О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.389
гр. София, 27.05.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на осми март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1689 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. „Наша земя” срещу решение №3 от 28.01.2015 г. по в.т.д.№314/2015 г. на АС Бургас. С обжалваното решение е потвърдено решение №309 от 07.10.2014 г. по т.д.№578/2013 г. на ОС Бургас, с което е отхвърлен предявеният от З. „Наша земя” срещу К. А. К. иск по чл.24 от ЗК за сумата от 100 000 лв., част от претенция от 247 752 лв., обезщетение за имуществени вреди причинени от допуснато нарушение на договор №874/17.11.2003 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. В кой момент се преклудира правото на ответника да представи писмени доказателства и да навежда фактически твърдения по спора, когато не е подал отговор на исковата молба и допустими ли са доказателствени искания на ответника по фактите, направени във връзка с доклада по делото, когато ответникът не е подал отговор. 2. За задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните. 3. За минимално необходимото съдържание на решенията на УС по чл.21, ал.2, т.5, вр. чл.26, ал.3 от ЗК, респ. на чл.21, ал.2, т.4, вр. чл.26, ал.3 от ЗК и решенията на ОС по чл.15, ал.4, т.10 от ЗК и чл.28в от ЗК, за да породят предвиденото по закон правно действие. 4. Изключва ли се отговорността на председателя на кооперация, когато е извършил противоправни действия, с които е причинил вреди на кооперацията и тези действия са извършени с предварително съгласие на колективните органи на кооперацията.
По отношение на четвъртия от поставените въпроси се поддържа наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението му за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а спрямо останалите въпроси – решаването им в противоречие с практиката на ВКС, обективирана съответно в решение №163 от 17.01.2012 г. по т.д.№965/2010 г. на ВКС, ТК, решения №7 от 08.02.2012 г. по гр.д.№510/2011 г. на ВКС, ГК, №331 от 19.05.2010 г. по гр.д.№257/2009 г. на ВКС, ГК, №443 от 25.10.2011 г. по гр.д.№166/2011 г. на ВКС, ГК, №548 от 06.12.2010 г. по гр.д.№1119/2009 г. на ВКС, ГК и решение №67 от 09.07.2012 г. по т.д.№341/2011 г. на ВКС, ТК, като по отношение на третия въпрос се поддържа и селективното основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради решаването на въпроса в противоречие с разрешенията, дадени в решение №V-20 от 08.03.2010 г. по в.гр.д.№38/2010 г. на ОС Бургас, решение от 16.11.2010 г. по в.гр.д.№430/2010 г. на ОС Видин и решение №75 от 28.07.2008 г. по т.д.№165/2006 г. на ОС Бургас.
Ответникът по касация К. А. К. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, препращайки към мотивите на първата инстанция, е приел, че правото на ответника да иска представяне на доказателства не се е преклудирало с изтичането на срока за отговор на исковата молба, тъй като доказателственото искане е заявено непосредствено след доклада по делото при провеждане на откритото съдебно заседание и ангажирането на доказателства /направено по повод указанията на съда и доклада по делото/ е за установяване на факти, от които ответникът въвежда възражения срещу твърденията на ищеца, че процесните договори са сключени без мандат за това. Посочил е, че извършените от ответника физическо лице, в качеството му на председател на ищеца, действия – подписване на договорите от 01.06.2007 г. и 17.03.2008 г., са в изпълнение на решения на управителни органи на ищеца, при спазване правилата за редовно провеждане на заседанията и събранията на същите и съобразяване с гласовете на мнозинството. В този смисъл е достигнал до извод за липса на противоправни, извършени в нарушение на законовите изисквания, действия на председателя на кооперацията, а настъпилата в патримониума на ищеца вреда – възстановяване на получена от Фонд Земеделие сума е последица от неизпълнение на сключения с фонда договор, но не и от действия на председателя.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, касационно обжалване не може да се допусне по посочените в изложението първи, трети и четвърти въпроси – първият от тях, макар и обуславящ, е решен изцяло в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в решение №163 от 17.01.2012 г. по т.д.№965/2010 г. на ВКС, ТК, а по въпроси трети и четвърти, липсва произнасяне на въззивния съд в обжалваното решение, респективно същите не са обусловили решаващата му воля.
Настоящият състав намира обаче, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставения в изложението процесуалноправен въпрос – за задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните. Необсъждането от въззивния съд на наведените във въззивната жалба на ищеца доводи: за липса на фактическия състав за сключване на всеки един от договорите поотделно, за липса на необходимото съдържание на решенията на УС и ОС на кооперацията и за липса на предварително съгласие с оглед разпоредбата на чл.28в от ЗК, е обусловило отхвърлянето на предявения иск, поради което поставеният въпрос отговаря на общото изискване, предвидено в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК. От друга страна е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като по този начин въззивният съд се е отклонил от задължителната практика на ВКС, обективирана постановени по реда на чл.290 от ГПК решения /решение №212 от 01.02.2012 г., по т.д.№1106/2010 г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №202 от 21.12.2013 г.по т.д.№866/2012 г. на ВКС, ТК, I отделение, решение №76 от 12.06. 2012 г. по т.д.№377/2011 г. на ВКС, ТК, II отделение и решение №581 от 30.09.2010 г. по гр.д.№1019/2009 г. на ВКС, ГК, III отделение/, с които е прието, че в задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения – за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №3 от 28.01.2015 г. по в.т.д.№314/2015 г. на АС Бургас.
УКАЗВА на З. „Наша земя” в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 000 лв.
При неизпълнение на указанията в срок касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.