О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 385
гр. София, 07.06.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 31 май, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1293/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]- София срещу решение №1722 от 02.11.2012 г. по т.д. № 262/10 на САС, с което е оставено в сила решение №262/28.12.2009 г. по т.д. №30/2008 на СГС, ТО, с което длъжникът-касатор е осъден да заплати на [фирма]-София 10 100 лева и допълнително е осъдил същия за сумата от 18 400 лева, с оглед направеното увеличение размера на иска по реда на ГПК-отм. пред въззивната инстанци , както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
От страна на ответника по касационната жалба е подаден писмен отговор, в който се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че между страните по делото е налице правоотношение на база договор за предоставяне от страна на банката-ответник на банкова услуга „интернет банкиране” в полза на ищцовото дружество, даваща възможност на последното да съставя и предава по електронен път платежни нареждания за плащане.От съответните материали по следственото дело, представени и приети в заверени от страната преписи и от заключенията на вещите лица по изслушаната техническа експертиза се установява, че на 15.11.2007 г. е изпратено от трето лице и от неизвестен компютър платежно нареждане за превод от сметката на ищцовото дружество до ответната банка за плащане от сметката на ищеца на трето лице на сумата от 29 850 лева, след което сумата е изтеглена в брой от ФЦ О. купел. За горното банката е уведомена своевременно от страна на управителя на ищцовото дружество по телефона и е депозирана жалба в регистратурата на банката. Пак от заключението на техническата експертиза става ясно, че при сключването на договора за предоставяне на услугата интернет-банкиране на потребителя й е предоставено потребителско име, парола и валиден цифров сертификат, като последният е скрит дори за ползувателя. Доказано е също така, че трето лице посредством използване на вирус „Троянски кон” е проникнал в компютъра на ищеца и е узнал цифровия сертификат, името и паролата и посредством тях е извършило неправомерния превод от сметката на ищеца в банката-ответник. Това се потвърждава и от материалите по следственото дело. Вещите лица от тройната експертиза са категорични, че антивирусните програми не защитават компютъра от вируса „Троянски кон”. От своя страна същите изясняват, че банката предоставяща интернет-банкиране е ползвала общоизвестен алгоритъм на действие без допълнителни гарантиращи механизми, осигуряващи по-висока степен на защитеност на извършваните посредством тази услуга транзакции като използване на специфичен софтуер,създаващ специален”ключ” между клиента и банката, при който случай биха могли да се разпознаят нареждания за плащане идващи от устройство заразено с вирус от типа”Троянски кон”.
От изложеното,съдът е заключил, че се касае за основание за отговорност на банката предвидена в чл. Разпоредбата на чл.33 ал.2, т. 2 във връзка с чл.27 ал.3 т.2 ЗППЕПИПС/отм./, доколкото е налице неоторизирана от държателя транзакция при използването по договор с банката на електронен платежен инструмент от типа платежен инструмент за отдалечен достъп- електронно банково платежно заявление.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпросите: за допустимостта на прилагане по аналогия на чл.33 ал.2 от ЗППЕПИПС/отм./ , който касае само банковата платежна карта и по отношение на друг тип Е.-електронно банково платежно заявление, следва ли банката да отговаря и за незащитени устройства, които не се намират под неин контрол и следва ли съдът при разглеждане на граждански и търговски дела да позовава на доказателства, събрани по реда на НПК. Твърди, че по първите два въпроса е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК, а по третия-по чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
По отношение на първия от така поставените правни въпроси, то същият се явява обуславящ изхода на спора. Спрямо него обаче не е налице соченият допълнителен селективен критерий: да се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като се касае за ясна и следователно ненуждаеща се от тълкуване нормативна уредба. От разпоредбата на чл.33 ал.1 ЗППЕПИПС-отм. става ясно, че същата се отнася за всички случаи на отговорност на банките за неправомерно използване от неупълномощено лице на всякакъв вид платежен инструмент за отдалечен достъп, когато употребата не е следствие от действие и бездействие на упълномощеното за това лице. От своя страна чл.27 ал.3, т.2 от същия закон ясно включва като платежен инструмент за отдалечен достъп, освен банковите карти/т.1/ и електронните банкови платежни заявления. Ето защо при ясна и недвусмислена правна разпоредба не е необходимо допълнително тълкуване, с оглед намиране на приложимата правна норма и не се касае за въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото като основание за допускане до касация.
Останалите два въпроса: следва ли банката да отговаря и за незащитени устройства, които не се намират под неин контрол и следва ли съдът при разглеждане на граждански и търговски дела да позовава на доказателства, събрани по реда на НПК, те не се явяват обуславящи изхода на спора, тъй като разглеждането им не би променило крайния резултат по него. Отговорността на банката е ангажирана, не за незащитеността на устройството на потребителя на интернет-банкирането, а за липсата от нейна страна на употребата на подходящ софтуер,създаващ специален”ключ” между клиента и банката, при който случай биха могли да се разпознаят нареждания за плащане идващи от устройство заразено с вирус от типа”Троянски кон”. Липсва и позоваване от съда на доказателства, събрани по реда на НПК, тъй като съответните протоколи и актове от следственото дело представляват писмени доказателства и са приети в гражданския процес по реда на ГПК.
С оглед изложеното липсва основание за допускане до касация.
Касаторът следва да заплати направените по делото разноски –платен адвокатски хонорар от 315 лева от страна на ответника по касационната жалба, с оглед приложеното пълномощно и договор за правна помощ, в което е отбелязано реалното плащане по него.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1722 от 02.11.2012 г. по т.д. № 262/10 на САС .
ОСЪЖДА [фирма]- София да заплати на [фирма]-София сумата от 315 лева -разноски в производството пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.