Р Е Ш Е Н И Е
№ 385
София, 15 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 26 септември, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Елена Авдева
при участието на секретаря Н. Цекова
и в присъствието на прокурора М. Маринова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 330/2008 година.
Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимият Т. Л. Л. от гр. С., чрез неговия защитник – адвокат Н, както и на Л. Н. И. и А. Р. Р. – частни обвинители, чрез адвокат Д, против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 341/2008 г. Сочи се в първата, че съдебният акт в осъдителната му част, е постановен в нарушение на закона, а във втората – че в оправдателната му част са нарушени закона и допуснати съществени процесуални нарушения. Исканията са съответно за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия Т, за отмяната му и осъждане на подс. Нина Л. – Д.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че и двете жалби са неоснователни, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Всяка една от страните – касаторки, е изразила становище, че жалбата на противната страна е неоснователна.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С решение № 231/09.05.2008 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 6-ти състав, е потвърдил изцяло присъда № 89/06.12.2006 г., по нохд № 1278/2006 г., СГС, наказателно отделение, 8-ми състав, с която подсъдимият Т. Л. Л. е бил признат за виновен в това, че на 13.11.2003 г., в гр. С., кв. „Мотописта”, парцел ****, в кв. 151, на строителен обект, на фирма „Глобал Вилд – Даниел Д. ”, около 10.30 ч., поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като технически ръководител, по непредпазливост причинил смъртта на Р. П. И. – 60 г., от с. гр., като след деянието е направил всичко зависещо от него за спасяването на пострадалия, поради което и на основание чл. 123, ал. 4, вр. ал. 1 и чл. 54 НК, го е осъдил на една година лишаване от свобода условно, за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Оправдал го е по първоначалното обвинение, по чл. 123, ал. 1 НК и за допуснати нарушения по чл. 44, т. 2, т. 4 и т. 11 от Правилника за безопасността на труда при строително – монтажните работи и го е осъдил да заплати направените по делото разноски.
Със същата присъда подс. Нина Г. Л. – Д. , е била призната за не виновна и оправдана по обвинението й по чл. 123, ал. 1 НК.
По довода в жалбата на частните обвинители, за нарушение на закона в оправдателната част на съдебния акт:
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията във връзка с този довод, посочени в жалбата, се свеждат до твърдението, че неоснователно инстанциите са постановили оправдателна присъда по отношение на подс. Нина Л. – Д. , въпреки наличието на доказателства за нейната виновност и за неправилна преценка на събраните такива по делото.
При приетите за установени и от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон е приложен правилно. По своята същност, възраженията на частните обвинители и тяхната защита, се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционното решение във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Касационната инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова, процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране и проверка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция при установяване на правнорелевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за не виновността на подсъдимата, в осъществяване от обективна и субективна страна на състава, на посоченото престъпление, са изцяло подкрепени от приложените писмени доказателства – пълномощно, л. 39, сл. д., договор за строителство, л. 49 от сл. д.1 договор от 11.11.2003 г., показанията на св. Д, от които безспорно се установява, че тя няма права по ръководенето и управлението на фирмата, а нейната представителна власт се простира само във връзка със сключване на договори във връзка с предмета на дейност на фирмата, да го представлява пред банки, данъчни служби, застрахователни компании, КАТ, МВР, т. е. всички правомощия в търговския оборот на дружеството. Преценявайки и разпоредбите на чл. 39, ал. 1 ЗЗД, е законосъобразен извода, че тя не е била упълномощена да управлява и ръководи собствената на Д. фирма. Следователно, вътрешното й убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства.становените данни от доказателствените източници, правилно оценени и от тази съдебна инстанция, при спазване процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че не е осъществен състава на престъплението, за което е била обвинена от прокуратурата. Действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. След като са били спазени всички процесуални гаранции на страните, няма никакво основание за контролиране по касационен ред на вътрешното убеждение, на въззивния съд, при вземане на решения от съществото на делото. В случая, то е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване, на всички обстоятелства, като данните от доказателствените средства са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимната обвързаност и съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства и от въззивният съд, относими към предмета на доказване, изводите, че не се касае, за извършено престъпление от подс. Нина Л. – Д. , са напълно законосъобразни.
Посочените в касационната жалба възражения във връзка с този направен довод, са идентични с поддържаните и пред второинстанционния съд. Същият подробно се е занимал с твърденията, че има доказателства доказващи вината на подсъдимата, че неправилно е била оправдана, като е изложил убедителни съображения, защо ги отхвърля. Изложените в тази връзка мотиви са подробни, основаващи се на установените и приети данни по делото, поради което се споделят и от настоящата инстанция.
По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:
И по това касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, изложените в жалбите възражения, са неоснователни. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на частните обвинители. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Софийският апелативен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена е възможност за устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните им права. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Частните обвинители, са имали възможност да поддържат обвинението пред две съдебни инстанции, в присъствие на адвокат и да правят искания по обвинението. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 – 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт.
Твърдението, че с отказа на въззивния съд, да бъде допуснато искано доказателство, са били ограничени процесуалните права на частните обвинители, е неоснователно. С определение от 03.04.2008 г., постановено по реда на чл. 327 НПК, съдът е направил мотивиран отказ за уважаване на това искане, основателно приемайки от една страна, че е изтекъл дълъг период от време, а от друга, че по делото има писмени доказателства изясняващи тези обстоятелства – л. 41 от сл. д.. Право на въззивната инстанция е да прецени необходимостта от допускане на исканото доказателство. Видно от посоченото определение, съдът се е произнесъл в съответствие с разпоредбите на закона и оставяйки без уважение искането, не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Независимо, че съгласно чл. 315 НПК, във тази инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в НПК ред, законодателят е предоставил на съда правото на преценка, кога и в какви случаи да се допускат исканите доказателства. Затова, като не го е уважил, Софийският апелативен съд, не е нарушил разпоредбите на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
С оглед на всичко изложено, касационната жалба се явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Поради това и не следва да бъде уважавано направеното искане в нея за присъждане на разноски.
По довода за допуснато нарушение на закона в жалбата на подс. Т. Л. Л. :
Лишени от основание са възраженията по този направен довод от подс. Лилов. Същите се свеждат до твърденията, че не е извършил престъплението, че неправилно са били преценени събраните по делото доказателства и от там извода за неговата виновност, като иска да бъде оправдан.
Настоящата инстанция счита тези възражения за не подкрепени от данните по делото. Авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, а правната му квалификация – законосъобразна. Подс. Т. Л. , е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 123, ал. 4, вр. ал. 1 НК.становените данни от преките доказателствени източници, каквито са показанията на свидетелите: Дебренлиев – обсъдени и кредитирани от въззивната инстанция, в частта им за допуснатото от подсъдимият нарушение по чл. 44, т. 3, от посочения правилник № Д* Димов, И. , родствениците на И. , подкрепени и допълнени от експертните заключения и приложените писмени доказателства, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалните изисквания, на чл. 303 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че подс. Л. е извършил това престъпление. Вътрешното им убеждение е формирано при условията на непосредственост, след като са били събрани и проверени всички възможни и необходими доказателства, за обективното, всестранно и пълно изясняване механизма на инкриминираното деяние. Данните от доказателствените средства са оценявани в съответствие с тяхното действително съдържание. В тази насока направените възражения са неоснователни.
В мотивите си, в съответствие с разпоредбите на чл. чл. 305, ал. 3 и 339, ал. 2 НПК, съдилищата са изложили съображения какви обстоятелства считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали, какви са правните съображения за взетото решение, основанията поради които не приемат направените възражения. При положение, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, касационната инстанция проверява съдебния акт в рамките на приетото за установено от фактическа страна. С оглед на изложеното, изводите да виновността на подс. Л. , за причинната връзка между допуснатото нарушение и вредоносния резултат, за правната квалификация на деянието, са напълно законосъобразни.
Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на решаващия и въззивния съдилища, относно виновното поведение на подсъдимия и извършеното престъпно деяние. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в тяхна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Т. Л. е извършил престъплението по чл. 123, ал. 4, вр. ал. 1 НК. За това, няма никакво основание за уважаване искането, за отмяна на решението и оправдаването му.
В случая обаче, макар и защитата да не прави изричен довод в тази насока, настоящата касационна инстанция, не може с оглед правилото по чл. 2, ал. 2 НК, оставайки в рамката на възприетата правна квалификация на деянието, да не отчете по – благоприятната за дееца възможност, съществувала по време на извършването му – 13.11.2003 г. За непредпазливото престъпление по чл. 123, ал.4, вр. ал. 1 НК, се предвижда наказание до три години лишаване от свобода, което се обхваща от приложното поле на чл. 78а НК, действувал към тази дата, в редакцията му от Д.в., бр. 21/2000 г. Тъй като същата се явява по – благоприятна за подсъдимия, се налага отмяна на въззивното решение в тази му част, за да бъде преценено от втората инстанция, дали спрямо подс. Л. са налице всички предпоставки, да се приложи института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и съответно това да бъде сторено. Във връзка с чл.78а, ал. 1, б. „в” НК трябва да се има в пред вид, че с престъплението за което е постановено осъждане, не се причиняват съставомерни имуществени вреди.
Имайки в пред вид всичко изложено и с оглед упражняване на правомощието по чл. 337, ал. 1, т. 4 НПК, вр. чл. 2, ал. 2 НК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 231/09.05.2008 г., по внохд № 341/2008 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 6-ти състав, в ЧАСТТА МУ, с която е потвърдена осъдителна присъда № 89/06.12.2006 г., на СГС, 8-ми състав, постановена по нохд № 1278/2006 г., по отношение на подс. Т. Л. Л., за извършено престъпление по чл. 123, ал. 4, вр. ал. 1 НК.
ВРЪЩА делото на същия съд, за ново второинстанционно разглеждане с оглед възможността за прилагане на чл. 78а НК, по отношение на подс. Т. Л. Л..
ОСТАВЯ В СИЛА същото въззивно решение в останалата му част.
Председател:
Членове: