Р Е Ш Е Н И Е
№ .384
София,14.05. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1010/2008 година по описа на Второ гражданско отделение.
Производството е по чл.218а ал.1 ГПК /отм./ във връзка с §2 ал.3 ПЗР ГПК обн. Д. В.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г.
В. Н. А. и К. Н. Г. са обжалвали въззивното решение на Сливенския окръжен съд от 03.01.2008г. по гр.д. № 621/2007г.
Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
С обжалваното решение Сливенският окръжен съд е оставил в сила решението на Сливенския районен съд № 423 от 03.07.2007г. по гр.д. № 835/2006г. , с което е отвърлен иска на В. Н. А. и К. Н. Г. против М. Д. Д. за намаляване на дарение, предмет на нот.акт 39/2002г. на нотариус Д. Г. , с който наследодателите Н. А. и Е. А. са му дарили ? ид.ч. от апартамент в гр. С..
Т. на ищците в исковата молба са били, че са наследници по закон с право на запазена част на Н. А. и Е. А. , които чрез извършеното дарение на ответника М. Д. Д. са нарушили запазената им част от наследството, а това поражда правото им на основание чл.30 ал.1 ЗН да поискат възстановяването й.
Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, защото не е спазено изискването на чл.30 ал.2 ЗН наследството да бъде прието по опис.
Решението е валидно и допустимо, а по същество е постановено при спазване на процесуалните правила и точно приложение на материалния закон.
На основание чл.30 ал.1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълването й, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Чл.30 ал.2 ЗН въвежда като условие за упражняването на това право спрямо лица, които не са наследници по закон, той да е приел наследството по опис. В разглеждания случай ищците са наследници по закон с право на запазена част – 29 ЗН, а дарственото разпореждане е направено в полза на лице, което не е от кръга на наследниците призовани да наследяват по закон. В този случай съгласно разясненията, дадени в ТР 1/2005г. на ВКС, ОСГК е необходимо за упражняване на правото по чл.30 ал.1 ЗН да се иска възстановяване на запазената част, наследството да е прието по опис. Това изискване е предвидено в интерес на заветника или надарения, когато той не е наследник по закон, а трето лице. Тогава той може да няма точна представа за актива на наследството и целта на приемането по опис е да не се допусне наследника със запазена част да укрие част от актива на наследството и без всъщност да е накърнена запазената му част, да иска нейното допълване за сметка на завещанието или дарението. В случая не е изпълнено условието на закона – чл.30 ал.2 ЗН , макар да са били налице предпоставките затова, защото е извършено дарствено разпореждане в полза на лице, което не е от кръга на призованите да наследяват наследници и законосъобразно съдът е приел, че искът за възстановяване на накърнената запазена част е неоснователен . Доводите, които се въвеждат в касационната жалба за наличие на извинителни причини за пропускането на срока са неотносими към правилността на решението, защото те биха могли да се релевират само в производството по чл. 61 ЗН или в случай, че се оспорва спазването на срока за примане на наследството по опис. След като не е проведена процедурата по чл.61 ЗН, то доводите за пропускането на срока не могат да се разглеждат от съда при спор за последиците от неспазване на разпоредбата на чл.30 ал.2 ЗН. В тази връзка представените с касационната жалба доказателства не са относими към предмета на спора, освен това те не могат да се приемат за пръв път в касационното производство, защото непълнотата на доказателствата не е касационно отменително основание по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм./. С оглед на изложеното не са налице заявените основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Сливенския окръжен съд от 03.01.2008г. по гр.д. № 621/2007г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: