Р Е Ш Е Н И Е
№ 39
София, 02.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1145 /2018 година
Производството е по чл. 290 ГПК
С определение № 534 от 29.11.2018 г.. по касационна жалба на Л. К. Я. е допуснато касационно обжалване на решение № 8047/30.11.2017 г. по гр.д.№ 7968/2016 г. на СГС, с което е отменено решение № ІІ-79-200/31.07.2015 г. в частта относно квотите, при които е допусната делбата на дворно место с площ 275 кв.м., находящо се в [населено място], р. О., [улица] идентификатор …. вместо това са определени следните квоти на съделителите: за касатора Л. Я., О. С. С. и П. Г. Д. – по 2/8 ид.ч. и за Л. Д. С.-Ц. и Р. Д. С. – по 1/8 ид.ч.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че въззивната инстанция е разгледала възражение за нищожност на предходна делба на същия имот по гр.д.№ 645/1993 г., което не е било направено в преклузивния срок пред РС, че съдът е давал указания за събиране на доказателства за произхода на съсобствеността без да е имало такива спорове, не е отделил спорно от безспорно, не е изготвил нов доклад и не е дал указания във връзка с предприетото от него изследване на съсобствеността от преди приетата за нищожна делба и за необоснованост на извода, че М. С. не се е разпоредила с частта си от гаража през 1975 г., поради което съсобственик е останал и съпругът й след нейната смърт, който следвало да участва в делбата от 1993 г.
Ответниците по касация О. С. С., П. Г. Д., Л. Д. С.-Ц. и Р. Д. С. оспорват жалбата и твърденията в нея относно липса на възражения и оплаквания във въззивната жалба.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: следва ли въззивния съд да разгледа и да се произнесе по възражение, което не е направено изрично във въззивната жалба, а е направено в хода на производството пред въззивния съд по делбено дело поради противоречие на обжалваното решение с приетото в Р № 18 от 03.02.2015 г. по гр.д.№ 4619/2014 г. на ВКС, І гр.о., Р № 124 от 19.06.2015 г. по гр.д.№ 620/2015 г. на ВКС, І гр.о.
Производството за делба е особено исково. Според разпоредбата на чл.342 ГПК, в първото заседание всеки от наследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял и против включването на някои имоти в делбената маса. Тази норма е специално правило, което указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите и това е най-късният момент, в който страната може да направи възраженията си. Тези възражения не се преклудират на основание общото правило на чл.133 ГПК, тъй като е налице специална разпоредба за особеното делбено производство в закона, предвиждаща преклузията за тези оспорвания в делбеното производство да е в един по-късен момент – първото по делото заседание. / в този смисъл Р № 18 от 03.02.2015 г. по гр.д.№ 4619/2014 г. на ВКС, І гр.о., Р № 124 от 19.06.2015 г. по гр.д.№ 620/2015 г. на ВКС, І гр.о. Във въззивната инстанция не може да се правят правоизключващи, или правонамаляващи възражения за първи път. Съдът не може да повдига въпроси, които не са били спорни между страните при условията на ограничен въззив, освен ако не се касае за приложението на императивна правна норма. Това важи и за делбеното производство. Могат да се представят нови доказателства за установяване на нови обстоятелства само при условията на чл. 266 ГПК, т.е. ако не е могло да ги представят в срок пред първата инстанция / ал.1/. Могат да се представят нови доказателства за установяване на нови обстоятелства само ако страните не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на възивната жалба, респективно на отговора или ако те са възникнали в хода на възивното производство – ал.2. Третата възможност за събиране на нови доказателсва във въззивната инстанция е когато тя поправя допуснати процесуални нарушения от първата инстанция – чл. 266, ал.3 ГПК. Тези ограничения за възивното производство по действащия ГПК важат и за особеното делбено производство. Ако за формирането на извод за нищожност на предходна делба не е направено възражение от съделител в срока по чл. 342 ГПК и е необходимо събиране на доказателства, които не са събрани пред първата инстанция в указаните за делбеното производство срокове и не са налице предпоставките на чл. 266 ГПК за събирането им от въззивната инстанция, тя не може да обсъжда подобно възражение заявено за първи път в хода на разглеждане на делото пред нея. Особеното при делбата е, че съдът служебно може да установи нищожност на делба на основание чл. 75, ал.2 ЗН поради неучастие на съделител само когато това следва пряко от закона и не е свързано със събиране на нови доказателства.
По касационната жалба:
Л. К. Я. е предявил иск за делба на празно дворно место с площ 275 кв.м., находящо се в [населено място], р. О., [улица] идентификатор …. срещу О. С. С., П. Г. Д., Л. Д. С.-Ц. и Р. Д. С.. Ищецът е твърдял, че съсобствеността е възникнала от решение от 15.09.1994 г. по гр.д.№ 645/1993 г. на СРС, с което на основание чл. 288, ал.2 ГПК /отм/ на баща му К. Я. Д. е възложена едноетажната къща на регулационната линия с площ около 80 кв.м. и 93/100 ид.ч. от дворното место. За уравнение дяловете на останалите съделители в общ дял на Л. Д. Ц., Р. Д. С., П. Г. Д. и О. С. С. е предоставен в собственост гаражът в същото дворно место с площ 10,10 кв.м., ведно със 7/100 ид.ч. от дворното место, като К. Я. Д. е осъден да им заплати и парични суми за уравнение на дяловете им. След влизане в сила на решението по извършване на делбата, К. Д. и съпругата му Е. Д. са дарили на ищеца придобития от тях по делба недвижим имот. На 15.05.2007 г. до бащата К. Д. и до Л. Ц. е изпратено писмо от Столична община, с приложена заповед № РД-09-228/21.04.2006 г. за премахване, заедно с другите съсобственици на обгоряла едноетажна сграда на уличната регулационна линия и зидовете от полуизгоряла вътрешна едноетажна сграда, като останките от сградите са освидетелствани с констативен протокол от 25.09.2006 г.
В отговора на исковата молба, ответниците са взели становище да се отхвърли иска, тъй като те са единствени собственици на дворното место, като са се позовали на н.а. № ….,т…./….г., с който са признати са собственици на процесното дворно место по давност и са представили като доказателство само този акт.
Докладът по делото е изготвен в закрито заседание на 21.03.2014 г. с указания всяка от страните да докаже твърденията си. Докладът е предявен на страните в първото съдебно заседание на 19.06.2014 г. Ищецът е оспорил това, че ответниците са владели имота, като е твърдял, че всички съсобственици са извършвали владелчески действия в имота. На 14.07.2014 г., пълномощникът на ответниците е подал молба, с която е оспорил доказателствата, представени от другата страна поради това, че не се установява връзката им с тезата на ищеца, но във връзка с направеното оспорване на субективният елемент на владението- анимуса на ответниците, е представил четири доказателства. В следващото заседание на 15.10.2014 г., РС е приел доказателствата на ищеца, но е отказал да приеме доказателствата, представени от ответниците за установяване грижите им за имота след 1995 г., описани в молба от 14.10.2014 г. / л. 70 от делото на РС/ поради настъпила преклузия. Разпитани са и свидетелите на двете страни.
С решение, РС е приел, че дворното место е съсобствено при квоти 93/100 ид.ч. за ищеца Л. Я. и 7/10 ид.ч. общо за ответниците на основание извършената делба. За неоснователно е прието възражението на ответниците за придобиване по давност на цялото дворно место, тъй като не се установява, те да са владели целия имот. Поради това, че изводите на нотариуса не са възприети за верни е обезсилен и н.а. № …., т…./….г., с който ответниците са признати за собственици по давност.
В подадената от ответниците въззивна жалба, те са твърдели неправилност на решението на РС поради допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в това, че РС не е изпълнил задълженията си по чл. 145 ГПК, докладът е формален, защото не е посочено в него, че в дъното на двора е имало и друга сграда, след събарянето на която е останало правото на строеж за нея, не е разяснено, че нот. акт по давност легитимира лицата, посочени в него като собственици, доказателствената тежест при оспорването му, В т.1.1.в от въззивната жалба е посочено, че не е изследван генезисът на съсобствеността, но това твърдение е свързано с възражението на въззивниците за придобиване на имота по давност. Направено е искане за приемане на доказателства. Твърди се, че не са обсъдени от РС констативния протокол за състоянието на сградите след пожара, заповедта за премахването им, в които като собственици били посочени само ищците, изявленията на пълномощника на ищците за съвместно владение на всички съсобственици, показанията на свидетелите и конкретно заинтересоваността на съпругата на ищеца от изхода на делото, че не са събрани доказателства ищецът да е декларирал имота, че не е разпитан третия свидетел на ответниците. С въззивната жалба са представени доказателства, касаещи възражението на ответниците за придобивна давност и за това, че в имота е имало и друга сграда в дъното на двора, за която след събарянето й е запазено правото на строеж.
Макар, че в исковата молба ясно е посочено, че съсобствеността произтича от решението за извършване на делбата от 1993 г., с разпореждане от 11.07.2016 г. СГС е оставил исковата молба без движение за посочване от ищеца от какво произтича съсобствеността върху процесния имот и да представи доказателства. В молбата си от 10.08.2016 г., ищецът е повторил, че основава иска си на извършената делба по гр.д.№ 65/1993 г. и последвалото я дарение от баща му К. Я. и майка му Е. Я., доказателства за които са представени. Делото е насрочено, като ищецът е задължен да представи и решението по допускане на делбата от 1993 г., което той е изпълнил.
Въззивниците / ответници по иска/ с молба от 11.11.2016 г. за първи път са направили възражение за нищожност на делбата по гр.д.№ 645/1993 г., което са мотивирали с това, че с н.а. № …. от …. г. К. Я. Д. е дарил притежаваната от него част от имота на сина си Л. К., а иска за делба през 1993 г. е предявен от К. Я.. Л. К. не бил участвал в делбата. С тази молба са представени и доказателства за това как в имота има сухи треви и опасност за пожар, че в него са се самонастанили клошари и сигнал от ответниците до СДВР за това. В отговор на тази молба, ищецът-въззиваем е представил н.а. № ….,т. …./…. г. – от преди исковата молба за делба, постъпила в съда на 17.03.1993г., с която Л. К. дарява на баща си имота, който е получил от него по дарение през 1975 г. Затова е посочил, че доводът за нищожност на делбата от 1993 г. е неоснователен.
В нарушение на процесуалните правила и въпреки, че исковата молба е била редовна и е било ясно на какво основание произтича собствеността, в с.з. на 28.11.2016 г., СГС е оставил за трети път исковата молба без движение с указание да посочи на какво основание твърди, че е възникнала съсобствеността и да представи писмени доказателства за това. Съдът е посочил, че в производството по делба служебно трябва да изясни между кои лица и на кои имоти следва да се извърши делбата, но не е указал че са налице съмнения за нищожност на предходната делба, на която се позовава ищеца поради неучастие на всички съсобственици.
Ищецът отново се е позовал на същите основание за съсобственост към момента на предявяване на иска за делба, като е взел становище по наведения за първи път в молбата от 11.11.2016 г. във въззивното производство възражение за нищожност на делбата поради това, че в нея не е участвал ищеца. Представил е н.а. № …., т…./…. г., с който баща му е признат за собственик на основание наследство и делба на получения по делбата имот. Тъй като в този нот. акт са цитирани и н.а. № …. т…./…. г. и н.а. № ….,т….г., те също са представени. Представени са и доказателства за изплащане от К. Я. на сумите за уравнение на дяловете.
С молба от 26.01.2017 г., въззивниците са заявили за първи път ново възражение за нищожност на делбата от 1993 г. този път поради това, че в нея не е участвал съпругът на М. Я. С., който е починал след нея на 29.03.2010 г., защото макар тя да е дарила на децата си частта си от дворното место – по 1/8 ид.ч. и частта си от жилищната сграда на уличната регулационна линия и в дъното на двора не се е разпоредила с частта си от гаража, който не е бил прехвърлен с н.а. № …., т…. /…. г. Правят за първи път и възражение и за „абсолютна нищожност” на тази сделка на основание чл. 76 ЗН, поради което също счита делбата за нищожна. Поддържали са и възражението си за придобивна давност, и при условията на евентуалност, че делбата е недопустима, тъй като дворното место е обща част, поради това, че в него са били построени съборените вече сгради, за които обаче се е запазило правото на строеж.
Въззивният съд приема, че е неоснователно възражението на въззивниците за придобивна давност, тъй като след делбата от 1993-1994 г. то е обща част предвид създадената хоризонтална етажна собственост и е могло да бъде предмет на владение едва след събаряне на сградите, т.е. след 2007 г., а иска за делба е предявен 2012 г., т.е. не е могъл да изтече 10-годишен срок за придобиване по давност, а и ищецът не е бил уведомен за намерението на ответниците за придобиване по давност, не се установява въззивниците да са владели цялото дворно место.
Този извод е правилен. Със събаряне на сградите в дворно место, което е обща част в режим на хоризонтална етажна собственост не се възстановява съсобствеността от преди възникване на етажната собственост. Законът не предвижда подобна възможност, а напротив урежда в чл. 66 ЗС възможността суперфициара да изгради сградата в същия обем. Ако се изгради нова сграда с различен обем в режим на етажна собственост, това е основание да се определят нови квоти върху дворното место, съставляващо обща част по правилото на чл. 40 ЗС.
По делото не се установява в дъното на двора да е съществувала сграда, която да е представлявала самостоятелен обект на правото на собственост към момента на приключване на предходната делба и към настоящия момент, поради което е неоснователен доводът, че следва да се съобрази запазеното право на строеж за такъв обект. Отделно от това, предмет на иска за делба е дворното место, а не ограничени вещни права върху него.
СГС е приел за допустимо и основателно възражението за нищожност на делбата по гр.д.№ 645/1993 г., тъй като Д. С. е преживял съпругата си М. С., тя не се е разпоредила с наследствената си 1/4 ид.ч. от гаража, наследена по 1/12 ид.ч. от двете й деца Л. и Р. и от съпругът и Д. С.. Той е починал след нея – на 29.03.2010 г. и е следвало да участва като съсобственик на гаража в делбата по гр.д.№ 645/1993 г. На основание чл. 75, ал.2, поради неучастието му, делбата е обявена за нищожна.
Този извод е постановен в нарушение на процесуалните правила, тъй като, съдът в нарушение на чл. 342 ГПК е обсъдил възражение за нищожност на предходна делба, което не е заявено в преклузивния срок – първото по делото съдебно заседание пред първата инстанция. Такъв извод не е следвал от закона, а той е направен след събиране на доказателства от въззивната инстанция, които е могло да бъдат събрани още в производството пред РС. Ответниците по иска за делба са могли да се запознаят и да поискат прилагане на приключилото дело за делба от 1993 г. още с отговора на исковата молба и в първото по делото съдебно заседание. Делбените дела се пазят в архив седемдесет години.
В нарушение на чл. 266 ГПК, въззивната инстанция е събирала нови доказателства за установяване на съсобствеността – приела е доказателства, с които страните са могли да се снабдят и да представят още пред РС, включително и такива, които са били част от приключеното гр.д.№645/1993г. След като е приел, че е налице пропуск на първата инстанция да изследва въпроса дали в предходната делба са участвали всички съсобственици, въззивният съд не е дал указание на страните и не е указал конкретно доказателствената тежест за установяване кога е изграден гаража и дали е съществувал към 04.11.1975 г., когато М. С. се е разпоредила в полза на децата си с притежаваната 1/4 ид.ч. от дворното место, съставляващо п. …. от кв. …. по плана на [населено място]. с н.а. № ….,т…. г. Тя би придобила идеална част от гаража по приращение и би останала неин собственик само ако към този момент той вече е бил изграден. Това не е установено по делото, а решението не може да се основава на предположения. Само ако гаражът е съществувал 04.11.1975 г. съпругът й, който е починал след нея през 2010 г. е следвало да участва в предходната делба. По делото обаче няма данни кога е изграден гаража, поради което изводът, че предходната делба от 1993 г. е нищожна поради неучастие на съпругът на М. С., починала на 28.09.1983г. – Д. С. е и необоснован.
Така предвид отговорът на правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивният съд не е следвало да обсъжда наведеното възражение за нищожност на делбата поради неучастие на Д. С., заявено в хода на разглеждане на делото във въззивната инстанция, т.е. извън преклузивния срок по чл. 342 ГПК. Събирането на доказателства за обосноваване на този извод е станало в нарушение на чл. 266, ал.1 ГПК, като не са били налице и предпоставките на ал. 2 и 3 от този текст. Изводът за нищожност на съдебната делба по гр.д.№ 645/1993 г. на СРС е и необоснован, защото по делото не са събрани доказателства дали гаражът е съществувал към момента, когато М. С. се е разпоредила с притежаваната от нея идеална част от двора, а при изграждане на гаража след това тя не би придобила нищо по приращение, защото вече не е била съсобственик на дворното место.
По делото е безспорно установено, че съществуващите в местото сгради са съборени след пожар. По изложените по-горе съображения дворното место е останало съсобствено при квотите, при които е извършена делбата. Събарянето на сградите не води до възстановяване на квотите от преди делбата, а новото му застрояване със сграда в режим на етажна собственост би довело до определяне на нови квоти съобразно правилото на чл. 40 ЗС, освен ако съсобствениците към настоящия момент изразят воля то да остане съсобствено и да не е обща част, каквато възможност дава чл. 63 ЗС. Квотите, при които страните са съсобственици към настоящия момент са : 93/100 ид.ч. за ищеца Л. К. Я. и 7/100 ид.ч. за ответниците Л. Д. С.-Ц., Р. Д. С., П. Г. Д. и О. С. С.. Тъй като с решението, с което е извършена делбата по гр.д.№ 645/1993 г. не са посочени квоти между ответниците, те разпределят 7/100 ид.ч., т.е. 7% ид.ч. по равно между тях на основание чл. 30, ал.2 ЗС.
Както се посочи по-горе, изводите на въззивната инстанция за неоснователност на възражението на ответниците за придобивна давност са правилни. При установеното по делото, че в имота в периоди от време са се самонастанили клошари, че сградите в него са били освидетествувани като опасни от самосрутване и причиняване на вреди, не се установява нито обективния елемент на владението – упражняване на фактическа власт върху имота, нито субективния елемент – намерението за своене. Подаването на сигнали до органите на МВР и прокуратурата за настаняване на клошари в имота не е достатъчно, за да се приеме, че ответниците са установили трайно фактическа власт за себе си с намерение за своене и че са придобили по давност идеалната част на ищеца. Изводите на нотариуса в представеният от ответниците констативен нот. акт са опровергани, поради което той не легитимира ответниците като изключителни собственици на процесното дворно место.
В обобщение, въззивното решение следва да се отмени, като вместо това следва да се допусне съдебна делба на процесното дворно место с площ 275 кв.м., находящо се в [населено място], р. О., [улица] идентификатор …. при квоти 93 % за Л. К. Я. и общо 7% за ответниците Л. Д. С.-Ц., Р. Д. С., П. Г. Д. и О. С. С., разпределени между тях по равно. Поради неоснователността на възражението за придобивна давност и с оглед установените права в съсобствеността следва да се отмени издаденият по обстоятелствена проверка констативен нот. акт № …., т…. от …. г. на нотариус И. Н.
Съобразно този резултат, на касатора Л. К. Я. следва да се присъдят претендираните деловодни разноски за настоящото производство в размер на 655 лв., включващи платен адвокатски хонорар и държавни такси за касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 8047/30.11.2017 г. по гр.д.№ 7968/2016 г. на Софийски градски съд и вместо това постановява:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Л. К. Я., Л. Д. С.-Ц., Р. Д. С., П. Г. Д. и О. С. С. по отношение на на дворно место с площ 275 кв.м., находящо се в [населено място], р. О., [улица] идентификатор …. с граници: имоти с идентификатори : …., …., …., …. при квоти:
93 % за Л. Я., и
7 % общо за Л. Д. С.-Ц., Р. Д. С., П. Г. Д. и О. С. С., разпределени между тях по равно
ОТМЕНЯ издаденият по обстоятелствена проверка констативен нот. акт № …., т…. от …. г. на нотариус И. Н. с район на действие – Софийски районен съд.
Осъжда Л. Д. С.-Ц., Р. Д. С., П. Г. Д. и О. С. С. да платят на Л. К. Я. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 655 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: