3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 383
гр. София, 07.06.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 31 май , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1181/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. П. срещу решение № 492 от 16.11.2012 г. на Плевенския окръжен съд по в.гр.д. №73282012 г.,В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта , с която е отхвърлен искът с правно основание чл.82 ЗЗД във връзка с чл.79 ЗЗД на касатора срещу [община] за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 11 615,60 лева, поради лишаване от ползване на 19 броя рекламни пана за периода 22.03.2007 г. -30.06.2007 г.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [община] подава касационна жалба срещу решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на иска за обезщетение за пропуснати ползи в размер на 12 432,44 лева за същия период и на същото основание-представляващо размера на среднопазарния наем , от който ищецът е бил лишен заедно с ползването на осем броя подвижни модули. Излага оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационните жалби са допустими , редовни и подадени в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав е приел, че по договор между страните от 19.06.2000 г. от страна на общината-ответник е отстъпено право на възмездно ползване на общински терен в [населено място], спирка Дом на книгата, на който ищцовото дружество е поставило 10 броя подвижни модули, които е отдавало под наем на трети лица за осъществяване на търговска дейност. Установено е, че за процесния период 22.03.2007 г. до 30.06.2007 г. [община] е лишила ищеца от правото да владее и събира граждански плодове от модулите, като е изпратила писма до наемателите на ищеца, с които ги е уведомило, че занапред следва да плащат наемна цена на общината. Правото на собственост на ищеца и държането без основание на процесните модули през релевирания период от страна на ответника са установени със сила на пресъдено нещо от решението по спора между същите страни по иск по чл.108 ЗС, разрешен с решение № 177/12.03.2009 г. по гр.д. № 774/2008 на ВКС. С оглед тези обстоятелства, въззивният съд е приел за основателен този иск като е определил размера на самото обезщетение на база заключението на вещите лица относно размера на среднопазарния наем, а не на договорения в наемните договори сключени от ищеца като наемодател с трети лица за периода до лишаването му от това право от страна на общината-ответник. Съдът се е обосновал, че по такова е искането на ищеца в самата искова молба.
За да приема за неоснователен иска с правно основание чл.82 ЗЗД във връзка с чл.79 ЗЗД на касатора срещу [община] за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 11 615,60 лева, поради лишаване от ползване на 19 броя рекламни пана за периода 22.03.2007 г. -30.06.2007 г., съдът е приел, че за да се обосноват пропуснати ползи от това обстоятелство не е достатъчно представянето само на договор за наем на рекламни пана сключен на 15.09.2002 г. между ищеца и трето лице-търговец, но е необходимо още и установяване, че е спазен реда по Наредба №4/1998 г. на ОбС-гр.П. относно реда и начина на поставяне на подобни рекламно-информационни елементи/РИЕ/, доколкото се касае за правно регламентирана дейност, неспазването на която е пречка за осъществяването й, съответно и за обезщетение за пропуснати ползи от нейното възпрепятстване от страна на ответника.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец [фирма]-гр. П. сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос : следва ли съдът да прилага подзаконов акт-наредба на ОбС, при положение, че същият противоречи на нормативен акт от по-висок ранг-Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност .
В случая така формулирания въпрос се явяват обуславящ изхода на спора. Същият се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото е налице необходимостта от тълкуването на съответните правни норми в подзаконови и законов нормативен акт, с оглед изясняването и прилагането по конкретния спор на съответната правна норма с цел неговото разрешаване, поради което е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ответник [община] поставя въпроса за това, следва ли да се доказва и как се определя обезщетението за пропуснати ползи от договорно неизпълнение по чл.82 ЗЗД от нереализиран по вина на другата страна доход от отдаване под наем на вещ. Този въпрос се явява обуславящ и по него следва да се допусне касационно обжалване, с оглед евентуално противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС-ТР 3/2012 по тълк. дело № 3/2012 на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 492 от 16.11.2012 г. на Плевенския окръжен съд по в.гр.д. №73282012 г..
УКАЗВА на касатора [фирма]-гр. П. да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 232,31 лева и да представи документ за това в едноседмичен срок.
УКАЗВА на касатора [община] да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 248,65 лева и да представи документ за това в едноседмичен срок.
Делото да се докладва след изпълнение на горното за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.