Р Е Ш Е Н И Е
№ 387
София, 29 юни 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни 2010 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
ПАВЛИНА ПАНОВА
при секретаря ………..Л. Гаврилова…………………….. и в присъствието на прокурора от ВКП ………Д. ГЕНЧЕВ……………, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 311/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на подсъдимия А. Б. Г. срещу въззивна присъда № 534 от 18.12.2009г., постановена от Благоевградски окръжен съд по ВНОХД № 590/2008 г. , с която е била отменена първоинстанционната оправдателна присъда по делото и подсъдимият е бил признат за виновен в това, че на 28 срещу 29.08.1998 г. в с. Б., общ. Разлог , при условията на опасен рецидив и предварителен сговор с Н. П. И. чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – 260 кг. полусухо хвойново семе на стойност 325 000 /неденоминирани/ лева от владението на Ж. К. Д. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 и т.5 вр. чл. 194 вр. чл. 29 ал.1 б. Б и чл. 55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което е бил определен „строг” режем.
Касационната жалба, подадена от името на подсъдимия Г, съдържа доводи за необоснованост на въззивната присъда, които не биха могли да бъдат подведени под което и да е касационно основание. С жалбата се съдържа аргумент за нарушена разпоредба на чл. 303 от НПК, което е единственото основание, което би могло да предизвика касационен контрол в рамките на разпоредбата на чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Твърди се, че присъдата е изградена изцяло върху предположения при липса на обвинителни доказателства. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и постановяване на решение, с което подс. Г. да бъде оправдан.
Пред касационната инстанция защитата на подсъдимия представя писмена защита, с която поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че приетите за установени фактически обстоятелства кореспондират с всички доказателства, като никое от тях не е игнорирано. Счита, че окръжният съд е използвал всички допустими от закона доказателствени способи, за да достигне до обективната истина.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:
Жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция намира за необходимо да посочи на жалбоподателя, че необосноваността на атакувания съдебен акт /какъвто е основният довод на касационната жалба/ не е сред касационните основания, визирани в чл. 348 от НПК, поради което тя не може да бъде обект на проверка от върховния съд. Приетите за установени фактически положения от въззивния съд не могат да бъдат поставени на контрол, стига при тяхното констатиране да не са допуснати процесуални нарушения. С оглед на това и с оглед пълното гарантиране на правото на подсъдимия да получи отговор на доводите си в жалбата ВКС извърши проверка на въззивния съдебен акт с оглед касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК.
Проверката на съдопроизводствените действия на въззивната инстанция не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. С оглед изясняване на всички спорни обстоятелства по делото и в изпълнение на задължението си по чл. 13 от НПК въззивният съд е провел въззивно съдебно следствие. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници и е демонстрирана волята на въззивния съд да кредитира определени от тях – показанията на св. П, И. Х. , Пене А. , Ж. Д. , протокола за доброволно предаване /приложен на л. 6 от досъдебното производство/ и следващата го разписка за връщане на вещи. По този начин крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени както от страните в процеса, така и от касационния съд. В мотивите на присъдата си Благоевградският окръжен е дал изчерпателен и обоснован отговор на всички възражения на защитата и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото, който се различава от този на първоинстанционния съд. Обективни данни за нарушение на задължението на съда по чл. 107 ал.3 от НПК – да събира както разобличаващи, така и оправдателни доказателства, не са налице. Съдебните инстанции по фактите са събрали доказателства и от двете категории, като право на всяка от тях е да кредитира едната от тях, стига да изложи съображения по реда на чл. 339 ал.2 и ал.3 от НПК. В мотивите на въззивната присъда това е направено, поради което съдът не може да бъде упрекнат в нарушаване на основните принципи на наказателния процес, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК. Касационната проверка на атакуваната присъда не констатира въззивната инстанция да е придала на обвинителните доказателства смисъл, какъвто те нямат. Напротив, извършен е обстоен и задълбочен анализ на показанията на свидетелите. Те са съпоставени с констатациите, съдържащи се протокола за доброволно предаване и с разписката за връщане на инкриминираното хвойново семе и след като съдът се е уверил, че те са достоверни, е мотивирал своите фактически и правни изводи върху тях. Не броят на оправдателните и обвинителните доказателства е аргумент за кредитиране на едните или другите, а тяхната достоверност, която е резултат от анализа, направен от съда. Подходът му в случая е напълно законосъобразен, а в преценката на съда ВКС не би могъл да се намесва, освен ако не констатира нарушение на процесуални норми при анализа на доказателствата. Както се посочи, такива не са налице, поради което фактическата необоснованост на въззивния съдебен акт не може да бъде подложена на контрол от настоящия съд, доколкото тя не представлява касационно основание.
Въззивният съд не е имал причина за изключи от доказателствената съвкупност /както е направил първоинстанционният съд/ протокола за доброволно предаване. При съставянето на протокола, приложен на л.9, е присъствало лицето, което е предало доброволно вещите /хвойновото семе/, независимо, че самият протокол не е съставен на мястото и в момента на предаването, а в по-късен момент. Самият факт, който този протокол е създаден, за да удостовери – доброволната воля на св. Х да предаде на полицейския служител хвойната, е установен по несъмнен и категоричен начин. В показанията си св. Х/л. 48 от въззивното производство/ е заявил, че протоколът е подписан от него, обяснителният текст – също, както и че съдържанието отразява точно фактите от действителността. При това положение след като е установена истинността на документа и верността на неговото съдържание липсва каквото и да е основание да не се кредитира той като писмено доказателство по делото. Предметът на престъплението е установен не само чрез него, но и от показанията на самия свидетел И, който е категоричен както в количеството, така и в стойността на закупената от него хвойна, а така също и от показанията на пострадалия – Ж. Д. Идентичността на предмета на престъплението е извън всяко съмнение.
Неоспорими са свидетелските показания, изходящи от свидетелите Л, А. и Х. , с които главният факт, предмет на доказване, е установен по един несъмнен и категоричен начин – един от авторите на извършеното отнемане на хвойната от владението на св. Ж е именно подсъдимият А. Л. каквото и да е доказателство, което да внася съмнение в авторството на престъплението. Св. Х. е категоричен в самоличността на лицата, донесли му хвойната, а първите двама свидетели – в това, че като полицейски служители са работили по случая и първо са разкрили извършителите, а след това са установили лицето, на което те са предели предмета на престъплението. Липсва каквато и да е тенденциозност в показанията на полицейските служители с оглед твърденията, че извършителите /в това число и подсъдимият/ са си признали извършването на кражбата. Вярно е, че показанията на полицейски служители, възпроизвеждащи признания на подсъдим, като производно доказателствено средство не биха могли да бъдат единствено и надеждно доказателство за авторството на този подсъдим. Няма пречка обаче тези показания да се използват в подкрепа на други доказателства или за проверка на същите. В случая са налице и непредубедените показания на св. Х, който е категоричен относно самоличността на лицата, предали му хвойната и че подсъдимият е единият от тях. При това положение въззивният съд не може да бъде упрекнат, че е нарушил разпоредбата на чл. 303 ал.2 от НПК, а именно – че е постановил осъдителна присъда при недоказано по несъмнен начин обвинение относно авторството на кражбата.
ВКС не констатира, че по делото е приет за установен факт, за който липсва съответно доказателство. Подсъдимият е бил признат за виновен да е извършил кражба чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот – ламаринен покрив на постройката, в която се е намирала хвойната. По делото не е бил съставен протокол за оглед, от който да се установи какво е било състоянието на постройката след кражбата. Налице са обаче свидетелските показания на пострадалия Д. , който описва състоянието й – заварил я е заключена с катинар, но ламаринените плоскости, от които бил направен покривът й, били разместени, поради което си личало, че е проникнато от там. НПК не съдържа изискване който и да е подлежащ на доказване факт да може да се доказва само с определени доказателствени способи. Несъставянето на протокол за оглед не е пречка обстоятелството, включено в предмета на доказване – как е било проникнато в постройката, да бъде установен и с гласно доказателствено средство. Съдът не е нарушил никоя процесуална норма, като е приел за установен факта на наличие на едно от квалифициращите кражбата обстоятелства чрез гласно, а не чрез писмено доказателствено средство.
С оглед на тези съображения ВКС не констатира да е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, което да налага връщане на делото за ново разглеждане или оправдаването на дееца.
Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че оплакванията в касационната жалба на подсъдимия са неоснователни, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила.
С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 5* постановена на 18.12.2009 г. по ВНОХД № 590/2008 г. от Благоевградския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.