Р Е Ш Е Н И Е
№39
гр. София, 23.03.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2168 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение №1646 от 20.12.2016г., поправено с решение № 452 от 23.03.2017г., по гр.д. № 2002/2016г. на Варненски окръжен съд в частта, с която след отмяна на отхвърлителната част на решение №2996 от 27.07.2016г. по гр.д.№ 14149/2014г. на Варненски районен съд досежно претенцията по чл.12 ал.2 ЗН, е осъдена В. И. К. на основание чл. 12, ал.2 ЗН във вр. с чл. 346 ГПК да заплати на М. И. В. сумата 17 540,10 лв., явяваща се разлика над 9,90 лв. до 17 550 лв., представляващи заплатени от ищеца суми за закупуване на поземлен имот с идентификатор 10135.2516.476 по КК на В.
Касационната жалба е подадена от В. И. К. чрез пълномощника й адв. С.. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Съдът не е съобразил, че платеното от ищеца задължение на наследодателката е било в неденоминирани лева, а и не е разграничил, че жалбоподателката притежава 1/4 ид.ч. от имота на лично основание и 1/4 по наследство от майка си, поради което за увеличението на наследството следва да отговаря в рамките на наследствената си част.
Ответникът М. И. В. в писмения си отговор оспорва жалбата .
С определение №505 от 08.12.2017г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: дали при присъждане увеличение на наследството по чл.12, ал.2 ЗН ответникът отговаря в рамките на наследствените си права.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по делба във фазата по извършването й. Предмет на обжалване е решението в частта по сметките и по-конкретно по предявената от М. В. против В. К. претенция по чл. 12, ал.2 ЗН за сумата 17 550 лв., с която той твърди, че е допринесъл за увеличаване на наследството като е изплатил задължението на наследодателката Е. В. за придобиване на имота по реда на §4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ. Установява се от доказателствата, че през 1994г. М. В. е заплатил на кметството сумата 39 900лв., неденоминирани, съгласно оценителен протокол, представляващи цената на земята с оглед трансформиране правото на ползване в право на собственост. Към този момент наследодателката Е. М. В. е притежавала 1/2 ид.ч., а страните по делото по 1/4 ид.ч. от правото на ползване, съответно от придобитото право на собственост. Съдът е приел, че се касае до заплатено от съделителя лично задължение на наследодателката във връзка с правото й да изкупи имота по предвидения в закона ред, като по този начин съделителят действително е допринесъл за увеличаване на наследството. Изтъкнал е, че за размера на увеличението не е от значение колко е изразходвал наследникът в труд и средства, а с колко е увеличено наследственото имущество към момента на откриване на наследството. Посочил е, че липсват данни наследникът да е бил възнаграден по друг начин. За изчисляване размера на увеличението е изходил от пазарната стойност на имота към датата на откриване на наследството която е 35 128лв. Въз основа на това е приел, че делът на наследодателката е половината от тази сума – 17 564 лв. и именно с тази стойност е увеличено наследството с помощта на съделителя М. В.. Доколкото претенцията е предявена за по-малка сума – 17 550 лв., то съдът я намерил за основателна изцяло. Предвид присъдените от първата инстанция 9,90лв., за които решението е влязло в сила, то Варненски окръжен съд е осъдил В. К. да заплати разликата от 17 540,10лв. /виж решението от 23.03.2017г. за поправка на очевидна фактическа грешка/.
По основанието за допускане на касационното обжалване.
Според решение № 114 от 26.06.2015г. по гр.д. № 6900/2014г. на I г.о. когато ответникът по претенция по чл. 12, ал.2 ЗН притежава дял от делбения имот и на основание, различно от наследяване, той отговаря за увеличението на наследството в рамките на наследствените си права. Тази практика напълно се споделя от настоящия състав, като съответстваща на точния смисъл на закона.
В обжалваното решение съдът е допуснал неправилно приложение на закона като е постановил ответницата /сега касатор/ да възстанови цялата стойност на увеличението, без да съобрази, че увеличението се отнася за притежаваната от наследодателката 1/2 ид.ч. от имота и това увеличение следва да се понесе от двамата наследници според дяловете им от наследството.
В изложените мотиви първоначално съдът е взел предвид, че В. К. притежава 1/4 от делбения имот на лично основание и 1/4 ид.ч. по наследство от майка си. Разгледал е облигационната претенция за възстановяване на заплатените от брат й 9 900 неден. лв. за нейния личен дял и я е отхвърлил като погасена по давност.
На следващо място съдът правилно е установил, че размерът на увеличението на наследството, за което е спомогнал М. В., е 17 564 лв. Той е заплатил цената на придобитата от наследодателката Е. В. 1/2 ид.ч. от имота при трансформирането на правото на ползване в право на собственост. По този начин е допринесъл за увеличаване на наследството като увеличението се равнява на пазарната стойност на притежаваната от наследодателката част към момента на откриване на наследството и това е сумата 17564лв.
При определяне на дължимото от съделителката В. К. съдът е изходил от предявения размер на претенцията 17 550лв. и е поставил цялата тази стойност на увеличението в нейна тежест, без да приспадне увеличението, съответстващо на частта на самия ищец. В. К. е получила половината от наследството на Е. М. В. и съответно тя дължи на другия съделител половината от сумата, с която е увеличено наследството или 8775лв. /17550:2=8775/. В този размер искът по чл. 12, ал.2 ЗН спрямо В. К. е основателен, а до пълния предявен размер от 17 550лв. подлежи на отхвърляне. Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано за присъдения размер от 9,90лв., така че спорът е висящ за 17 540,10лв.
Предвид горното се налага частична отмяна на обжалваното въззивно решение в частта, с която искът е уважен за разликата над 8775лв. до 17 540,10лв. и постановяване на ново решение за отхвърляне на иска в тази част.
По разноските. Предвид изхода на спора за уважаване на претенцията за половината от претендираната сума и отхвърлянето й за другата половина, то разноските следва да останат в тежест на страните, така както са направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение №1646 от 20.12.2016г., поправено с решение № 452 от 23.03.2017г., по гр.д. № 2002/2016г. на Варненски окръжен съд в частта, с която В. И. К. е осъдена на основание чл. 12, ал.2 ЗН да заплати на М. И. В. разликата над 8 775/осем хиляди седемстотин седемдесет и пет/ лв. до 17 540,10 лв. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на М. И. В. с правно основание чл. 12, ал.2 ЗН, предявена по реда на чл. 346 ГПК, представляваща заплатена за сметка на наследодателката Е. М. В. сума за закупуване на поземлен имот с идентификатор 10135.2516.476 по КК на В., за разликата над 8 775/осем хиляди седемстотин седемдесет и пет/лв. до 17 540,10 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част, с която искът по чл. 12, ал.2 ЗН е уважен до размер на 8 775лв.
В частта, с която искът е уважен за 9,90 лв., решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: