О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 386
гр.София, 23.05.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Даниела Стоянова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 11 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, а се разглежда по реда до влизане в сила на ЗИДГПК (обн. в ДВ, бр. 86/ 2017 г.) – аргумент от § 74 от ПЗР на изменението.
Обжалвано е решение № 3192/ 09.06.2017 г. по гр.д. № 151/ 2017 г., с което Окръжен съд – Благоевград, като потвърждава решение № 9622/ 23.12.2016 г. по гр. д. № 1482/ 2016 г. на Районен съд – Благоевград, отхвърля иска на Т. М. У. срещу К. К. Г. на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД да бъде развален до 2/ 6 идеални части договорът по н.а. № 64/ 27.06.2011 г., с който К. Я. Г. е прехвърлила на К. К. Г. 4/ 6 идеални части от правото на собственост върху едно жилище в Б..
Решението се обжалва от Т. М. У. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси: 1. Кои са релевантните факти по иска с правна квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на право на собственост върху имот срещу задължение за гледане и издръжка поради неизпълнение на задължението на приобретателя? 2. Как се разпределя доказателствената тежест по този иск? 3. Освобождава ли се от своите договорни задължения приобретателят на имота, когато лице, задължено по закон, е предоставило грижите и издръжката, от които прехвърлителят се е нуждаел? и 4. Следва ли въззивният съд да прецени всички събрани по делото доказателства от значение за спора, както и доводите и възраженията на страните и да обоснове своето решение на базата на тази преценка? Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи въззивното решение. Извежда допълнителните основания от чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационния контрол с довода, че първият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а останалите въззивният съд е разрешил в противоречия с конкретни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Претендира разноски.
Ответникът К. К. Г. възразява, че част от повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а останалите въззивния съд е разрешил в съответствие с практиката на ВКС. Възразява, че решението е правилно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Въззивното решение е по гражданско дело с цена на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД над 5 000 лв. Касатор е ищецът по отхвърления с решението иск, който притежава надлежна процесуална легитимация. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, но
Въззивният съд е приел, че е неоснователен искът с правна квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора по н.а. № 64/ 27.06.2011 г., с който К. Я. Г. е прехвърлила 4/ 6 ид. части от правото на собственост върху един апартамент в Б. срещу задължение на ответника К. К. Г. за гледане и издръжка лично или чрез трето лице, който иск след смъртта на своята майка К. Г. е предявила нейната дъщеря Т. М. У. според своя наследствен дял от 2/ 6. Въззивният съд е съобразил, че ответникът-приобретател е отрекъл верността на твърденията в исковата молба, че в периода след сключване на договора и до смъртта си К. Г. е имала неудовлетворена нужда от грижи и издръжка. Той е възразил, че според уговореното е предоставял дължимото лично и/ или чрез трети лица, а изпълнението изцяло е удовлетворявало в пълен обем нуждите на неговата баба, прехвърлител по договора. Въззивният съд е възприел извършеното от първата инстанция разпределяне на доказателствената тежест и е счел, че по предявения иск ищецът, наследник по закон на прехвърлителя, следва да докаже сключения алеаторен договор, а ответникът – погасяването на задълженията по договора поради изпълнение.
Пристъпяйки към обсъждане на събраните по делото доказателства, въззивният съд е установил, че ответникът активно и лично е предоставял на своята баба дължимите грижи и издръжка, а в чужбина се е установил след нейната смърт. Когато според уговореното е престирал дължимото чрез трети лица, е приемала изпълнението. Приел е, че с договора приобретателят не се е задължил да живее в общо домакинство с прехвърлителя, нито нейните нужди са предполагали такава особеност при изпълнението. Поради това е без значение, че след сключване на договора Т. У., а не ответникът, е имала съвместно домакинство с прехвърлителя. Това обстоятелство обяснява обаче, собствено основание Т. У. да заплаща част от консумативите на жилището, в което е живяла заедно със своята майка. Събраните доказателства, че и тя е полагала грижи и е давала издръжка на майка си, е в изпълнение на нравствени задължения. За предявения иск от значение е това, че е нямало период, в който след сключения договор , но това е без значение за предявения иск. Релевантното обстоятелство грижата и издръжката на К. Г. да са предоставяни само от нейната дъщеря. Въззивният съд е обобщил, че никое от събраните достоверни доказателства не установява момент след сключения договор, в който да е останала неудовлетворена нуждата на прехвърлителя от грижа и издръжка. Това означава, че кредиторовият негов интерес е бил обслужен изцяло, а не е възниквало съдебно упражненото право на разваляне на договора (чл. 87, ал. 3 ЗЗД).
Настоящият състав намира, че първият въпрос е обобщен в максимална степен, а това обективно изключва възможността да го квалифицира като включен в предмета на обжалване. Договорът за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за гледане и издръжка е ненаименован, алеаторен, но договорната свобода, която го обяснява (чл. 9 ЗЗД), допуска вариантност извън типичното негово съдържание, а с това – и разнообразие в задължението, чието неизпълнение кредиторът твърди по предявения иск с правна квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Материално легитимиран да го предяви е прехвърлителят, а след неговата смърт – и неговият правоприемник (универсален или частен). Това предполага вариантност и на релевантните обстоятелства, с които ищецът извежда материалната си легитимация. Приобретателят по този договор принципно разполага с всички възможни възражения – правоосуетаващи, правоунищожаващи, правоизключващи, а и правоотлагащи, а релевантни са онези (разнообразни) обстоятелства, които ги пораждат. Когато приобретателят твърди действия в изпълнение на тези задължения, релевантните обстоятелства по въведеното възражение могат да включват лично или чуждо поведение (на трето лице, когато съдържанието на алеаторния договор го предполага или е предприето от задължено по закон лице към прехвърлителя или когато е от другия приобретател). Изложеното изключва универсален отговор на повдигнатия от касатора първи въпрос, а с това и извод, че въпросът е част от предмета на делото. Следователно по него е необосновимо общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
То не е налице и по втория въпрос. Развитите от въззивния съд мотиви изключват извода, че делото е решено при неблагоприятни последици на доказателствената тежест за някоя от страните. Въззивният съд е установил сключването на договора и съдържанието на поетите от приобретателя задължения (тежест на ищеца); отчел е, че отрицателният юридически факт, въведен с исковата молба (неизпълнение на тези задължения) и възражението за тяхното погасяване поради обслужения интерес на кредитора, възлага в тежест на ответника да докаже онези положителни факти, които осуетяват настъпването на отрицателния. Въззивният съд е приел за доказани положителните факти, с които ответникът е обосновал възражението, а с това – неосъществен отрицателният факт, твърдян от ищеца – необслужен интерес на кредитора-прехвърлител. Следователно и по втория повдигнат въпрос е изключено общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Той е включен в предмета на обжалване, но не обуславя въззивното решение.
Основанието липсва и по въпроса, освобождава ли се от своите договорни задължения приобретателят на имота, когато лице, задължено по закон, е предоставило грижите и издръжката, от които прехвърлителят се е нуждаел. Такъв факт въззивният съд не е установил, а напротив – в обжалваното решение е отрекъл. Поради това в обжалваното решение липсват разсъждения в насоката, в която въпросът е поставен.
Общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК липсва и по четвъртия повдигнат въпрос. Обжалваното решение е съобразено с конкретните твърдения на ищеца и въведеното от ответника възражение, а при решаването на правния спор въззивният съд е обсъдил всички релевантни факти и събраните доказателства от значение за тяхното осъществяване. В настоящия етап на касационното производство не може да се прецени, доколко неговата дейност е правилна. Той е по селекция на касационната жалба, а през него заявените касационни основания не подлежат на обсъждане.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 3192/ 09.06.2017 г. по гр.д. № 151/ 2017 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.