Р Е Ш Е Н И Е
№ 388
гр.София, 19.05.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря: Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 2052/ 2008 г.
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а и сл. от ГПК (отм.) вр. пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. Х. и Л. С. Х. против въззивно решение на Софийски градски съд от 13.11.2007 г. по гр.д. № 1183/ 2006 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение на Софийски районен съд по гр.д. № 8129/ 2004 г. в частта, в която е развален сключеният на 29.01.1999 г. с нотариален акт № 44, т.І, рег. № 4* н.д. № 49/ 1999 г. на нотариус рег. № 030 договор, по силата на който Г. Й. П. прехвърлил на касаторите срещу задължение за издръжка и гледане собствеността върху недвижим имот – ? ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. С., кв. Горубляне, ул.”С” № 32, съставляващо парцел **** в кв.35 по плана на гр. С., цялото с площ 1 185 кв.м., заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с площ около 90 кв.м.
На 08.01.2008 г. Софийски градски съд е държал определение по делото, с което е оставил без уважение молбата на Г. Й. П. за допълване на постановеното решение в частта за разноските. Това определение е обжалвано от Г. П. , който счита, че е доказал направени разходи в производството и че ги е поискал своевременно, при което нямало никакви основания за отхвърляне на искането му. Моли определението от 08.01.2008 г. да бъде отменено и да му бъдат присъден 750 лв – разходи за възнаграждение за адвокатска защита пред въззивната инстанция.
В жалбата на И. и Л. Х. се твърди, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Според касаторите при наличие на основание за спиране на производството въззивният съд неправилно отказал да стори това. Считат, че след като по отношение на един от далите показания свидетели по делото е образувано наказателно производство за лъжесвидетелстване, спирането на производството по гражданския спор е било без алтернатива. Следващият изложен в жалбата довод касае поведението на кредитора по договора. Според касаторите то съставлява забава по смисъла на чл.95 от ЗЗД, поради което кредиторът не може да развали договора, бидейки неизправна страна. Излагат и доводи, че тяхното неизпълнение е несъществено по смисъла на чл.87 ал.4 от ЗЗД и не дава основание за разваляне на договора. Поради това молят обжалваното решение да отменено в частта, в която иска за разваляне е уважен и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което този иск да бъде отхвърлен.
В писмена защита, представена в съдебно заседание пред Върховния касационен съд, процесуалният представител на касаторите излага и други доводи за неправилност на обжалваното решение, включително за неговата необоснованост.
Ищецът Г. Й. П. приживе не е взел становище по жалбата. Същият е починал на 19.04.2009 г., като в правата по делото му са конституирани правоприемниците му В. Й. Х., Г. Й. П., Й. Я. П. и Ц. Я. В.
В. Й. Х. е депозирала по делото молба, с която заявява, че се отказва от иска. Съдът е десезиран валидно с това изявление и не може да процедира по друг начин, освен да обезсили решението на инстанциите по същество в тази част, която съответства на наследствените права на В. Х. и да прекрати производството.
Останалите новоконституирани ответници по касация оспорват жалбата. Считат че изводите на въззивния съд по същество на спора са правилни и законосъобразни. Заявяват, че не е имало основания за спиране на производството по делото, че неизпълнението на касаторите е съществено и не попада в хипотезата на чл.87 ал.4 от ЗЗД, както и че наследодателят им не е бил в забава по чл.95 от ЗЗД. Поддържат, че е недопустимо касационните основания да се разширяват едва с писмената защита, депозирана пред ВКС и молят въведените с тази защита доводи да не бъдат вземани предвид. Претендират обжалването решение да бъде оставено в сила с присъждане на разноските.
Преди да пристъпи към разглеждане на спора по същество, съдът дължи произнасяне по въпроса допустимо ли е да се обсъждат основанията за отмяна, които не са изложени в касационната жалба, но са наведени в писмената защита на касаторите. Предвид обстоятелството, че писмената защита е депозирана след като срокът за касационно обжалване е бил изтекъл, възражението на ответниците по касация е основателно. Касационната жалба поражда суспензивен и деволутивен ефект съгласно формулираните в нея основания и искане. Допълването на основанията за касационно обжалване след изтичане на срока за подаване на жалбата е недопустимо, предвид преклудирането на възможността за сезиране на касационната инстанция, която се произнася само и единствено по надлежно заявените касационни основания – чл.218ж ал.1 изр.1 от ГПК. С оглед на това обсъждането на основанията, въведени допълнително след изтичане на срока за обжалване, е недопустимо.
Жалбите на двете страни, подадени в срок, подлежат на разглеждане по същество на посочените в тях основания. Съдът, след като обсъди направените в тях доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 29.01.1999 г. Георги Й. П. прехвърлил на Л. и И. Х. срещу задължение за издръжка и гледане собствеността върху горепосочения имот. През 2000 г. прехвърлителят бил подложен на болнично лечение от язва, а освен той страдал и от хроничен бронхит, хронична обструктивна белодробна болест, артериална хипертония, хипертонично сърце, двустранни ингвинални хернии. Здравословното му състояние изисквало да бъде подпомаган в домакинството и при пазаруване. Нуждаел се от лекарства за около 70 лв месечно и от хранене при специален режим на стойност 180 лв месечно. Същевременно доходите, които получавал, били в размер от 83,09 лв месечно. Обаче приобретателката И. Х. изобщо не е посещавала дома на прехвърлителя за срока на действие на договора, Л. Х. също не се грижел за хигиената му. Приобретателят Х. е носил храна на прехвърлителя и го е водил на преглед от лекар, но след 2003 г. и той не е изпълнявал в какъвто и да е обем задължението да се грижи за Г. П. Не е престирал и парични суми на прехвърлителя.
Решението на въззивния съд не е основано на показанията на св. В. В мотивите на съдебния акт изрично е посочено, че съдът не обсъжда показанията на тази свидетелка, тъй като същите касаят период от 6 месеца през 1999 г., който период предхожда заявеното в исковата молба начало на неизпълнение на задълженията на касаторите.
При тези данни въззивното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати твърдяните съществени нарушения на правилата на ГПК, тъй като не е имало основания за спиране на производството по делото. Обстоятелството, че срещу В. К. е образувано наказателно производство за лъжесвидетелстване във връзка с депозираните от нея показания в настоящето производство, не обуславя наличие на предпоставки за спиране по чл.182 от ГПК (отм.). След като производството приключи, ако неистинността на показанията е призната от наказателния съд, може да се поиска отмяна на влязлото в сила решение, доколкото в него тези показания са разгледани като основа на фактическите изводи на решаващия съд. Обаче в конкретния случай показанията на св. К нямат никакво значение, тъй като въззивният съд изрично е посочил, че не е основал решението си на тях.
Няма нарушение на материалния закон. Поведението на прехвърлителя по договора за издръжка и гледане действително може да е създало пречки пред приобретателят Х. да изпълнява задълженията си по договора. За да се освободи от задължението обаче той е трябвало да трансформира задължението в парично, като престира на кредитора парична сума, която да е достатъчна да покрива нуждите му от издръжка и помощ в домакинството. Такива факти нито се твърдят, нито се доказват по делото. Л. Х. не е правил опити да убеди кредитора да съдейства за изпълнението, нито пък е започнал, след като за изпълнението на задължението са възникнали пречки, да предава на кредитора (или да влага в банка на негово име) нужната за гледането и издръжката му сума. Трансформацията не е искана и по съдебен ред. Поради това забавата на кредитора не съставлява пречка за уважаване на предявения срещу длъжника иск за разваляне на договора.
Що се касае до И. Х. , тя изобщо не е правила опити да престира на прехвърлителя дължимите грижи и издръжка, така че по отношение на нея кредиторът не е в забава и не може да има каквото и основание за запазване на договорноправната връзка.
Неоснователни са и доводите, че неизпълнението е несъществено по смисъла на чл.87 ал.4 от ЗЗД. То е продължило повече от шест месеца преди завеждане на исковата молба, а се касае за задължение, което трябва да бъде изпълнявано перманентно – грижите се дължат всеки ден и период от над 180 дни неизпълнение не може да се счете за несъществен с оглед интереса на кредитора. Така че няма основания да се отхвърли иска за разваляне на договора по съображения за незначителност на неизпълнението на длъжниците по задължението за издръжка и гледане.
Поради това, че надлежно заявените доводи от касаторите по правилността на обжалваното решение са неоснователни, същото следва да се остави в сила.
В сила следва да се остави и определението на въззивния съд от 08.01.2008 г., с което е отхвърлено искането на ищеца за допълване на решението в частта за разноските. Съображенията на съда, че няма данни за валидно сключен договор между адвокат и клиент, който да доказва уговаряне на адвокатско възнаграждение, са правилни. Неоснователни са доводите на представителят на ищеца, че е представил документ за такъв договор и че той е приет като доказателство по делото без възражения. Такъв документ действително е приложен по въззивното дело (л.13 от същото), но той не е подписан от Г. Й. П. Така че писмено доказателство за разноските има, но то не установява твърденията на частния жалбоподател, че разноските са уговорени и платени между клиента и адвоката.
Предвид изложеното в частта, в която е направен отказ от иска, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго такова за прекратяване на производството в тази част поради отказ от иска, направен от В. Х.
По отношение на останалите правоприемници на ищеца въззивното решение не страда от твърдяните в касационната жалба пороци и следва да бъде потвърдено. При изпълнението на решението следва да се има предвид, че правата на наследниците на Г. Й. П. върху останалото от него наследствено имущество са 1/3 ид.ч. за В. Й. Х., 1/3 ид.ч. за Г. Й. П., 1/6 ид.ч. за Й. Я. П. и 1/6 ид.ч. за Ц. Я. В.
При този изход от спора ответниците по касация Й. П. и Ц. В. имат право на разноските при разглеждането на делото от ВКС. Касаторите следва да бъдат осъдени да им заплатят доказаните и поискани разходи за адвокатска защита, направени в касационното производство. Останалите ответници не са представили доказателства за направени разходи.
По изложените съображения Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА до размер на припадащата се на В. Й. Х. 1/3 идеална част от наследството на Г. Й. П. , въззивното решение на Софийски градски съд от 13.11.2007 г. по гр.д. № 1183/ 2006 г. и оставеното с него в сила решение на Софийски районен съд по гр.д. № 8129/ 2004 г., с което е развален сключеният на 29.01.1999 г. с нотариален акт № 44, т.І, рег. № 4* н.д. № 49/ 1999 г. на нотариус рег. № 030 договор, по силата на който Г. Й. П. прехвърлил на И. Д. Х. и Л. С. Х. срещу задължение за издръжка и гледане собствеността върху недвижим имот и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част поради отказ от иска, на основание чл.119 ал.2 от ГПК (отм.).
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Софийски градски съд от 13.11.2007 г. по гр.д. № 1183/ 2006 г. в останалата част, както и определението по същото дело, постановено на 08.01.2008 г.
ОСЪЖДА И. Д. Х. и Л. С. Х. да заплатят на Й. Я. П. и Ц. Я. В. сумата 1 000 лв (хиляда лева) разноски по делото за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: