Р Е Ш Е Н И Е
№ 389
София, 10 октомври 2008година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ:КАПКА КОСТОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при участието на секретаря: А.Караджова
и в присъствието на прокурора:П.Маринова
изслуша докладваното от Елена Величкова
дело №367 по описа за 2008 година
Срещу присъда по внохд. №871/2008 г. на Софийски градски съд е подаден касационен протест от Софийска градска прокуратура , с доводи за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона.
Срещу същата присъда със същите оплаквания е и жалбата на частния обвинител и граждански ищец.
В съдебно заседание протеста не се поддържа от представителят на Върховната касационна прокуратура.
Частния обвинител и граждански ищец лично и чрез повереника си поддържат жалбата.
Подсъдимите Й. П. и Я. Р. ,чрез защитата си намират протеста и жалбата неоснователни ,а постановената присъда законосъобразна.
Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 7.05.2008 г. постановена по внохд. №871/2008 г. на Софийски градски съд е отменена присъда по нохд. №2355/2004 г. на Софийска районен съд и вместо това ,подсъдимите Й. В. П. и Я. Д. Р. са признати за невиновни за времето от м. юни до месец октомври в гр. С. да са извършили престъпление по чл.210 ал.1т.5 НК вр. с чл.209 ал.1 НК вр. с чл.20 ал.2 НК, поради което са оправдани.
С посочената по горе присъда Софийски районен съд е признал двамата подсъдими за виновни по посоченото обвинение ,за което и при условията на чл.54 НК са осъдени на лишаване от свобода за срок от по една година,изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от по три години.
С първоинстанционната присъда е уважен граждански иск в полза на М. Б. в размер на 228 822,36 лв. –имуществени вреди.
ПО ПРОТЕСТА на Софийска градска прокуратура :
Доводите са за съществени процесуални нарушения и от там за нарушение на закона и са основателни.
За да признае и двамата подсъдими за невиновни по обвинението в измама въззивният съд е приел,че фактите по делото са правилно установени, но те не сочат на престъпление измама нито от обективна нито от субективна страна и това е така защото в случая “се касае за напълно легални търговски отношения ,подчинени на законоустановените норми…касае се за неизпълнение на граждански договор ,което обстоятелство не се субсумира под признаците на измамата”.
Тези изводи на въззивния Съд са в пълно противоречие с приетите по горе в мотивите на присъдата факти.
Така съда е приел за безспорно установено по делото ,че към момента на сключване на договора св. Б е преговаряла с лице с фалшива самоличност , фактурирала първата доставка на несъществуваща фирма и се е съгласила да доставя ламарина за производство на контейнери за смет ,които ще се изнасят за М. ,за което и бил представен и договор с македонска фирма и нито едно от тези обстоятелства не сочи на “легални търговски отношения подчинени на законно установените норми”, тъй като няма нищо общо с истината.
Поведението и на двамата подсъдими в продължилите известно време преговори ,категорично сочи на желанието им да създадат у св. Б невярна представа –заблуждение за намеренията им за реализация и “заплащане” на инкриминираната стока.
Вън от вниманието на въззивния съд ,с оглед намеренията на двамата подсъдими “да изпълнят задължението” си по този договор е и обстоятелството ,че получената от Б. ламарина е продадена на фирма Х. гр. П. на по ниска от “договорената и платена” цена ,по ниска дори от производствената такава / виж заключението на съдебно счетоводната експертиза и показанията на св. Д св. Асенов/.
Неверен е и извода ,че в дълъг период от време двамата подсъдими са изпълнявали задълженията си . От справката приложена към съдебно счетоводната експертиза е видно,че частични плащания по доставките има месец след първата такава ,а изцяло плащанията се спрели на 13.09.2002 г.
Без коментар тук е обстоятелството ,какви задължения би следвало да изпълнява подсъдимия Р като “страна “ по договора е Б. М. и несъществуващата му фирма “И”ООД.
Не без значение са и показанията на св. К, които са продали на св. Б ламарина,но които твърдят че на подсъдимия Й никога не биха продали ,тъй като знаят че е завлякъл и други търговци.
Няма как за бъдат споделени и изводите за обективната и субективната страна на престъплението измама,които не касаят конкретното дело ,а текста от Закона.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената присъда в нарушение на закона,а подадения протест основателен.
Жалбата на частния обвинител и граждански ищец е основателна по изложените по горе съображения.
Ето защо и на основание чл.354 ал.3 т.3 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло присъда по внохд. №871/2008 г. на Софийски градски съд и връща делото за ново разглеждане на същия съд от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :