съответната материално-правна норма. Извършената от въззивния съд преквалификация на деянието по чл. 194, ал. 1 от НК е съобразена с доказателствата и закона, както и със задължителната съдебна практика, на която адекватно се е позовал съдът.
4. За да наложи на осъдения В. наказанието от девет месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, въззивният съд е съобразил всички установени по делото обстоятелства от кръга на тези по чл. 54 от НК. Изводите за липсата на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК се основават да данните по делото и са правилни и законосъобразни. Наложеното на осъдения наказание е определено при значителен превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства именно с оглед характеристичните му данни и тези за здравословното му състояние. От друга страна, многократните му предходни осъждания, макар с наложени условни наказания лишаване от свобода, глоби и пробация, сочат на непостигане на целите им и най-вече по отношение на личната превенция за осъдения и мотивирането му към поведение, съобразено със закона и морала. Затова ВКС намира наложеното на осъдения В. наказание за лишено от характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. А. В. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 29 от 30 януари 2014 година на Варненския районен съд, 3-ти състав, постановена по нохд № 4366 / 2013 година и изменена в наказателната й част с решение № 161 от 11 юни 2014 година на Варненския окръжен съд, по внохд № 222 / 2014 година.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.