О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
София 10.05.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 27 април 2010 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1195/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Т. Б., И. Т. Б., В. А. Л. , П. Г. Л., Е. А. Х. , Ю. А. Г. , Е. А. Г. , С. А. Л., Р. Б. Л. и И. К. М. чрез техните пълномощници адв. Л. Д. и адв. Хр. Л. против решение № 75 от 13.04.2009 г. по гр.д. № 4141/07 г. на Софийски градски съд. С него е отхвърлен иска по чл. 76 ЗН, предявен от Е. А. Г. против И. К. М. за прогласяване на относителна недействителност на договора, обективиран в нотариален акт № 127/ 24.11.2005 г.; оставено е в сила решението на Софийски районен съд от 04.12.2007 г. по гр.д. № 17 458/06 г., с което е допусната делба между съделителите М. А. Г., Т. И. Б. , И. Т. Б., Е. А. Г. , С. А. Л. , Р. Б. Л., В. А. Л. , Е. А. Х. , Ю. А. П. и П. Г. Л. на недвижим имот, представляващ ПИ № 18 в кв. 65 по плана на гр. С., м.”Г”, одобрен със заповед № Р* от 18.03.1988 г. и заповед № 5* от 21.04.1993 г., целият с площ 1 313 кв.м., ведно с построената в същия фабрична двуетажна сграда с РЗП 814 кв.м., находяща се в гр. С., ул. ”. № 1* както и делба между съделителите М. А. Г., Е. А. Г. , С. А. Л. и Р. Б. Л. на жилище на третия етаж в триетажната жилищна сграда, построена в описания по- горе поземлен имот, при права, посочени в диспозитива на решението.
В касационната жалба са развити подробно доводи за неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, като се твърди, че съдът неправилно е приел, че е сезиран с иск за делба на наследство, останало от А. Й. Л. , докато в действителност предявеният иск е за делба на наследството на А. Д. Л. ; в нарушение на чл. 38, ал.3 ЗС е допуснал до делба дворно място, в което има построени сгради в режим на етажна собственост; неправилно е определил правата на съделителите по отношение на допусната до делба фабрична двуетажна сграда; в нарушение на материалния закон е отхвърлил възражението недействителност на договора за дарение по нот. акт № 1* т.ІV, дело № 636/2004 г.; неправилно е приложил разпоредбата на чл. 76 ЗН; отказал е да събере доказателства, относими към спорните по делото въпроси, поради което същото е останало неизяснено от фактическа страна; не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, в резултат на което е формирал необосновани фактически и правни изводи.
Съответни на доводите в касационната жалба са и формулираните в пространно изложение към нея правни въпроси, които според ж. налагат въззивното решение да се допусне до касационно обжалване, тъй като са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона.
Ответницата по касация М. А. Г. не е взела становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид наведените в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване във връзка с данните по делото, приема следното:
Повдигнатите от ж. материалноправни и процесуалноправни въпроси са следните: 1/ допустимо ли е обективно и субективно съединяване на искове за делба на наследство на различни наследодатели, когато част от съделителите са наследници на единия от тях, но не са наследници на другия; 2/ допустима ли е делба на дворно място, в което има изградени сгради в режим на етажна собственост и сграда, собственост на трето лице, което няма права в съсобствеността върху терена; 3/какъв е редът за извършване на нотариално удостоверяване на подпис на лице, страдащо от увреждания, довели до разстройство на писмено- двигателния рефлекс, което при това е с ниска степен на грамотност, и следва ли в такъв случай, за да е действително нотариалното удостоверяване, вместо подпис лицето да положи отпечатък от палец; 5/ може ли възражението по чл. 76 ЗН да бъде упражнено от наследниците по трансмисия или това право имат само преките наследници по закон на починалия общ наследодател; 6/ допустимо ли е за пръв път пред въззивната инстанция да се конституира страна в процеса, която е следвало да бъде конституирана в производството пред първоинстанционния съд; 7/ въпросът за правата на съделителите в съсобствеността, при които следва да се допусни делбата.
Настоящият състав намира, че касационната жалба следва да се допусне до касационно обжалване по въпроса допустима ли е делба на дворно място, в което има изградени сгради в режим на етажна собственост и сграда, собственост на трето лице, което няма права в съсобствеността върху терена. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с постановките на ППВС № 2/ 82 г., в което е прието, че е недопустима делба на съсобствен парцел, в който има сграда, в която етажи или части от етажи принадлежат на отделни собственици, както и на съсобствен парцел, в който има две или повече сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни лица. Това противоречие обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Касационно обжалване следва да се допусне и по въпроса за правата на съделителите, при които е допусната съдебната делба. Въззивният съд е определил квотите съобразно разпоредбите на ЗН при данни по делото, че преди предявяване на иска за делба в полза на съделителя В е извършена прехвърлителна сделка от една от наследниците на общия наследодател -. Произнасянето на въззивния съд е в противоречие със съдебната практика, израз на която е и представеното от ж. решение № 12 от 02.02.1988 г., в което е прието, въпросът за частите на съделителите в делбата е въпрос на правилното прилагане на закона и съдът е длъжен да го изследва служебно. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
По въпроса какъв е редът за извършване на нотариално удостоверяване на подпис на лице с ниска степен на грамотност, страдащо от увреждания, довели до разстройство на писмено- двигателния рефлекс, и следва ли в такъв случай, за да е действително нотариалното удостоверяване, вместо подпис лицето да положи отпечатък от палец, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Този въпрос е относим към изхода на спора, тъй като от разрешаването му зависи между кои лица следва да се извърши делбата. Същевременно е от значение за точното прилагане на закона – чл. 475, ал.2 ГПК отм./ във вр. с чл. 151 ГПК /отм./.
По повдигнатия в изложението процесуален въпрос дали е допустимо обективно и субективно съединяване на искове за делба на наследство на различни наследодатели, когато част от съделителите са наследници на единия от тях, но не са наследници на другия, не се установява соченото от ж. основание по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съдебните актове, на които се позовават – определение от 15.01.2002 г. по ч.гр.д. № 4351/01 г. на СГС и решение № 367 от 30.05.2006 г. по гр.д. № 2965/04 г. на ВКС, ІV г.о., не подкрепят твърдението им за противоречиво разрешаване на този въпрос, тъй като по тези дела той изобщо не е стоял на вниманието на съда – в определението на СГС е разискван въпросът дали неприлагането на доказателства с исковата молба, че даден имот е сънаследствен на страните по делбеното дело, е основание за прекратяване на образуваното производство за делба досежно този имот, а решение № 367/ 30.05.2006 г. на ІV г.о. на ВКС е постановено по иск за ревандикация на недвижим имот.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпроса може ли възражението по чл. 76 ЗН да бъде упражнено от наследниците по трансмисия или това право имат само преките наследници по закон на починалия общ наследодател, тъй като този въпрос не е включен в предмета на делото и въззивният съд не се е произнесъл по него. Мотивите на съда за да отхвърли като неоснователно възражението по чл. 76 ЗН, заявено от съделителката Е са, че имотът, който Р. Л. е дарила на ищцата М. А. Г., изчерпва наследството, останало от А. Л. и следователно се касае за продажба на наследство, в какъвто случай чл. 76 ЗН не намира приложение. Изложените подробни доводи за това, че наследството от А. Л. е включвало и други имоти, са относими към правилността на въззивното решение и съставляват основание за касирането му по чл. 281 ГПК, но не обуславят достъп до касационно обжалване.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпроса допустимо ли е за пръв път пред въззивната инстанция да се конституира страна в процеса, която е следвало да бъде конституирана в производството пред първоинстанционния съд. Този въпрос е разрешен в т. 17 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че когато първоинстанционното решение е постановено без участието на необходим другар като страна по делото, конституирането му следва да се извърши пред въззивния съд, като следва да се повторят процесуалните действия, извършени от първата инстанция без неговото участие. В случая въззивният съд се е съобразил с това разрешение, като е конституирал единственият наследник на починалата прехвърлителка Р. Л. като главна страна и необходим другар по искането за прогласяване на относителна недействителност по чл. 76 ЗН. Поради това не е налице критерият за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по този въпрос.
В обобщение, като краен резултат, въззивното решение ще следва да се допусне до касационно обжалване съобразно изложените по- горе съображения.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 75 от 13.04.2009 г. по гр.д. № 4141/07 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на ж. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представят доказателства за това пред съда.
След изпълнение на това указание делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: