Р Е Ш Е Н И Е
№386
София, 30 октомври 2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Цветинка Пашкунова
при секретар Л. Гаврилова
и с участието на прокурор от ВКП-Б. Йотов
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 393 /2008 г.
Производството е образувано по реда на чл. 420 ал. 2 НПК.
Образувано е по саморъчно изготвено искане на осъдения Д. С. за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 264/2007 година по описа на РС-Омуртаг.
В искането не е посочено някое от касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1-3 НПК, като предпоставка за допустимост на искането за възобновяване по чл. 422 ал. 1, т. 5 НПК. От съдържанието му, което по същество представлява искане за допускане на нови доказателства и анализ на събраните такива, от защитна гледна точка, с извод за недоказано авторство за престъплението предмет на обвинението по чл. 346 ал. 2 НК. От искането служебно може да се изведе основанието за допуснато нарушение на закона по смисъла на чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК и съществени процесуални нарушение – чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК. Искането е за възобновяване на наказателното производство и оправдаване на осъдения от ВКС или отмяна на осъдителната присъда и връщане на делото във фазата на досъдебното производство.
В откритото съдебно заседание осъденият С. се явява лично и поддържа искането си.
Служебно назначеният защитник – адвокат Н от САК, която пледира, че в нарушение на основни принципи на процеса за разкриване на обективната истина, първостепенният съд е постановил осъдителна присъда при неустановено авторство на деянието, иска отмяна на присъдата по реда на възобновяването.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Искането за възобновяване е неоснователно.
С присъда № 15/15.02.2008 година постановена по цитираното дело, по описа на Районен съд Омуртаг, осъденият Д. С. е признат за виновен в това, че на 12.08.2007 година, в с. Д., община А., чрез използване на техническо средство – контактен ключ е отнел чуждо МПС – л. а. „Форд Ескорт” от владението на К. К. , без негово съгласие, с намерение да я ползува от което последвала повреда за МПС, на стойност 1 120 лева и за престъпление по чл. 346 ал. 2, т.1, пр. 1 и т. 3 във вр.с ал. 1 и чл. 195 ал. 1 т. 4, пр. 1 НК му е наложено наказание на основание чл. 54 НК – лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, при строг първоначален режим.
Със същата присъда е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 194 ал. 1 НК.
Осъден е да заплати разноските по делото.
Съдът се е произнесъл и по иззетата като веществено доказателство лека кола, която върнал на собственика й.
Присъдата е влязла в сила на 4.03.2007 година.
На първо място, при проверката, от материалите по делото се установи, че на инкриминираната дата, осъденият е извършил пътно-транспортно произшествие, констатирано с акт от компетентен орган, за това че нарушителят – осъденият С. , е управлявал МПС без да има свидетелство за правоуправление. Актът е подписан от С. , без възражения по изложените факти. Този документ е приложен към досъдебното производство и по реда на чл. 283 НПК, съдът го приобщил към доказателствата по делото, наред с другите писмени доказателства и.
Осъдителната присъда е постановена при спазване на принципите на процеса за разкриване на обективната истина. С присъдата съдът е отговорил на всички въпроси, които се решават при постановяването й, включително и на основния въпрос – има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно. В конкретния случай, съдът не е бил длъжен да прилага изискването на чл. 305 ал. 3, изр. 2 НПК – при противоречия в доказателствения материал се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят, тъй като от самото начало – образуването на досъдебното производство до последната си дума пред първостепенния съд, осъденият винаги е описвал в подробности, в логична последователност и безпротиворечиво фактическата обстановка по извършването на отнемането на лекия автомобил, подбудите за това и обстоятелствата при които е настъпило ПТП и последвалите вреди за автомобила. Неговите самопризнания са подкрепени от показанията на свидетелите К, В. и В. , както и от надлежно приобщените писмени доказателства от досъдебната фаза. Следователно, не е допуснато нарушението свързано с доказателствената сила на самопризнанието по чл. 116 ал. 1 НПК.
С оглед на изложеното, възраженията на осъдения и служебния защитник пред ВКС, че той е осъден в нарушение на процесуалните правила, както и оспореното авторството са неоснователни, не кореспондират с данните по делото и не попълват изискването за някое от касационните основания по чл. 348 ал. 1 т. 1-3 НПК. Развитата в писмената защита на адвокат П теза, че осъденият не се признава за виновен и отрича от самото начало на процеса отнемането на автомобила, не се подкрепя от доказателствената съвкупност. Тъкмо обратна е позицията на С. – той не се е признал за виновен само по отношение на обвинението в кражба, за което е оправдан.
На второ място, съгласно чл. 426 НПК, в извънредното производство за проверка на влезли в сила присъди, доколкото няма особени правила, се прилагат тези за касационното производство. В последното не се приемат доказателства, тъй като по принцип в касационното производство не се установяват нови факти и не се прави преоценка на установените от предходните инстанции. Единственият процесуален способ за възобновяване на наказателно производство при новоразкрито чрез разследване обстоятелство, което не е било известно на решаващият съд е този по реда на чл. 420 ал. 1, вр. с чл. 422 ал. 1, т. 3 НПК, чрез искане от съответния окръжен прокурор. Приложената към искането молба /в ксерокопие/ от М. А. , не е обстоятелство разкрито чрез разследване.
Поради изложеното искането на осъдения за възобновяване на наказателното производство е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Водим от горното Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Т. С. за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 264/200 година, по описа на Районен съд-Омуртаг.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: