О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
София, 18,05,2010 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1100/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. за с. к. – гр. С. срещу решение №221 от 22.07.2009г. по гр.д.1225/08г. на Пловдивски апелативен съд, с което след отмяна на решение №118/24.04.2008г. и решение №329/15.08.2008г. по т.д. 78/08г. на Пловдивски окръжен съд, по същество са отхвърлени предявените от „ А. за с. контрол” – гр. С. против „П” АД – гр. П. в ликвидация/ искове с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответникът по касация- „П” АД- гр. П. в ликвидация/ е на становище, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен к. съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата, по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поддържал, че релевантния процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд със своето решение е : допустимо ли е произнасяне, преразглеждане на факти и обстоятелства, за чието съществуване, респективно несъществуване друг съдебен състав се е произнесъл в мотивите на влязло в сила решение във връзка със предметния обхват на силата на присъдено нещо на това решение, като този въпрос бил решен в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в цитирани и приложени решения на ВКС, както и в противоречие с т.18 на ТРОСГК на ВКС на РБ № 1 /2000г. във връзка с приетото с тези актове за това, че мотивите на съдебното решение не се ползват със задължителна сила. Така касаторът е обосновал наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Така поставен, процесуалноправния въпрос относно това допустимо ли е произнасяне, преразглеждане на факти и обстоятелства, за чието съществуване, респективно несъществуване друг съдебен състав се е произнесъл в мотивите на влязло в сила решение във връзка с предметния обхват на силата на пресъдено нещо на това решение е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е свързан пряко с решаващите изводи на въззивния съд, обусловили постановения от него правен резултат.
За да мотивира неоснователност на предявените от касатора- ищец в производството искове по чл.79 и чл.86 ЗЗД, въззивният съд е приел, че тъй като било налице влязло в сила съдебно решение, с което претенцията на ищеца с предмет първите три вноски от договорената цена по приватизационна продажба на акции от капитала на „ П. м. Приват ”АД била отхвърлена, то съгласно чл.224 ГПК / отм./ спора разрешен с влязло в сила решение не можело да бъде разрешаван по различен начин. Лаконично е отбелязано, че продавача по приватизационните договори допуснал нарушения в приватизационния процес, поради което тези договори били нищожни. Направен е обобщаващ извод, че решението на първостепенния съд било неправилно, а исковете неоснователни и като такива следвало да бъдат отхвърлени по същите мотиви, които били изложени в решение №314/03.12.2007г. по т.д. № 5/06г. на Пловдивски окръжен съд.
Поддържаният от касатора правен въпрос е разрешен в противоречие с цитираната с т.18 на ТРОСГК на ВКС на РБ № 1 /2000г. във връзка с приетото, че мотивите на съдебното решение не се ползват със задължителна сила. Сочената константна практика, обективирана в приложените и изброени по-горе решения на ВКС е ирелевантна, тъй като е налице задължително тълкуване по поставения въпрос. Въззивният съд, съобразно изложеното е разрешил така поставения въпрос в противоречие с посочената задължителна практика. Следователно, налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което атакуваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.84, ал.1 ГПК касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 1059.76лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №221 от 22.07.2009г. по гр.д.1225/08г. на Пловдивски апелативен съд .
УКАЗВА на касатора- А. за с. к. – гр. С. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 1059.76лв.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: