Р Е Ш Е Н И Е
№385
София, 07 ноември 2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Цветинка Пашкунова
при секретар Л. Гаврилова
и с участието на прокурор от ВКП-Б. Йотов
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 384 /2008 г.
Касационното производство е образувано по две жалби:
1/ от подсъдимата Е. П. , чрез защитника й адвокат П от Русенския АК, срещу нова присъда № 122/8.05.2008 година постановена от Русенския окръжен съд по в н о х д № 76/2008 година, с въведени касационни основания по чл. 348 ал. 1 и 2 НПК-за допуснати нарушения на закона и на процесуалните правила и безалтернативно искане за оправдаване, на основание чл. 24 ал. 1, т. 1 НПК.
2/ от частната обвинителка М. И. , чрез поверениците й адв. Н. М. и П. М. , от Русенския АК, срещу същата присъда с въведено касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 НПК, за явна несправедливост на наказанието и искане то да се увеличи, като се отмени условното осъждане.
3/ освен това, по делото е постъпила жалба /наречена протест/ от подсъдимата, с която тя поддържа изложеното от адвоката си в касационната жалба, но излага личната си гледна точка към съдебния акт постановен от въззивния съд.
Пред касационната инстанция, подсъдимата се явява лично и декларира изрично, че не желае в това производство да участва упълномощеният й защитник. Пледира за оправдаване и представя саморъчно изготвена писмена защита. В нея развива тезата си, че наказателното производство е образувано срещу нея тенденциозно, с цел да й се отмъсти за принципни и открити критики към собственика на спортния клуб, в който тя е треньор – св. Т.
Частната обвинителка и жалбоподателка М. И. , редовно призована, не се явява.
Нейният повереник – адв. М заявява позицията на частното обвинение – жалбата на подсъдимата, като неоснователна да се остави без уважение и поддържа искането в жалбата си за отмяна на присъдата, поради занижено наказание и връщане на делото за ново разглеждане, с указания да се отмени условното осъждане. Излага доводи за явна несправедливост на условното осъждане.
Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата на подсъдимата, респ. за неоснователност на тази на частната обвинителка. Мотивира се с наличие на съмнение, в хипотезата на чл. 303 ал. 2 НПК.
Върховният касационен съд, за са произнесе, съобрази следното:
Касационната жалба на подсъдимата е неоснователна.
С присъда № 19/5.02.2008 година, състав на Русенския районен съд е признал подсъдимата Е. П. за невиновна в това, в периода на месец ноември 2005 година в гр. Р., да е извършила действие на полово удовлетворение с лице от същия пол – М. И. И., на 15 години, като употребила за това сила и използвала положение на зависимост, като неин треньор в спортно училище и на основание чл. 304 НПК я е оправдал по обвинението в престъпление по чл. 157 ал. 1 НК.
По протест на прокурора и въззивна жалба на частната обвинителка И. , състав на Русенския окръжен съд е отменил тази присъда и постановил нова, с която признал подсъдимата П. за виновна по обвинението в престъпление по чл. 157 ал. 1 НК и й наложил наказание две години лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок.
Подсъдимата е осъдена да заплати направените по делото разноски.
Поради това, че в касационната жалба и в защитната пледоария пред третата инстанция, преди всичко се оспорва съставомерността на деянието, с аргументи в подкрепа на основанието за допуснато нарушение на закона, е наложително преди обсъждането им да се отговори на въведените доводи по второто касационно основание – допуснати съществени процесуални нарушения, поради превратно тълкуване на гласни доказателства от втората инстанция. Правилното приложение на материалния закон е обусловено от правилното приложение на процесуалните правила.
Русенският окръжен съд, с правомощието да действа като „втора” първа инстанция, по чл. 316 НПК, без да събира нови доказателства е направил нов анализ на доказателствената съвкупност установена от първата инстанция. При това, при спазване на правилата по чл. 305 ал. 3 НПК в мотивите към новата присъда е обосновал защо е направил нова оценка на свидетелските показания на пострадалата И. , на елиминираните от първата инстанция показания на св. Б, К. , Цв. М. , Д. А. , Д. , И. , както и на показанията на св. Л. Ц. и ги е поставил в основата на осъдителната присъда.
Настоящата инстанция намира възраженията в т. ІІ от допълнението към касационната жалба, относно превратното тълкуване на посочените доказателства, за неоснователно. С прецизен анализ и съвкупна преценка на всички събрани доказателства, второинстанционният съд е достигнал до законосъобразния извод, че косвените доказателства кореспондират с тези на пострадалата, допълват ги и разкриват вярната фактическа обстановка. Проверяваният съд е изградил цялостна картина на деянието и въз основа на това е формирал вътрешното си убеждение. В отговор на доводите на защитата срещу кредитирането на свидетелските показания на Л. Ц. , се налага следното уточнение. Тази свидетелка не е давала показания на досъдебната фаза на процеса. Тя е допусната до разпит от районния съд, по искане на държавното обвинение, по повод представени писмени доказателства от повереника на пострадалата И. Това е отговорът на директора на „Социално подпомагане” – община Р. липса на номерация на приложенията към делото пред първата инстанция, вж приложенията след протокола от с.з. от 1.11.2007 година/, изготвен и подписан от старши експерт-психолог Л. Ц. От отговора и приложената молба личи, че инициативата за проверката е дошла от св. И, /живяла в едно домакинства с подсъдимата по време на инкриминираното деяние/, в качеството й на треньор на М. И. , която инициатива съвпада по време с бягството на пострадалата от дома на подсъдимата и настаняването й в дома на св. Цв. М. Свидетелските показания на Ц. кореспондират със съдържанието на отговора – пострадалата споделила, че е в тревожност и страх от треньора си – А. и подсъдимата П. При разпита пред съда, свидетелката е обяснила по – подробно впечатленията си като психолог от поведението на пострадалата и споделените от последната твърдения за емоционално, физическо и сексуално насилие от важна фигура в живота си – треньорът, който осъществявал и ролята на родител. Към момента на споделянето, свидетелката, като опитен психолог е наблюдавала тремор на ръцете на М. , от което направила логичен и обоснован извод, че това което й се споделя наистина предизвиква негативни емоции и страх. Тази свидетелка е дала показания и относно това, че за да изясни в пълнота случая, тя е установила контакт и с други хора, „неангажирани пряко с нея и със семейството й”, при което разбрала, че М. е търсила и от ръководни на регионално ниво фактори в спорта кану-каяк, съдействие за решаване на инкриминирания личен проблем с подсъдимата. Всъщност, в показанията на тази свидетелка, като във фокус се пресичат данните от показанията на всички други разпитани свидетели, на които въззивният съд е дал вяра, относно обстоятелствата оспорени от подсъдимата. Защитната теза на последната се подкрепя изцяло само от показанията на св. А личен треньор на пострадалата. По делото са събрани изобилни доказателства – писмени и гласни, че именно тази свидетелка, най-активно е съдействала на подсъдимата при реализирането на защитната й позиция. Достатъчно е само да се посочат молбите приложени в досъдебното производство до различни спортни институции, включително и до наблюдаващия прокурор, с искане да се разгледа молбата на св. С, /дала обяснения, като очевидец преди образуването на наказателното производство и свидетелски показания в досъдебното производство пред съдия/, за оттегляне на дадените показания. Именно поради подобни съображения, съставът на окръжния съд е подложил на аргументирана критика изводите на първостепенния съд, който в нарушение на принципа в чл. 107 ал. 5 НПК, е игнорирал неоснователно показанията на свидетелката С.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, счита, че посочените касационни основания за нарушение на закона и на процесуалните правила, не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни. При приетите за установени от втората инстанция фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направеният извод, че подсъдимата Е. П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 157 ал. 1 НК, е законосъобразен. Третата инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. В случая същественото е, че в хода на въззивното производство, при новия анализ и проверка на доказателствата от втората съдебна инстанция, е спазен регламентирания процесуален ред. Вътрешното убеждение на проверявания съд не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства.
Жалбата на частното обвинение, също е неоснователна.
Наложеното наказание е справедливо. Въззивният съд е изложил мотиви за наличие на всички предпоставки по чл. 66 ал. 1 НК за условно отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Освен това, с оглед спецификата на случая, именно условното осъждане би изиграло сериозна възпираща роля в поведението на подсъдимата.
Освен това, не е налице третото касационно основание – явна несправедливост на наложеното наказание и поради това, че за да може да изпълни правомощието си за отмяна на новата присъда в частта за наложеното наказание, каквото е искането на повереника на пострадалата, касационният съд следва да констатира, че наложеното наказание очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на чл. 36 НК. В случая, такава очевидност липсва.словното осъждане е съобразено освен с изложеното по-горе и с липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства – подсъдимата има много добра характеристика и е безспорен професионалист.
Ето защо, новата присъда на Русенския окръжен съд, следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 122/8.05.2008 година постановена от Русенския окръжен съд по в н о х д № 76/2008 година, с която е отменена присъда № 19/8.05.2008 година по н о х д № 76/2008 година на Русенския районен съд и подсъдимата Е. Г. П. е призната за виновна в това, че в периода на месец ноември 2005 година, в гр. Р. е извършила действие на полово удовлетворение с лице от същия пол – М. И. И., на 15 години, като употребила за това сила и използвала положение на зависимост като треньор в спортно училище – гр. Р. и за престъпление по чл. 157 ал. 1 НК й е наложено наказание две години лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: