О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
гр.София, 07.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на първи април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 538/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на В. Р. П. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Смолянски окръжен съд № 3/ 22.01.2010 г. по гр.д. № 521/ 2009 г. С въззивното решение е оставено в сила решение на Смолянски районен съд по гр.д. № 605/ 2009 г. с което са отхвърлени предявените от касатора против „М” АД, гр. С. искове за заплащане на сумата 5 313,30 лв – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и за сумата 618 лв – лихва за забава върху дължимото обезщетение за период 01.09.2008 г. – 09.07.2009 г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е отговорил отрицателно на въпроса включва ли се в брутното трудово възнаграждение за определяне на размера на задължението по чл.177 от КТ сумата, начислена на лекар като работна заплата за изпълнени клинични пътеки. Според касатора това решение противоречало на изводите, залегнали в определение № 867/ 22.07.2009 г. на ВКС, ІV г.о. Освен това въззивният съд приел, че включеното в заплатата за м.август 2008 г., но дължимо за м. юни 2008 г. възнаграждение, представлява начислено в последния месец, а не начислено за последния месец брутно трудово възнаграждение. Според касатора този извод противоречи на чл.177 от КТ, определящ като база за изчисляване на обезщетението среднодневното трудово възнаграждение. Счита, че отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради това претендира допускане на касационно обжалване на решението, съответно – отмяната му.
Ответникът по касация оспорва жалбата. Според него няма основания за допускане на обжалването, тъй като практиката, на която се позовава касатора касае други хипотези и не противоречала на изводите на окръжния съд. Счита, че не са налице и условията на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като по две други решения на ВКС вече била създадена практика, според която сумите за допълнително материално стимулиране, които не са уговорени според изработеното, не представляват трудови възнаграждения. Моли касационното обжалване да не бъде допускано.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за основателно.
Не може да се приеме, че повдигнатият от касатора въпрос за това елемент ли са от брутното трудово възнаграждение средствата за работна заплата за изпълнени клинични пътеки, се разрешава противоречиво от съдилищата. За да е налице такова противоречие се изисква в друго, влязло в сила решение, въпросът да е решен по различен начин от начинът, по който е третиран в обжалваното решение. Определенията на ВКС по чл.280 от ГПК не решават правен спор по същество, следователно не могат да послужат като основа на извод, че е налице противоречива съдебна практика.
Независимо от изложеното, в конкретния случай съдът приема, че касационното обжалване следва да се допусне, тъй като въпросът за начина на формиране на брутното трудово възнаграждение, което е основа за изчисленията по чл.177 от КТ, има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Дали в него се включва възнаграждението, начислено през предходния пълен отработен месец, или се включва възнаграждението, дължимо за предходния пълен отработен месец, е въпрос, по който няма съдебна практика и който не е разрешен изрично в закона. Поради това е обосновано искането по този въпрос да бъде постановено решение от ВКС с оглед формирането на съдебна практика.
Тъй като касаторът е ищец по трудов спор, той е освободен от задължението да внася държавна такса за касационното производство – чл.83 ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Смолянски окръжен съд № 3/ 22.01.2010 г. по гр.д. № 521/ 2009 г.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: