О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
гр.София, 14.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на девети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 545/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Министерство на отбраната – п. 18250 Челопечене, за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 18.04.2008 г. по гр.д. № 3813/ 2007 г. С въззивното решение е оставено в сила решение на Районен съд – София по гр.д. № 9497/ 2001 г. в частта му, с която са уважени исковете, предявени против касатора от В. Г. С. за отмяна на уволнението, извършено със заповед от 27.08.2001 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „снабдител, той и шофьор” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа от 738 лв. Въззивният съд е отменил първоинстанционният съдебен акт в частта, в която претенцията на касатора за заплащане на обезщетение за оставане без работа е отхвърлена до размер 1 080,48 лв и е уважил иска в посочения размер.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че произнасянето на касационната инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като съществени въпрос, решен неправилно от въззивния съд, е посочен този за съотношението между уволнителните основания „съкращаване на щата” и „промяна на изискванията за заемане на длъжността” при установените по делото факти. Според касатора по делото останало неизяснено колко щатни бройки за длъжността „снабдител, той и шофьор” били предвидени по щатното разписание, действало преди да бъде уволнен ищеца. Следователно не било доказано, че тази длъжност е била само една и че тя не е съкратена, а че са променени изискванията за заемането й. На това основание се иска допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация – В. Г. С. – е депозирал възражение, в което прави искане жалбата да бъде върната на касатора като нередовна, но не взема становище по същество на жалбата и по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за основателно.
Въпросът за съотношението на уволнителните основания по чл.328 ал.1 т.2 пр.1 от КТ (съкращаване на щата) и това по чл.328 ал.1 т.11 от КТ (промяна на изискванията за изпълнение на длъжността), действително е съществен материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл. Следва да бъдат споделени и доводите на касатора, че въз основа на установените факти това произнасяне е от значение за точното прилагане на материалния закон. В конкретния случай е прието от фактическа страна, че работодателят – ответник е взел решение на 28.08.2001 г, с което е определил длъжността „снабдител, той и шофьор” в п. 18 250 за заемане от кадрови военнослужещ със звание „младши сержант”. Ответникът не е кадрови военнослужещ, а гражданско лице, съответно е прието от въззивния съд, че не отговаря на новите изисквания за заемане на длъжността. Дали в този случай щатът на заемалото същата длъжност гражданско лице е съкратен или не, е въпрос на тълкуване на материалния закон, който е съществен и е от значение за развитието на правото, тъй като по него няма общоприет отговор.
По тези съображения съдът приема, че са налице твърдяните от касатора основания за допускане на касационното обжалване и искането в тази насока следва да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 18.04.2008 г. по гр.д. № 3813/ 2007 г.
На основание чл.84 т.1 от ГПК касаторът е освободен от задължението да внесе държавна такса.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: