3
гр. д. № 1181/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 384
С., 26.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 14 април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1181/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от И. М. Ч. от[населено място] срещу решение от 27.04.2010 г. по гр. д. № 40/2010 г. на Смолянски окръжен съд, в частта с която е отхвърлен иска предявен от С. М. Г., В. М. Г., Р. М. Б., С. М. П. и М. М. Г., всички от[населено място] срещу [фирма][населено място] в ликвидация иск за собственост на УПИ ХVІ-1192 с площ от 1020 кв. , в кв. 113 по плана на[населено място] както и в частта, с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени предявените от същите ищци срещу [фирма][населено място], [фирма],[населено място] и Б. О. О. отрицателни искове по чл. 336, ал. 1 ГПК отм. за установяване, че същият имот не е собственост на ответника [фирма], който е длъжник по изп. д. 203Ч/2001 г. и срещу когото е насочено изпълнение за събиране вземането на кредитора Б. О., чрез изнасяне имота на публична продан. В изложението към касационната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл по съществения за изхода на спора материалноправен въпрос може ли да се придобие право на собственост върху общински имот на оригинерно основание давностно владение ако то е осъществявано в периода от 1992 г. до предявяване на иска. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона, поради което е налице предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка на решението.
Ответникът по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение. Обжалваемият интерес е на стойност над 1000 лв., поради което не е налице отрицателна предпоставка по чл. 280, ал. 2 ГПК в първоначалната й редакция и жалбата е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
Касаторката и останалите ищци са предявили срещу [фирма][населено място] иск по чл. 97, ал.1 ГПК отм. за установяване, че са собственици на описания УПИ, който е съединен с отрицателен иск по чл. 336 ГПК отм. предявен срещу [фирма],[населено място], [фирма][населено място], за установяване, че първият ответник, длъжник по изп. дело с взискател втория, не е собственик на имота. Позовали са се на давностно владение, което първоначално е установил наследодателят им М. М. Г. на основание предварителен договор за покупко-продажба от 22.11.46 г. и осъществявал до 1972 г., както и на владение, което те осъществяват от 1992 г. след като първия ищец е изоставил имота.
За да отхвърли иска съдът е приел за установено, че имотът е идентичен с имот пл. № 619 по к. план от 1950 г., в разписния списък към който е записан като собствен на М. М. Г..
През 1972 г. е била започната процедура по отчуждаване на част от имот пл. № 619 с площ от 424 кв. м., която няма данни да е завършила с изплащане на обезщетение. По данни от техническата експертиза имотът е идентичен като разположение с имот пл. № 1175 по плана от 1974 г., в който е записан на М. Г., а с регулационния план е бил отреден за „Ц. менални изделия”. През 1972 г. имотът е бил завзет от общината и тя го е застроила с масивна сграда. През 1992 г. имотът е бил включен в капитала на търговско дружество [фирма]. И. е бил предмет на публична продан по изп. дело с длъжник ответника [фирма]. В резултат на проданта е закупен от втория ответник.
През 1998 г. ищците са направили искане за отмяна на отчужддаването на имота на основание чл. 4 ЗВСНОИ в новирания срок с § 2 от ПЗР на ЗОСОИ. Искането не е уважено по съображения, че не се установява да е проведена и завършена процедурата по отчуждаването. От тези факти е направен извод, че ищците не доказват да са собственици на имота на основание наследяване, както и на реституция по ЗВСНОИ.
Позоваването на давностно владение осъществявано от 1992 г. до насрочване въвод във владение на имота на купувача по публичната продан съдът е намерил за неоснователен по аргумент от чл. 86 ЗС за времето от 1992 г. до 1996 г.( бр. 33 от 1996 г.). За периода след тази течението на давностните срокове по отношение на държавни и общински имоти спира е спряно с § 1 ЗДЗС ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., до 31.12.2007 г., а с последвали изменение и до 31.12.2011 г.
Формулираният материалноправен въпрос за приложението на придобивния способ давностно владение по отношение на имоти общинска собственост е разрешен при правилно прилагане на закона. Основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка намира приложение, когато липсва съдебна практика по разрешения от въззивния съд въпрос или когато съществуващата практика следва да бъде променена поради това, че е погрешна. Формираната практика по прилагане на нормата е многобройна и безпротиворечива. Касаторът не обосновава довод за това разрешеният от съда казус да поставя специфични проблеми от значение за точното прилагане на закона, поради което това основание за допускане касационна проверка не е налице.
При сужебната проверка на решението съдът констатира, че разрешеният процесуален въпрос: допустим ли е отрицателен установителен иск по чл. 336, ал. 1 ГПК отм. за собственост на недвижим имот, когато е съединен с положителен установителен иск за собственост по чл. 97, ал.1 ГПК отм. (сега чл. 124 ГПК) за същия имот и кой от тях е обуславящият и кой обусловения, е разрешен при неправилно прилагане процесуалните правила и в нарушение практиката на ВКС, което е основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на решението по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.04.2010 г. по гр. д. № 40/2010 г. на Смолянски окръжен съд.
Указва на касаторката да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: