ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 388
гр. София, 12.05. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 522 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. П. Д. срещу решение № 1* от 22.12.2008 г. по гр. д. № 2633/08 г. на Окръжен съд гр. П.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Ц. И. И. оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение от 17.07.2008 г. по гр. д. № 5/08 г. Районен съд гр. К. е допуснал съдебна делба между Ц на придобити по време на брака движими и недвижими вещи при квоти от по ? ид. ч. Осъдил е В. Д. да заплаща на Ц. И. месечно обезщетение по чл. 282 ал. 2 ГПК /отм./ за ? ид. ч. от недвижимия имот по 52.50 лв. и по 40 лв. за ? ид. ч. от двата автомобила. Отхвърлил е иска за делба за част от движимите вещи и за обезщетението по чл. 282 ал. 2 ГПК /отм./ до предявения размер. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в обжалваната му от касатора част.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият материалноправен въпрос е на кого принадлежи правото на собственост върху недвижим имот придобит по време на брака, но чрез прехвърляне на членствените права в ЖСК на единия съпруг и следва ли да се допуснат до делба движими вещи за които не е доказано, че съществуват към момента на предявяване на иска за делба. Съдът според касатора се произнесъл и по съществен процесуален въпрос касаещ доказателствената сила на писмени доказателства които след поискване не са представени в оригинал. Въпросите са съществени, тъй като имат отношение към правилността на решението. Твърди се в жалбата, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Същественият въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравнят въззивното решение със сочената съдебна практика, за да се прецени дали има противоречие между тях. За да допусне делба на недвижимия имот въззивният съд е приел, че след изключване на майката на касатора от ЖСК, членствените правоотношения били поети от ответника. Той поел и задължението към ДСК което било изплащано от двамата съпрузи, като нотариалния акт за собственост също бил съставен по време на брака. Съдът обсъдил писмените и гласни доказателства в съвкупност и е приел за доказано участието на ищцата в изплащането на жилището, както и че ответникът не доказал възраженията си за пълна трансформация по чл. 21 СК. За да допусне делба на движимите вещи, въз основа на гласни доказателства съдът приел, че при напускане на семейното жилище от ищцата, вещите останали при ответника и следвали да бъдат допуснати до делба, включително и двата автомобила, за които няма данни да са снети от отчет.
Въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС. Тя е отразена в решенията, на които се е позовал касаторът и е от значение за точното прилагане на закона. В решение № 737 от 21.12.2002 г. по гр. д. № 374/02 г. на ВКС І ГО е прието, че лична собственост на единия съпруг е жилището придобито от ЖСК когато стойността е покрита с лични средства и със заем отпреди брака, макар че нотариалният акт е издаден по време на брака и че заемът е издължен по същото време. Според решение № 1* от 06.11.2000 г. по гр. д. № 355/00 г. на ВКС ІІ ГО, основание единият съпруг да получи дял от собствеността на личен имот на другия съпруг е наличието на принос който не се предполага, а подлежи на доказване и от размера на приноса зависи размера на дела. Обобщено, в решения № 525 от 16.04.1985 г. по гр. д. № 684/84 г. на ВС І ГО, № 403 от 09.06.2004 г. по гр. д. № 44/04 г. на ВКС І ГО и № 461 от 23.07.2003 г. по гр. д. № 117/03 г. на ВКС I ГО е прието, че до делба се допуска съсобствена вещ която съществува. Ако движимата вещ не съществува и към момента на заявения иск за делба не се намира в патримониума на някой от съделителите, то и делбата на тази вещ е недопустима. В решения № 1* от 05.02.2001 г. по гр. д. № 2086/00 г., № 367 от 09.02.1957 г. по гр. д. № 7548/56 г. и № 316 от 12.04.1985 г. по гр. д. № 180/85 г. върховният съд приема, че ако страната, въпреки искането на съда не представи оригинала на документа който е представила в заверен от нея препис, последният се изключва от доказателствата по делото.
С оглед посочената съдебна практика, тъй като спорните въпроси са решавани по различен начин, налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 22.12.2008 г. по гр. д. № 2633/08 г. на Окръжен съд гр. П..
УКАЗВА на В. П. Д. в едноседмичен срок да внесе 50 лв. д. т. по сметка на ВКС, съгласно чл. 18 ал. 2 вр. с чл. 9 от Т. за държавните такси които се събират от съдилищата по ГПК, обн. ДВ бр. 22 от 28.02.2008 г., както и да представи вносна бележка с която да установи плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: