1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 39
гр.София, 20.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
осми февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев т.д.№ 60101/ 2016 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 795/ 11.11.2016 г. по настоящето дело по жалба на Е. А. С. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 534 от 24.03.2016 г. по гр.д.№ 4851/ 2015 г. в частта му, с която е отхвърлен предявения от касатора против ЗК „О. – к. Б.” К. иск, квалифициран по чл.226 ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 7 500 лв до предявения пред въззивния съд размер от 42 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.08.2013 г. при управление на товарен автомобил „И.” с рег. [рег.номер на МПС] от застрахован при ответника срещу риск „Гражданска отговорност на автомобилистите” водач, със законната лихва от 23.08.2013 г. и в частта за разноските по делото.
Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по материалноправния въпрос за значението на обстоятелствата, стоящи извън волята на пострадалия и подтикнали го към осъществяване на съпричиняващо поведение по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД.
С Постановление № 17 от 18.XI.1963 г. на Пленума на ВС е изяснено, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като е без значение дали поведението му е било виновно. С постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са дадени указания на съдилищата при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от деликт да вземат предвид обстоятелствата, при които е извършено увреждането. Тези обстоятелства не могат да бъдат ирелевантни и при определяне на степента на приноса на пострадалия по чл.51 ал.2 ЗЗД. Когато той е бил принуден към такова поведение, а не го е предприел по свое желание, съдът не може да не отчете този факт при вземането на решение да намали ли дължимото обезщетение и с колко.
Предвид този отговор на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, жалбата е основателна. За да отхвърли предявените искове за разликата над 7 500 лв въззивният съд постановил, че ищецът е допринесъл за увреждането си, като се е качил по собствена воля в товарния отсек на автомобил, който не е оборудван със седалки и с предпазни колани, поставяйки се по този начин в състояние на повишена опасност. Съпричиняването е определено в размер 50 %, като съдът не зачел направените във въззивната жалба на ищеца (сега касатор) доводи, че е бил принуден да извърши съпричиняващото действие. По отношение на обжалваното решение е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК и то подлежи на отмяна. Доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество от касационната инстанция.
От фактическа страна е установено, че през 2013 г. ищецът и жената, с която живеел на съпружески начала, работили като берачи на диворастящи плодове и билки. Те се грижели за четири малки деца и нямали никакъв друг източник на доход. Работата им била възложена от майката на Н. В. А., като тя организирала транспорта на работниците до мястото, където следвало да бъде извършвана дейността. Превозът се е осъществявал с товарен автомобил „И.” с рег. [рег.номер на МПС] , чиито заден (товарен) отсек не бил оборудван със седалки и обезопасителни колани, тъй като превозното средство не било предназначен за превоз на хора. На 23.08.2013 г. ищецът, жената, с която живеел на съпружески начала и други работници, пътували в задния отсек на този автомобил. Неговият собственик имал сключен договор за застраховка срещу риск „Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответното дружество. Автомобилът бил управляван от Н. А., които по пътя [населено място] – [населено място] загубил контрол върху превозното средство и същото се ударило в крайпътно дърво. При настъпилия удар ищецът получил травми (контузия в областта на лявото бедро с размачкване и частично разкъсване на четириглавия бедрен мускул и контузни рани по главата и тялото), каквито при ползване на предпазен колан не биха настъпили. Впоследствие в бедрото се оформил сером (пространство, изпълнено с тъканна течност), което изисквало евакуация по хирургичен път. Ищецът претърпял две оперативни интервенции, като общо лечението е продължило за период 6 – 7 месеца. Операциите били закъснели, като след приключване на лечението се образували фиброзирали участъци от меки тъкани, което води до механично намаляване на обема на движения на съседните стави. Понастоящем здравословното състояние на Е. С. е възстановено, с изключение на механичното ограничаване на движенията на лявата коленна става, което е дефинитивно (невъзможно за лекуване). Лечението е било съпроводено с интензивни болки, като в продължение на две седмици ищецът бил „на легло”. И понастоящем накуцва, изпитва болки при натоварване на крайника и му се налага често да посещава лекар. Увреждане на ищеца се отразило негативно на цялото му семейство.
По фактите в касационното производство не се спори, ответникът не е обжалвал въззивното решение и то е влязло в сила осъдителната му част. По този начин е обвързващо установено, че ищецът има вземане за обезщетяване на вредите от деликт спрямо водача на товарния автомобил, чието виновно и противоправно поведение ги е причинило. Застраховка по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” този водач е имал при ответното дружество, поради което увреденият може да претендира обезщетяване на вреди направо от него. Касационните оплаквания са единствено досежно размера на дължимото обезщетение (което според касатора не съответства на критерия „справедливост”) и за наличието на съпричиняване и неговата степен.
Както е изяснено в ППВС № 4/ 1968 г., размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда след преценка на конкретните обективно съществуващи обстоятелства, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Изброяването не е изчерпателно, като, за да е справедливо присъденото обезщетение, съдът трябва да има предвид както общото икономическо състояние на обществото, така и размерите на обезщетенията, определяни в сходни случаи. По конкретното дело съдът взема предвид характера на увреждането, което предполага обездвижване на млад човек за продължителен период; необходимостта от две оперативни интервенции, съпроводени със значителни болки; дългата цялостна продължителност на оздравителния процес; обстоятелството, че увреждането е попречило на ищеца да се грижи за семейството си, което го е угнетило допълнително; наличието на трайно, нелечимо увреждане, състоящо се в ограничаване на движението на лявата коленна става. От друга страна съдът преценява, че трайното увреждане, макар да пречи на ищеца, не е довело до невъзможност от водене на активен живот, както и констатираното от медицинската експертиза пълно възстановяване на пострадалия. С оглед тези обстоятелства и вземайки предвид размерите на обезщетенията, определяни при аналогични случаи, съдът намира, че обезщетение в размер 36 000 лв е адекватно на търпените от ищеца вреди.
Следва да се приеме, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредите, като се е поставил сам в състояние на повишена опасност. Той е приел да бъде превозван до мястото, където е трябвало да извърши уговорена работа, с превозно средство, което не е било пригодено за превоз на хора, не разполагало със седалки и обезопасителни колани за пътници и не осигурявало нужната безопасност на превозваните лица. С оглед отговора на въпроса, по който обжалването е допуснато, не са без значение обаче обстоятелствата, мотивирали ищеца да се постави в такова положение. Както е изяснено от свидетелските показания, а това не се и оспорва от ответника, ищецът е от категорията на т.нар. „социално слаби” граждани. Той няма редовен източник на доходи, не е в състояние да помага в издръжката на семейството си по какъвто и да е друг начин, освен да приема временна работа по възлагане на други лица. На практика той не би могъл да откаже предложения му превоз, макар с непригоден за това автомобил, тъй като това би означавало се лиши от единствения си източник на доход. Приносът му към увреждането не може да бъде определен в същата степен, каквато би имал приносът на лице, предприело пътуване в същите условия, без да е принудено за това. Ето защо степента на съпричиняване следва да се ограничи до 1/3, като определеното обезщетение се намали с тази част.
Видно от изложеното, прекият иск е основателен до размер 24 000 лв, а за разликата до 42 000 лв следва да бъде отхвърлен. С необжалваната част от въззивното решение са присъдени 7 500 лв, остава да бъдат присъдени още 16 500 лв.
Въззивното решение следва да бъде ревизирано и в частта за дължимите разноски. Доколкото искът е основателен отчасти, и ищецът, и ответникът имат право на разноските по делото, ищецът – пропорционално на уважената част от иска, а ответникът – съразмерно на отхвърлената част. Ищецът е направил разноски в размер 460 лв, ответникът му дължи 220,80 лв от тях. Ответникът има право на 379,60 лв от доказани 730 лв разноски. Освен това ответникът има право на възнаграждение за юрисконсултска защита за три инстанции, в размерите по чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което съдът определя в размер общо 600 лв. В рекапитулация, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника 758,80 лв. Съразмерно на уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на оказалия безплатна правна помощ процесуален представител на ищеца възнаграждение по чл.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за три инстанции – 3 750 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 534 от 24.03.2016 г. по гр.д.№ 4851/ 2015 г. в частта му, с която е отхвърлен предявения от Е. А. С. против ЗК „О. – к. Б.” К. иск по чл.226 ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 24 000 лв до пълния предявен пред въззивния съд размер от 42 000 лв.
ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски апелативен съд № 534 от 24.03.2016 г. по гр.д.№ 4851/ 2015 г. в останалата обжалвана част, включително в частта за дължимите такси и разноски за производството, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З. к. О. – к. Б.” – к. на ч. т., Е.[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на Е. А. С., Е. [ЕГН], [населено място], [община], допълнително сумата 16 500 лв (шестнадесет хиляди и петстотин лева) обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.08.2013 г. при управление на товарен автомобил „И.” с рег. [рег.номер на МПС] от застрахован при ответника срещу риск „Гражданска отговорност на автомобилистите” водач, със законната лихва върху тази сума от 23.08.2013 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „З. О. – к. Б.” – к. на ч. т., Е.[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на адвокат Й. Г. Д., Е. [ЕГН], [населено място],[жк], 3 750 лв (три хиляди седемстотин и петдесет лева) адвокатско възнаграждение за три инстанции.
ОСЪЖДА „З. к. О. – к. Б.” – к. на ч. т., Е.[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Върховния касационен съд, дължимата държавна такса по иска за производството пред трите инстанции в размер 1 920 лв (хиляда и деветстотин и двадесет лева).
ОСЪЖДА Е. А. С., Е. [ЕГН], [населено място], [община], да заплати на „З. к. О. – к. Б.” – к. на ч. т., Е.[ЕИК], [населено място], [улица], 758,80 лв (седемстотин петдесет и осем лева и осемдесет стотинки) разноски по делото за трите инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: