О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
София, 25.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 363 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П.РБ срещу решение № 2306 от 09.11.2017 г. по гр.д. № 1097/2017 г. на Апелативен съд София, с което частично се отменя решение № 400 от 16.12.2016 г. по гр.д. № 384/2016 г. на Окръжен съд Враца и вместо това е уважен предявения от Г. Г. Х. срещу П.РБ иск за обезщетение на неимуществени вреди в размер на още 10 000 лева /общо 20 000 лева/, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и се потвърждава решението в частта, в която е присъдено обезщетение от 10 000 лева, ведно със законната лихва от 20.06.2012 г. до изплащането на сумата.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд по обуславящите изхода на делото въпроси, които се свеждат до критериите, при които се определя справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т.3 и т.11 на ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т.19 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и решения за уеднаквяване на съдебната практика по чл.290 ГПК.
От Г. Г. Х. не е подаден писмен отговор.
За да постанови решението, въззивният съд е уважил частично иска за присъждане на обезщетение на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ като е приел, че по пр.пр. № 1357/2007 г. на РП Б. С. е било образувано досъдебно производство, а ищцата е привлечена като обвиняем на 09.03.2009 г. по чл.311, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК за това, че като длъжностно лице при условията на продължавано престъпление, умишлено е съставила официални документи, в които е удостоверила неверни обстоятелства с цел да бъдат използвани като доказателство. С влязла в сила присъда от 20.06.2012 г. по НОХД № 1124/2012 г. на Районен съд Враца, потвърдена от Окръжен съд Монтана, Г. Г. Х. е призната за невиновна и оправдана по така повдигнатото обвинение. С обжалваното решение на въззивния съд се приема, че през продължилото повече от четири години наказателно преследване, ищцата е преживяла притеснения от злепоставянето й пред обществото, което се е отразило негативно на отношенията с околните и тъй като обвинението е в сферата на професионалната й реализация, справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди е сумата от 20 000 лева.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Апелативен съд София следва да бъде допуснато до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, по въпроса за критериите, при които се определя справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2306 от 09.11.2017 г. по гр.д. № 1097/2017 г. на Апелативен съд София.
П.РБ не дължи заплащане на държавни такси по делото, съгласно чл.84, т.1, пр.2 ГПК.
Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.