O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
София, 05.11.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4887/2014 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 16932/12.06.2014 год. на З. к. „Д.-96“ [населено място] , [община] чрез адв.С. М. АК П. срещу въззивно Решение No 846 от 07.05.2014 година по гр. възз. д. Nо 2249 /2013 год. на ОС-Пловдив .
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл.196 сл. ГПК / отм./ е оставил в сила решение No 214 от 19.04.2013 год. по гр.д.Nо 37/2007 год. на РС-Карлово , в частта, с която е уважен установителния иск на СД“АТ- К., К., К., Ч., Т. и с.“ [населено място] и е прието за установено по отношение на ЗК“Д. -96“ [населено място] , че събирателното дружество е собственик на основание давностно владение по см. на чл. 79 ал.2 ЗС на 51 % / петдесет и един процента/ от следния недвижим имот : ОРАНЖЕРИЯ със стоманена конструкция, остъклена , състояща се от две тела със застроена площ от по 29 841 кв.м. или общо 59 682 кв.м., ведно с обслужващите сгради- едноетажна масивна сграда- склад с канцеларии на 900 кв.м., едноетажна масивна сграда- мазутно стопанство с площ 262,70 кв.м., едноетажна масивна сграда- агрегатно с трафопост с площ 72.28 кв.м.едноетажна масивна сграда- кантар с площ 48.60 кв.м., построени в ПИ, находящ се в землището на [населено място], [община] , м.“Г. п.“, целият застроен и незастроен с площ от 114 312 кв.м.
За да потвърди решението на първата инстанция , въззивният съд е приел, че предявеният иск е 1./ допустим , тъй като влязлото в сила решение по гр.д.No 563/2004 год. на ОС-Пловдив е формирал СПН само досежно факта , че К. не е собственик на процесните 51 % от Д., предмет на заявения по настоящото положителен установителен иск, както и 2./ основателен на основание изтекла в полза на събирателното дружество придобивна давност за периода от сключения предварителен договор от 1996 година до момента на заявяване на иска от кооперацията по посоченото гражданско дело през 2004 година.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е процесуално недопустимо, постановено без наличие на правен интерес , обстоятелство потвърдено и от факта , че в хода на делото СД се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост, поддържа се , че посоченото решение е и в нарушение на съществени процесуални правила, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 2 и т.3 ГПК.
В контекста на изложените съображения за недопустимост на обжалваното решение , може да се приеме , че искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречивото разрешение на въпроса за допустимостта на иска по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ с разясненията ВКС по ТР 8/2010 год. на ОСГТК на ВКС и ТР 11/2012 год. на ОСГТК на ВКС.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна- СД“АТ- К., К., К., Ч., Т. и сие“ [населено място] чрез адв. С. К.- АК П. с който се поддържа , че касационната жалба е не сочи основания за допускане на касационното обжалване , както и е неоснователна по релевираните основанията за отмяна , посочени като пороци на обжалваното решение . Претендират се разноски по делото за защита на служебния представител пред касационния съд.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, обжалва се въззивно решение по гражданско-правен спор с цена на иска над 5000 лв. , съобразено с данъчната оценка на спорното вещно право/ л.16/ и налице е правен интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима.
При преценка на релевираните доводи настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато на поддържаното с касационната жалба основание по чл. 280 ал.1 т.1ГПК.
Въпросът за правния интерес при търсена защита на правото на собственост от съда с положителен установителен иск в хипотеза на постановен отрицателен резултат със съдебно решение за противната страна –ответник по делото, не е спорен и не е предмет на цитираните тълкувателни решение на ОСГТК на ВКС. С тях е потвърдена принципната позиция на ВКС , че носителят на субективното материално право сам избира формата на защита на правото си с оглед интензитета на застрашеност или накърнено субективно материално право. Няма спор , че предявяването на иск за собственост от друго физическо или юридическо лице с предмет правото на собственост в същия обем , в който се търси защита и по настоящото дело, е форма на оспорване на правата и е налице правен интерес дори и когато се търси защита само с установителен иск.. Възприетата в тази насока теза на решаващия съд е съобразена с задължителната съдебна практика на ВКС , поради което не може да се приеме , че е налице основания за селекция и допускане на касационното обжалване.
По напарвеното искане за разноски; При изхода на производството пред настоящата – касационна инстанция и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, искането е основателно.От представения по делото Договор за правна защита и съдействие 38924/01.07.2014 година се установява , че изплатения адвокатски хонорара за защита на ответното дружество за касационната инстанция е в размер на 2800 лв. / две хиляди и осемстотин лева/, поради което искането за разноски следва да бъде уважено в посочения размер.
По изложените съображения , Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 16932/12.06.2014 год., заявена от З. к. „Д.-96“ [населено място] , [община] чрез адв.С. М. АК П. срещу въззивно Решение No 846 от 07.05.2014 година по гр. възз. д. Nо 2249 /2013 год. на ОС-Пловдив .
ОСЪЖДА З. к.“ Д.-96“ ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление област П., [община] , [населено място] 4349 , представлявана от Т. Д.- Председател да заплати на С. д. „ АТ-К., К. К., Ч., Т. и с.“ / в ликвидация/ със седалище [населено място] и адрес на управление [улица] ЕИК 03046061 , представлявано от ликвидаторите И. К. и Г. К. сумата 2800 лв. / две хиляди и осемстотин лева/ , разноски за защита пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :