Решение №384 от 12.11.2015 по нак. дело №1187/1187 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 384

София, 12.11.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ
2. КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при участието на секретаря Кристина Павлова ……………………………………………………………………… и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев ……………………………………………………………………. разгледа докладваното от съдия Троянов ……………………………………………………………………………….
наказателно дело № 1187 по описа за 2015 г.
Касационното производство е образувано по протест на Военно-апелативна прокуратура против решение № 17 от 10.07.2015 г. по в.н.о.х.д. № 16/ 2015 г. на Военно-апелативен съд, с искане за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
В протеста се навеждат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Доводите се отнасят до липса на мотиви в съдебното решение, в което не били обсъдени всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност, а били анализирани само оправдателните доказателства, като демонстрираният избирателен подход довел и до излагането на невярна фактическа обстановка; за нарушени процесуални права на прокуратурата с отказа на въззивния съд да удовлетвори доказателствени искания. Процесуалните нарушения спомогнали за неправилното прилагане на материалния закон.
Представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа касационния протест по изложените в него съображения и подновява искането за отмяна на неправилния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание подсъдимият Т. Ц. Н. и неговият защитник адвокат П. Н. считат подадения протест за неоснователен, а въззивното решение, с което е потвърдено оправдателната присъда на Сливенски военен съд – за правилно и законосъобразно. В пренията се излагат съображения, според които съдилищата не са допуснали претендираните с протеста процесуални нарушения, а фактическата обстановка по делото е правилно установена и обоснована.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на протеста, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:
С решение № 17 от 10.07.2015 г. по в.н.о.х.д. № 16/ 2015 г. Военно-апелативният съд потвърдил присъда № 6 от 16.04.2015 г. по н.о.х.д. № 89/ 2014 г., по описа на Сливенски военен съд, с която подсъдимият Т. Ц. Н., бивш сержант от Варненската военно-окръжна прокуратура, бил признат за невинен в това, че в периода 19 – 20.11.2013 г., в жилище в [населено място], [улица], ап.
, в преносима памет съхранявал информация за съдържанието на платежни инструменти – дебитни банкови карти, тип „” и „“, поради което и на основание чл. 304 от НПК бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 249, ал. 4, пр. 1 във вр. с ал. 3 от НК.
Касационният протест е основателен.
Въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и 3, пр. 1 от НПК, за чието отстраняване се налага отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Военно-апелативният съд е приел безкритично доказателствения анализ и правните изводи, изложени в мотивите към първоинстанционната присъда. Подкрепил е изложените от първостепенния съд съждения, без да извърши самостоятелен и повторен анализ на доказателствата и без да отговори на поставените във въззивния протест доводи за участието на подсъдимия Т. Н. в деянието, за което е обвинен. По този начин в протестирания съдебен акт липсват мотиви по съществени за правилното решаване на делото въпроси.
С въззивното решение са преповторени онази част от доказателствените съображения и аргументи, върху които военно-окръжният съд е основал крайния си извод за недоказаност. Основният довод да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 249, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК е отсъствието на преки доказателства за авторството на деянието. Затова и в мотивите съдът е посочил, че не може по безспорен и категоричен начин да се обвържат откритите в апартамента флаш памет и пластики единствено и само с подсъдимия Н. (л. 184, н.о.х.д.). Към този извод се присъединила и въззивната инстанция, която не намерила и сред косвените доказателства аргументи в полза на обвинителната теза (л. 5 от въззивното решение).
Изводът на съдилищата за отсъствие на преки доказателства за авторството е правилен – нито един от разпитаните свидетели не е знаел за намерените в апартамента на подсъдимия предмети, а откритите по пластмасовите карти пръстови отпечатъци не са оставени от подсъдимия.
При отсъствието на преки доказателства въззивният съд е бил длъжен да съпостави всички косвени улики дали в своята съвкупност те не сочат на единствено възможен извод подсъдимият да е автор на деянието. Правните съображения са съда са направени при липса на всестранен и задълбочен доказателствен анализ.
Съобразно приетите за безспорни факти по делото е установено, че инкриминираните вещи – 28 броя пластмасови карти с магнитна лента (заготовки) и U.-флаш памет със запис на банкова информация (файл ), били намерени в наскоро закупен апартамент, ремонтиран от подсъдимия Т. Н.. Ключ от входната врата имали само подсъдимият и извършващият строително-ремонтните дейности свид. Б.. Вещите били открити в найлонов плик, поставен в кутия на пода в изцяло пребоядисваното холно помещение, който факт категорично отхвърля възможността инкриминираните предмети да са заварени от предишен собственик. Престояли са сравнително малко време в жилището на подсъдимия, преди да бъда иззети от разследващия орган на 20.11.2013 г..
Съдилищата решили въпросите по авторството и отговорността на подсъдимия Н. с генерален извод, че достъп до апартамента имали и други лица, поради което не е доказано кой е съхранявал вещите с банкова информация и данни от чужди платежни инструменти. Изводът е незадълбочен и компрометира правилността на взетите от съдилищата решения. Защото кръгът от лица посещавали апартамента е ограничен, а съдебните състави не ги означили поименно, за да изключат всички останали версии освен доказаната. Така въззивният съд пренебрегнал изискванията на чл. 13 от НПК да вземе всички мерки и да осигури разкриването на обективната истина.
Кръгът от лица с достъп до апартамента е сведен до подсъдимия и свидетелите: А. Б., Р. Т. и Т. Г.. Правилният доказателствен анализ на техните показания позволява извеждането на сигурни факти, според които престъпната дейност не е осъществена от тези свидетели. Защото Свид. Т. е дошъл в жилището заедно с подсъдимия вечерта на 19.11.2013 г. и после тримата със свид. Б. едновременно излезли навън. Свид. М. Д. ги чакал пред блока и не е влизал в апартамента преди разкриване на престъплението. Констатираното противоречие между отделните показания на свид. Д. е преодолимо след последния разпит в хода на съдебното следствие и при съпоставка на неговите изложения с показанията на свид. Б..
Съдилищата допуснали посоченото в протеста съществено процесуално нарушение, като не съпоставили едни на други техните показания и не ги разгледали съвкупно спрямо обясненията на подсъдимия. Пренебрегнати са значими доказателства, разкрити чрез коментираните от свид. Б. и свид. Д. действия на подсъдимия, според които последният се опитал последователно на всеки от тях да прехвърли отговорността за разкритото общественоопасно деяние, положените усилия да намери лице за източване на данни от банкомати в съседна Турция (в каквато насока е инкриминираната информация). Не са анализирани с необходимата прецизност показанията на свид. Б., в които се сочи изказаното от подсъдимия оправдание по повод саморъчния запис в протокола за претърсване и изземване (л. 100-101, т. 2 д.п.), а така също и заявеното от свид. М. Д. (л. 159 н.о.х.д.) дали е оставял свой багаж в апартамента, както твърди подсъдимият в обясненията си (и показанията на свид. Б. в същата насока – л. 173, н.о.х.д.). За положените от подсъдимия Н. старания да намери „муле” за престъпна дейност в Република Турция изобилни сведения се съдържат и в показанията на свид. Г. Г., комуто подсъдимият подробно разяснявал спецификата на действията по монтиране на скимиращи устройства и прехвърлянето на получената информация.
Въззивният съд е изоставил непроверена и версията инкриминираните вещи да са оставени от свид. Т. Г., който също е влизал в апартамента – няколко пъти заедно с подсъдимия и веднъж сам, за да донесе храна на свид. Б.. Свидетелят е работил като компютърен специалист във Варненската военно-окръжна прокуратура, където подсъдимият е бил шофьор. Пропускът на въззивния съд да предприеме всички необходими мерки за установяване на обективната истина е бил проявен и спрямо изведената от самия съд хипотеза, че и други лица (освен подсъдимия) са могли да оставят пластиките и флаш паметта в ремонтирания апартамент. Съдът не е попълнил делото с необходимата доказателствена пълнота дали свид. Г. сам не е оставил дактилоскопни отпечатъци по пластиките. В тази насока процесуални действия не са извършени нито от разследващия орган, нито от съдебните състави за възлагане на нови експертни задачи. Доказателственото усилие може да спомогне за отхвърляне на част от възможните версии за авторството на деянието, предвид изложените от самите съдилища основания за оправдаване.
Прокуратурата е протестирала оправдателната присъда с довод за неправилно приложен материален закон и допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата. Изложено е съждението, че множеството косвени доказателства, събрани по делото, в своята съвкупност сочат подсъдимия Н. за автор на деянието. Това възражение на протестиращата страна не е разгледано обстойно в решението на въззивната инстанция.
Пред Софийския военно-апелативен съд участващият прокурор е поискал провеждането на въззивно съдебно следствие, тъй като не били изяснени някои обстоятелства. Съдебният състав е оставил без последици доказателствените искания на страна в наказателния процес, чието удовлетворяване от последната инстанция за проверка на доказателствата и предвид постановената оправдателна присъда, е било необходимо за разкриване на обективната истина. Част от неизяснените, според прокурора, обстоятелства се отнасят до съществени на делото въпроси. И ако първоинстанционният съд е съпоставил свид. Б. и подсъд. Н. в очна ставка, то поисканата в съдебно заседание на 08.06.2015 г. (л. 8 в.н.о.х.д.) очна ставка между свидетелите Б. и Т. изобщо не е била провеждана по делото. Направеното искане за повторен разпит на свидетели може да цели и разкриване на неизяснени при първоначалния разпит или в очна ставка доказателства. Неоснователният отказ на въззивния съд да удовлетвори доказателствено искане на протестиращата страна в процеса, за изясняване на важни факти и обстоятелства по делото, при постановена оправдателна присъда на първата инстанция, съществено нарушава процесуалните права на обвинителната власт да докаже обвинението.
При повторното разглеждане на делото, с оглед отстраняване на нарушените права на прокуратурата, следва да бъде проведено въззивно съдебно следствие с повторен разпит на всички свидетели, за които предходните съдилища не са успели да отхвърлят възможните версии за участието им в извършеното деяние и с назначаване на нова дактилоскопна експертиза.
Протестираното решение е незаконосъобразно, при изготвянето му са допуснати съществени процесуални нарушения, заради липсата на мотиви, както и поради допуснати в хода на въззивното производство съществени нарушения на процесуалните права на прокуратурата. Съдебният акт подлежи на отмяна, а делото – върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на допускане на доказателствата по чл. 327 от НПК.
Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 17 от 10.07.2015 г. по в.н.о.х.д. № 16/ 2015 г. на Военно-апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на допускане на доказателствата по чл. 327 от НПК.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар