Р Е Ш Е Н И Е
№ 39
София, 03.09.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 6875 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М.Б. като процесуален представител на Д. С. А. от [населено място] срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд /БОС/ от 12.VІ.2013г. по в.гр.д. № 938/2012г. В жалбата се съдържат оплаквания за недопустимост на решението като постановено по непредявен иск, евентуално за процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.2 и 3 ГПК. Иска се обезсилване или отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноските по делото.
Касационно обжалване на решението е допуснато с оглед вероятността то да е постановено по непредявен иск.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], област П., е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното:
В исковата си молба, предявена пред РС Благоевград, ищцовото дружество твърди, че по силата на договор „В. и.” [населено място] бутилирала вино, произвеждано от него и в негови опаковки. Останалите неупотребени опаковки следвало да бъдат върнати от „В.и.” [населено място] на собствената на дружеството „Винарска изба” [населено място]. С оглед на това между служители на „В. и.” [населено място] и на спедитора [фирма] било постигнато съгласие спедиторът да осигури автомобил за превоз на опаковките, както и за заплащане на възнаграждение на спедитора и на превозвача от „В. и.” [населено място]. В изпълнение на спедиционния договор спедиторът сключил неформален договор за превоз с превозвача [фирма]. На 16.І.2007г. спедиторът предал на превозвача – ответницата описаните опаковки, които били натоварени в товарен автомобил с ремарке, управляван от третото лице-помагач Р.П., в присъствието на служител на ищеца и на двама служители на „В. и.” [населено място]. С предаването на стоката тя преминала във фактическа власт на превозвача – ответницата, за което била съставена експедиционна бележка. При възникналия по време на превоза пожар в ремаркето поради техническа неизправност ремаркето и товарът в него били изцяло унищожени. На проведена на 18.І.2007г. среща между служители на ищеца, ответницата, съпругът й и служител на спедитора превозвачът изразил готовност да плати, но оспорил размера на причинената вреда. Предявеният от ищеца срещу ответницата в качеството й на ЕТ иск на договорно основание /по чл.373 ал.1 ТЗ/ е отхвърлен с влязло в сила решение по гр.д. № 2879/2009г. на САС, тъй като ищецът не е страна по превозния договор. И тъй като спедиторът не е предприел действия за търсене на отговорност по чл.373 ал.1 ТЗ от превозвача, за ищеца е налице правен интерес да предяви иск срещу ответницата на деликтно основание, тъй като пожарът е в причинна връзка с поведението й – причина за него е техническа неизправност на собствения й автомобил. Посочено е, че искът се предявява срещу ответницата по силата на чл.15 ал.3 ТЗ, тъй като след прехвърлянето на предприятието на ЕТ на [фирма] тя носи солидарна отговорност с правоприемника за задълженията на ЕТ. Направено е искане на основание чл.45 ЗЗД ответницата да бъде осъдена да заплати 20247.19лв., представляващи претърпяната от дружеството вреда – стойността на товара, предаден на ответницата в търговското й качество от спедитора по сключен помежду им договор за превоз, ведно със законната лихва от датата на увреждането.
В доклада си по делото първоинстанционният съд въз основа на твърденията в исковата молба е квалифицирал предявеният иск като такъв по чл.45 ЗЗД. В решението си приел, че искът е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД – отговорността на ответницата като възложител на работата на водача на МПС /деликвента/ е за вредите, причинени при и по повод извършения превоз, т.е. за чужди противоправни и виновни действия – управление на технически неизправно МПС; отговорността е на ответницата, тъй като тя е възложила на водача, с който е била в трудово правоотношение, извършването на превоз с технически неизправно МПС, в резултат на което е възникнал пожар, унищожил превозвания товар; отговорността следвало да бъде ангажирана по чл.49 ЗЗД, а не по чл.45 ЗЗД, тъй като превозът е извършен не лично от ответницата, а от трето лице, на който тя го е възложила.
С определение, постановено в з.з. на 02.ХІ.2012г., въззивният съд приел, че исковата молба е нередовна. В обстоятелствената й част ищецът е навел твърдения, че е претърпял вреди поради противоправно поведение на ответницата, без посочване в какво то се изразява; от друга страна твърди, че по време на пожара автомобилът е управляван от работник на ответника, на който е възложено превозването, както и че ответницата била виновна за увреждането, тъй като причина за пожара е техническа неизправност на собствения й автомобил. Съдът е констатирал първоначално дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска по чл.45 ЗЗД, както и че е уважил претенцията по чл.49 ЗЗД, приемайки, че е установено по делото осъществяването на фактическия състав на последната разпоредба. Прието е при това положение, че в исковата молба се съдържат няколко взаимно противоречащи си твърдения, обосноваващи несъответствие между обстоятелствената част на иска и петитума, препятстващи съда да изведе точната му правна квалификация. С оглед на това е оставил исковата молба без движение с указание за отстраняване нередовността й с подробно изложение на всички обстоятелства и факти, на които ищецът основава претенцията си, и да формулира искане, адекватно на изложените обстоятелства.
В поправената искова молба вместо чл.45 ЗЗД се сочи чл.49 ЗЗД като основание за ангажиране отговорността на ответницата в търговското й качество. Заявени са твърдения, че товарът е унищожен при пожар в полуремарке, нейна собственост, вредата е в причинна връзка с поведението й – извършения превоз, при който вследствие техническа неизправност на собствения й автомобил е погинал товарът, че тя е виновна за увреждането, тъй като причина за пожара е техническа неизправност на собствения й автомобил, че повредата е дефект не поради свойството на автомобила, а поради виновното поведение на собственика – ответницата, че е възложила на водача на МПС, с който е в трудово правоотношение, да извърши превоз с технически неизправно МПС, както и в това, че не е поддържала МПС в безопасно състояние. Виновното поведение на определеното за поддържане на МПС лице – ответницата по делото обосновава отговорност по чл.49 ЗЗД, тъй като същата е възложила на водача – третото лице-помагач, извършването на превоза с технически неизправно МПС. Пожарът е възникнал не поради качествата на МПС, а поради това, че водачът е извършвал превоз с технически неизправен автомобил, като по ЗДвП е предвидена административно-наказателна отговорност за водач, управляващ такъв автомобил. Отговорността следва да бъде ангажирана по чл.49 ЗЗД, а не по чл.45 ЗЗД, тъй като превозът е извършен не лично от ответницата, а от лице, на което тя го възложила.
Постъпил е и отговор на ответницата във връзка с поправената искова молба, в който се сочи, че с нея е направено недопустимо изменение на предявения иск. В доклада си по делото въззивният съд е приел, че с оглед обстоятелствената част и петитума в исковата молба е сезиран с иск по чл.49 ЗЗД, указал е доказателствената тежест на страните, в т.ч., че на ищеца е тежестта да докаже настъпването на вредите по размер, че са причинени от лице, на което ответницата е възложила работа, при и повод изпълнение на тази работа и че работникът има вина за причинените вреди, приел е представените доказателства, дал е възможност на страните да сочат и е събрал такива.
Въззивният съд е приел, че е налице процесуална възможност за отстраняване нередовността на исковата молба, както и че с поправената такава не е допуснато недопустимо изменение на първоначално заявената претенция, позовавайки се на т.4 и т.9 от ТР № 1/04.І.2001г. на ОСГК.
С решението си от 12.VІ.2013г. БОС е потвърдил решението на РС Благоевград от 16.VІІІ.2012г. по гр.д №1750/2011г., с което Д.А. е осъдена да заплати на [фирма] 20247.19лв., представляващи претърпяна от дружеството имуществена вреда – стойността на товар, предаден на ответницата в качеството й на [фирма] Б. от товародателя [фирма] Б. по сключен между тях на 16.І.2007г. договор за превоз, ведно със законната лихва, считано от 10.VІ.2008г. до окончателното изплащане, и разноски. Съдът е приел, препращайки и към мотивите на първоинстанционния относно приложението на чл.49 ЗЗД, че нередовността на исковата молба е отстранена, че претендираната отговорност на ответницата е такава на възложителя за чуждо противоправно и виновно поведение, не произтичаща от нейна вина, че тя може да се освободи от отговорност само ако се установи, че лицето, на което е възложила работата, не е причинило никаква вреда, че действията му не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод възложената му работа, че е безсъмнено установено, че по повод на възложената работа на водача на МПС /третото лице-помагач/ са причинени вредите, че унищожаването на стоката се дължи не на случайно събитие, а на техническа неизправност на превозното средство, както и че при деликт вината се предполага, като е в тежест на ответницата да обори установената в закона презумпция за виновността на водача. Прието е с оглед на това, че първоинстанционния съд се е произнесъл по действително заявената претенция и решението му е допустимо, както и че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.49 ЗЗД за ангажиране на обективната, гаранционно обезпечителна отговорност на ответницата.
ВКС на РБ намира, че така постановеното решение е валидно, но недопустимо.
По силата на чл.2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични или имуществени права. С оглед и диспозитивното начало в гражданския процес, предвидено в чл.6 ГПК, според което предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, допустимо е произнасянето от съда по спора, когато то е съобразено с релевираните в исковата молба обстоятелства, представляващи основанието на иска, и на съответстващия им петитум.
В разглеждания случай релевираните от ищеца още в исковата му молба обстоятелства сочат, че той основава претенцията си на проявено лично от ответницата противоправно и виновно поведение в причинна връзка с вредоносния резултат, позволяващо квалифицирането на иска като такъв по чл.45 ЗЗД. В исковата молба не се съдържат твърдения, че отговорността на ответницата се търси за чужди противоправни и виновни действия, т.е. на основание чл.49 ЗЗД. В първото проведено пред първоинстанционния съд съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е заявил, че поддържа иска, както е предявен, както и че с оглед отговора на ответницата отговорността й следвало да бъде ангажирана поради причиняване на вредите при и по повод задълженията на Р. П. в качеството му на шофьор по трудово правоотношение при нея. Направено устно в съдебното заседание, макар и в присъствието на ответницата, това изявление на ищеца не представлява изменение на основанието на иска /по сега действащия процесуален закон не е предвидена възможност за изменение на иска в устна форма, поради което въвеждането на нови обстоятелства или на ново искане следва да отговаря на изискването на чл.127 ал.1 ГПК, т.е. да е направено писмено/ от това по чл.45 ЗЗД в такова по чл.49 ЗЗД. Въпреки това и излизайки извън заявените с исковата молба обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че отговорността на ответницата е за чужди противоправни и виновни действия – управление на технически неизправно МПС от водача на товарния автомобил, на който тя възложила извършването на превоза.
Тъй като в обстоятелствената част на исковата молба не се съдържат твърдения само в какво се изразява противоправното поведение на ответницата, което не е било изяснено пред първоинстанционния съд по реда на чл.145 ГПК, въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.129 ал.4 ГПК е следвало да укаже на ищеца отстраняването само на тази нейна нередовност. Въвеждането за първи път пред въззивния съд с поправената искова молба на нови /допълнителни, наред с тези по първоначалната искова молба, с конкретизирани твърдения за същността на личното виновно и противоправно поведение на ответницата/ твърдения за виновно противоправно поведение на водача на товарния автомобил, на който ответницата възложила извършването на превоза, в причинна връзка с вредоносния резултат, представлява недопустимо изменение на иска, извършено извън предвидения в чл.214 ГПК преклузивен срок. Въпреки това въззивният съд е счел, че нередовността на исковата молба е отстранена, както и че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.49 ЗЗД за ангажиране на обективната, гаранционно обезпечителна отговорност на ответницата.
При тези обстоятелства се налага извод, че въззивният съд, както и първоинстанционния, са се произнесли по непредявен иск и не са се произнесли по действително предявения. Ето защо и на основание чл.270 ал.3 изр.3 във вр. с чл.293 ал.4 ГПК въззивното решение, както и потвърденото с него първоинстанционно такова, следва да бъдат обезсилени и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане от друг негов състав на предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД с произнасяне и по разноските за касационната инстанция.
С оглед този извод не следва да се разглеждат останалите оплаквания в касационната жалба, касаещи спора по същество.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решението на Благоевградския окръжен съд, № 2276/12.VІ.2013г. по гр.д № 938/2012г., както и потвърденото с него решение на Благоевградския районен съд № 6595/16.VІІІ.2012г. по гр.д. № 1750/2011г., и
ВРЪЩА делото на Благоевградския районен съд за ново разглеждане и произнасяне от друг негов състав по предявения иск.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: