5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
С., 21.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2675 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5246 от 10.V.2013 г. на К. Г. В. със съдебен адрес в [населено място], подадена против решение № 579 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, постановено на 18.ІІІ.2013 г. по гр. дело № 4153/2012 г., с което – като неоснователен – е бил отхвърлен нейния пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявен срещу ответното [фирма]-С. за присъждане на сума в размер на 60 000 лв. и законна лихва върху тази главница, считано от 5.ІІІ.2007 г. и до окончателното й изплащане – като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на нейния син К. А. К. при ПТП, настъпило на горепосочената дата по вина на водач на лек автомобил „Ситроен С.” с ДК [рег.номер на МПС] С. В. С..
Оплакванията на касаторката В. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това тя претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който прекият й иск срещу ответното застрахователно д-во да бъде уважен в пълния предявен по делото негов размер от 60 000 лв. и ведно със законната лихва върху главницата на така дължимото й обезщетение, считано от настъпване на деликта /5.ІІІ.2007 г. /и до окончателното му изплащане, както и да й бъдат присъдени всички направени от нея по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК В. обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие „с трайната и небудеща съмнения” практика на ВКС по два материалноправни и два процесуалноправни въпроса, както следва: 1/ Дали задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се сключва за съответното МПС или за собственика, респ. ползвателя на същото?; 2/ Дали посочването в застрахователната полица на идентификационния номер на рамата на автомобила е достатъчно за индивидуализацията на застрахованото МПС?; 3/ Дали бланкетното оспорване на качеството „застраховател” е достатъчно, за да се приеме че ответното застрахователно д-во не е поело риска „Гражданска отговорност” за вреди на трети лица, причинени при управлението на МПС?; 4/ Дали извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти представлява доказателство, което следва да бъде преценявано с оглед на всички обстоятелства по делото?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Инвокирани са доводи, че наличието или липсата на данни, от които зависи ангажирането на отговорността на ответника застраховател по договора за застраховка, не било правен, а фактически въпрос, който се преценявал от съда винаги конкретно, съобразно доказателствата по делото.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, касационната жалба на К. Г. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отмени първоинстанционното осъдително решение и да отхвърли, като неоснователен, прекия иск на настоящата касаторка срещу ответното [фирма]-С., въззивната инстанция е приела, че при оспорено от последното в отговора му по исковата молба качество на „застраховател” по издадената от него процесна полица с № 085070-139524/23.ІІ.2007 г., в тежест на В. било, при условията на пълно главно доказване, да установи обратното: понеже в документа липсвало посочване на регистрационния номер на лекия автомобил „Ситроен С.” и фигурирал друг, различен от делинквента негов собственик – юридическо лице. Наред с това в мотивите към атакуваното въззивно решение е било прието, че приложеното по делото писмо на ответното по прекия иск [фирма]-С. от 10.VІ.2010 г., адресирано до В., „съдържа извънсъдебно признание на ответника, че е застраховател по „гражданска отговорност” на делинквента, но като такова то не го обвързва в процеса, където може да заяви различна позиция и да поддържа противното /напр., че е поради предходна своя грешка/ – какъвто е разглеждания случай”.
Следователно произнасянето на въззивния съд за непроведено пълно главно доказване на качеството на ответното д-во като застраховател по процесната полица, налага релевираните два материалноправни въпроса в изложението на касаторката да се обобщят /уточнят/ като въпрос относно това как следва да се удостоверява сключването на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и значението, което има посочването в полицата на съответния номер на рамата на автомобила – наред с други обстоятелства каквито са марка, модел, собственик на МПС и регистрационния му номер. Този въпрос се явява от значение както за точното прилагане на закона /чл. 261 КЗ и чл. 257, ал. 2 КЗ/, така и за развитието на правото, понеже липсва съдебна практика досежно признаците, по които едно МПС може да бъде индивидуализирано за целите на задължителното застраховане по гл. ХХІV КЗ, от една страна, и съответно при преценката за участието му в пътнотранспортно произшествие – от друга. Що се отнася до релевирания в изложението към жалбата на В. процесуалноправен въпрос дали извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти представлява доказателство, което следва да бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по делото, по него е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 235/4.VІІ.2011 г. на състав от ІV-то г.о. по гр. д. № 513/2010 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, което разрешава същия въпрос в положителен смисъл.
В заключение, налице са предпоставките по т. 3 и т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 579 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 18.ІІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 4153/2012 г.
Предвид обстоятелството, че касаторката К. Г. В. е била освободена от заплащане на държавна такса в първоинстанционното пр-во, делото следва да се докладва на председателя на първо отделение от търговската колегия на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2