Р Е Ш Е Н И Е
№ 384
София,20.05.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април, две хиляди и седма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Ю.Георгиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 333/ 2008г.по описа на ВКС
Производството е по пар.2, ал.3 ПР на ГПК,вр.чл.218а ГПК/отм/.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от И. А. Г. и Б. К. Г. срещу решение от 26.10.2007г. по гр.д. № 1746/2007г. на Пловдивски окръжен съд, с което е уважен предявения срещу тях иск с правно основание чл.108 ЗС. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството.
Ответникът З. К. И. в писмено становище оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 13.04.2007г.по гр. №.. на Пловдивски районен съд, е осъдил И. и Б. Г. да предадат на З. И. владението на УПИ * в кв.24 по плана на с. К., ведно с построените в него масивна двуетажна жилищна сграда, масивна стопанска постройка и второстепенни постройки.
За да уважи предявения иск с правно основание чл.108 ЗС въззивният съд е приел за установено, че ответницата по жалба – ищец в производството – З. К. , е закупила на 01.12.2006г. от Н. и А. В. с н.акт №88/2006г. на нотариус при Пловдивски РС процесния имот и е поканила жалбоподателите с покана на 18.12.2006г. да освободят същия. Съдът е установил, че продавачите са собственици на продадения от тях на ищцата имот, тъй като са го закупили на 04.09.2006г. с нот.акт №161/2006г. на нотариус при Пловдивски РС от жалбоподателите И. и Б. Г. , които го ползуват към настоящия момент.
Жалбоподателите Г. са поддържали, че са били измамени за да продадат имота си на В. – продавачи по сделката с ищцата З, но не са представени доказателства те да са провели успешно иск с правно основание чл.29 ЗЗД по отношение на тях и сделката да е унищожена с влязло в сила съдебно решение.
При тези данни въззивният съд правилно е приел, че ответницата по жалба И. е собственик на процесния имот и е доказано че жалбоподателите го владеят без правно основание.спешното провеждане за търсената защита при иск с правно основание чл.108 ЗС изисква от една страна ищецът да докаже, че е собственик на недвижимия имот и от друга страна би следвало да докаже и че ответникът по иска ползува неговия собствен имот без правно основание. В конкретния случай от доказателствата по делото е установено именно че З. И. е собственик на имота, а жалбоподателите го владят без основание, при което въззивният съд при точно приложение на закона е уважил предявения срещу тях иск с правно основание чл.108 ЗС. Направените от жалбоподателите доводи за недействителност на сделката, с която те са продали процесния имот на праводателите на З. И. са неотносими към конкретния спор и могат да бъдат предмет на разглеждане в друго производство, в което като страна следва да конституирани и Н. и А. В. – купувачи по същата.
С оглед на така изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.218ж от ГПК Върховният касационен съд,състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Предявеният срещу жалбоподателите иск с правно основание чл.108 ЗС е основателен, тъй като от събраните по делото доказателства е установено че ползумат чужд имот без основание.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд,
Р Е Ш И :
О С Т А В Я В С И Л А решение от 26.10.2007г. по гр.д. № 1746/2007г. на Пловдивски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: