О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 385
София, 10.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 20 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1354/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Т. “У” гр. Х. срещу решение от 16.04.2009 г. по гр. д. № 482/2008 г. на Хасковски окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 30.04.2008 г. по гр. д. № 255/2003 г. на районен съд Х. в частта, с която касаторът е осъден да ревандикира на Д. Х. П. 1/ 2 ид. ч. от имот УПИ *, в кв. 112, по плана на гр. Х., представляващ поземлен имот с идентификатор 77181.12.502, с площ от 582 кв. м. и същата идеална част от построената в него двуетажна административна сграда с идентификатор 77181.12.502.1, със застроена площ от 74 кв. м. и складова база с идентификатор 77181.12.502.2, със застроена площ от 20 кв. м. Касационните доводи са за необоснованост на извода за основателност на иска.
Относно предпоставките за допускане касационна проверка на решението е направено позоваване на нормата на чл. 280, ал.1, т. т. 2 и 3 ГПК.
Срещу решението е подадена касационна жалба и от адв. П, конституирана като страна в процеса на основание чл. 227 ГПК, в качеството й на наследник на починала страна – ищецът К, срещу решението в частта, с която са отхвърлени предявените от ищците срещу Т. “У”, гр. Х. ревандикационни искове за останалите 1/2 ид. ч. от описания поземлен имот, административната сграда и две стопански сгради – с площ от 20 кв. м. и от 74 кв. м. Въведен е довод за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа , че съдът се е произнесъл по въпросът дали направеното от К. П. искане за отмяна на отчуждаването след определяне на нов срок за това е допустимо, след като при действието на предходния, той е упражнил това право и по въпроса за това дали са налице предпоставките за отмяна на отчуждаването е формирана сила на пресъдено нещо. Допустимостта на повторното искане за отмяна се обосновава с това, че отчужденият имот е бил семейна имуществена общност, поради което искането за отмяна е следвало да се направи и от двамата съпрузи. Не е посочена точно на коя предпоставка се прави позоваване но от изложението може да се направи извод, че разрешеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона – чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Ответницата по касация К. не е взела становище по жалбата.
Ответникът по касация Т. “У”, гр. Х. намира касационната жалба подадена от ищцата К за неоснователна.
Касационната жалба подадена от Т. “У”, гр. Х. е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Обжалваемия интерес е на стойност над 1000 лв., поради което е допустима.
Касационната жалба подадена от К. също е допустима тъй като е постъпила в преклузивния срок, има за предмет подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и цената на обжалваемия интерес е над 1000 лв., поради което не е налице тази отрицателна процесуална предпоставка за недопсутимост на обжалването.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи и въведените предпоставки за допускане на касационна проверка, съдът в настоящия си тричленен състав намери следното:
Срещу Т. “У”, гр. Х. е предявен от съпрузите К. П. и Д. П. ревандикационен иск за УПИ *, в кв. 112, по плана на гр. Х. и построените в него жилищна сграда, стопанска сграда на площ от 20 кв. м., сграда с друго предназначение на площ от 47 кв. м. и стопанска сграда на площ от 78 кв. м. (съгласно уточнението направено пред въззивния съд с молба от 30.03.2009 г.). За да се легитимират като собственици на имота ищците са се позовали на реституция по ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.
Установено е по делото, че ищците са придобили право на собственост върху поземления имот и жилищна сграда, стопанска сграда и навес на основание давностно владение, на което К. П. се е позовал през 1975 г., и снабдил с нот. акт от 22.01.75 г. № 72, т. І, н. д. № 137/1975 г. Същата година със заповед № 398 от 20.05.1975 г. имотът е бил отчужден за нуждите на Т. “У” и собственикът обезщетен с жилищен имот.
Т. “У” е установил фактическа власт върху имота. Пристроила е и е преустроила отчуждената жилищна сграда за административни нужди. Първото пристрояване е било на площ от 16 кв. м. и на ниво от един етаж с мазе, а следващото пристрояване е било през 1994 г. на основание издадено строително разрешение. Общо пристрояването е на площ от 76 куб. м., по данни от заключението на приетата техническа експертиза. То е функционално свързано с основната сграда и няма самостоятелно значение. Отчуждените стопанска сграда и навес са били съборени, а за задоволяване стопанските нужди на кооперацията в имота са построени склад на площ от 78 кв. м. и сграда с предназначение котелно помещение на площ от 47 кв. без строителни разрешения.
След влизане в сила на ЗВСНОИ К. П. е направил искане за отмяна на отчуждаването. С решение № 94-К-55/0409.1992 г. искането е оставено без уважение като е прието, че мероприятието е реализирано. Отказът да се отмени отчуждаването е потвърден с решение от 09.02.1993 г. по адм. д. № 1440/1992 г. на Хасковски окръжен съд.
След новиране на преклузивния срок по чл. 4 ЗВСНОИ с нормата на § 2 от ПЗР на ЗОСОИ, считано от датата на влизане на закона в сила – 21.11.1997 г., ищците са подали искане за отмяна на отчуждаване на имота, в което са направили волеизявление, че са съгласни да върнат получения в обезщетение имот. С решение № 12 от 15.07.1998 г. на кмета на община Х. е отменено отчуждаването на имота. С друго решение от 22.01.1999 г. кметът на общината е отменил предходното, поради формирана сила на пресъдено нещо по искането за отмяна на отчуждаването. Срещу второто решение е подадена жалба от молителите и с решение от 8.11.2000 г. по адм. д. № 567/2000 г. на ХОС това решение е отменено, като постановено извън пределите на предоставената компетентност на административния орган.
След преценка на така установените факти първоинстанционният съд е уважил изцяло иска като е осъдил Т. “У” да ревандикира на ищците терена и сградите.
Въззивният съд, сезиран с жалба от ответника по иска, е извършил косвен съдебен контрол на решението за отмяна на отчуждаването и е намерил, че то е нищожно в частта, с която е уважено искането на К. П. , тъй като той не се легитимира като собственик на имота. Той е упражнил предоставеното му право по чл. 4 ЗВСНОИ в първоначално определения преклузивен срок и то е оставено без уважение. При действието на новирания срок искане за отмяна могат да направят само лицата, които са пропуснали предходния срок, поради което повторно направеното от него искане е недопустимо. Решението в частта, с което е уважено това искане е нищожно като постановено извън пределите на предоставената компетентност на административния орган.
Намерил, че искането на Д. П. за отмяна на отчуждаването е било допустимо само по отношение на ? ид. ч. от отчуждения имот. Зачел е правното му действие до този обем права и е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която е уважен иска за ревандикация за ? ид. ч. от УПИ *, от жилищната сграда и от пристройката към нея, индивидуализирана като склад на площ от 20 кв. м., след като е приел, че тя няма самостоятелно значение, поради което по приращение следва главната вещ – отчуждената жилищната сграда.
Отменил е същото в частта, с която е уважен иска на К. П. за ? ид. ч. от терена, жилищната сграда и склада на площ от 20 кв. м., който по данни от техническата експертиза представлява пристройката към жилищната сграда, функционално свързана с нея и е отхвърлил тези искове като неоснователни.
Отменил е първоинстанционното решение и в частите, с които са били уважени ревандикационните искове на двамата ищци за новопостроените сгради в имота – стопанска на площ от 48 кв. м. и друга стопанска на площ от 78 кв. м. и е отхвърлил тези искове като неоснователни, по съображения, че постройките не подлежат на реституция, тъй като са построени в държавен имот, придобит на основание отчуждава и по съображения, че тези сгради не са били собственост на лицата, от които теренът е бил отчужден.
Касаторът Т. “У” поддържа, че с решението съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос за валидността на административния акт, с който е отменено отчуждаването, след като е установено, че две от отчуждените сгради са съборени и построени други за задоволяване производствените нужди на кооперацията, за нуждите на която е бил отчужден имота, а жилищната сграда е преустроена и пристроена за задоволяване на административни нужди.
Вторият разрешен въпрос е допустимо ли е второто искане за отмяна на отчуждаването направено от Д. П. след определяне на нов преклузивен срок за това, след като има предходно искане, което изхожда от съпругът й и касае имот, бивша съпружеска имуществена общност.
Разрешаването на тези въпрос е от значение за точното прилагане на закона, по тях няма формирана практика, поради което е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решението.
Налице е предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК и по отношение касационната жалба на ищцата К, тъй като в нея е формулиран сходен въпрос от значение за изхода на спора – допустимо ли е направеното второ искане за отмяна на отчуждаването от наследодателя й П. заедно със съпругата му, след подновяване на срока по чл. 4 ЗВСОНИ, след като първоначално заявеното искане не е направено и с нейно участие, а се касае за имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, разрешаването на който въпрос е от значение за точното прилагане на закона.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.04.2009 г. по гр. д. № 482/2008 г. на Хасковски окръжен съд в обжалваните му части.
УКАЗВА на касатора Т. “У”, гр. Х. в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 420 лв. и представи доказателство за това.
УКАЗВА на касаторката П. К. да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 420 лв. и представи доказателство за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.