О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
гр.София, 13.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 7541/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Д. Р. Р. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № VІ-106 от 07.08.2013 г. по гр.д.№ 2201/ 2012 г. С него е обезсилено решение на Бургаски районен съд по гр.д.№ 2005/ 2012 г. и е прекратено производството по предявения от касатора против П. В. В. иск за признаване за установено в отношенията между страните, че П. В. дължи на Д. Р. сумата 12 600 евро, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1185/ 2010 г. на Бургаски районен съд.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига процесуалноправния въпрос дали заявените от молителя правопораждащи факти или посочените в издадената въз основа на молбата му заповед за изпълнение, са предмет на установяване в производство по чл.422 ГПК, в хипотеза на уважаване на молбата на различно от посоченото в нея фактическо основание. Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответната страна П. В. не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за основателно.
За да прекрати производството по предявените искове, въззивният съд е приел за установено, че по заявление на Д. Р. по чл.410 ГПК срещу П. В. е издадена заповед за изпълнение за сумата 12 600 евро. В заявлението не е посочено, че тази сума се претендира по договор за заем, но в заповедта за изпълнение именно този факт бил посочен като пораждащ спорното право. Съдът посочил, че заявителят не може да обжалва издадената в негова полза заповед за изпълнение, макар тя да съдържа различни от изложените от него факти, свързани с пораждане на спорното право. Същевременно приел, че когато длъжникът възрази срещу заповедта, именно посочените в нея факти, (а не тези по заявлението), очертават предмета на делото по предявения иск за установяване на вземането. Макар заявителят да не е твърдял, че има договори за заем с ответната страна, той трябва да предяви иск по чл.422 ГПК именно за установяване на съществуването на такива договори. Правен интерес от иск, с който да установи фактите в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, заявителят няма, поради което съдът счел исковете за недопустими.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният от касатора въпрос обуславя въззивното решение. Тъй като практика по този въпрос няма установена, а законът не съдържа изрично разрешение, касационният съд намира, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Поставеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и по него обжалването следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № VІ-106 от 07.08.2013 г. по гр.д.№ 2201/ 2012 г.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 246,44 лв (двеста четиридесет и шест лева, четиридесет и четири стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: