О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
гр. София, 30.01.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 333 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 3.10.2013 год. по гр. д. № 633/2013 год. Хасковският окръжен съд, като въззивна инстанция, е обезсилил първоинстанционното решение от 26.06.2013 год. по гр. д. № 1/2013 год. на районния съд, [населено място], с което А. Т. Ч. е осъден да освободи помещение в приземния етаж на [жилищен адрес] вх. „Б”, [улица]в [населено място], при описаните в решението граници и да предаде владението му на eтажната собственост на блока.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от Е. с. /ЕС/ на [жилищен адрес] вх. „Б”, чрез адвокат Б. Р., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на съществени процесуални правила – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК и искане за отмяната му, като вместо това се постанови друго, с което се уважи предявения иск или делото се върне за ново разглеждане на въззивния съд. Претендира и направените по делото разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Позовава се на противоречиво произнасяне с представената съдебна практика по процесуалноправния въпрос за допустимостта на общия исков ред по предявения осъдителен иск в случаите, в които законът предвижда възможност за защита чрез издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК и тази възможност не е използвана. Представени са три влезли в сила решения на Софийски градски съд, в които е прието, че предвидената в чл. 38, ал. 2 ЗУЕС възможност не е пречка за допустимостта на общия исков ред за предявяване на осъдителен иск за защита на претендираното право.
Ответникът А. Т. Ч. не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
За да обезсили първоинстанционното решение, с което искът на ЕС, чрез нейния управител Т. Т., против ответника А. Ч. за освобождаване на заето от него помещение в жилищния блок и предаване на валдението му е бил уважен, въззивният съд приел, че решението е недопустимо, тъй като спорът между страните е бил решен съгласно предвидения в специалния закон – ЗУЕС, ред – налице е взето решение на Общото събраните, при неизпълнение на което следва да се приложи разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от с. з. – председателят на УС може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК, като към заявлението се прилага препис от решението на ОС. Поради това недопустимо е по исков ред решаването на същия спор, за който е налице решение на ОС на ЕС, подлежащо на изпълнение по реда на заповедното производство.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос за допустимостта на предявяване по общия ред на осъдителен иск за опразването на заето помещение и предаване на владението му, за което има взето решение на ОС на ЕС, при предвидената в чл. 38, ал. 2 ЗУЕС възможност за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, е релевантен за изхода на спора, тъй като въззивният съд приел недопустимост на производството по спора, предмет на решение на ОС на ЕС по реда на специалния ЗУЕС, в който е предвидена възможността изпълнението на решението на Общото събрание да се осъществи по реда на чл. 410 и сл. ГПК. В представената от касатора съдебна практика съдът е разгледал по същество искове за парични суми по взети решения на ОС на ЕС, поради което и имплицитно е прието, че същите са допустими. Изводът на въззивния съд в обжалваното решение е в противен смисъл, поради което и е налице противоречиво произнасяне по поставения в изложението на касатора въпрос, което обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. С оглед значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото при констатирана липса на съдебна практика по него е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което и следва да се допусне касационното обжалване на горните основания.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 347 от 3.10.2013 год. по гр. д. № 633/2013 год. на Хасковския окръжен съд по касационната жалба на Е. с. на [жилищен адрес] вх. „Б”, [улица]в [населено място], чрез адв. Б. Р..
Указва на касатора да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв. лв. по сметка на ВКС и представи в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: