8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 39
София, 09.03.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря В.Стоилова
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №3857 / 2017. по описа на ВКС.
Производството е по чл.290 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба срещу решение от 22.05.2017г. по гр.д.№497/2017г. ос Пловдив, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.127, ал.2 СК.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса за критериите, които съдът следва да вземе предвид при определяне интереса на детето – пол, възраст, месторабота на родителите, условия на живот при всеки един от родителите, родителски капацитет, становища на социалните работници.
Жалбоподателката Т. Н. Н., чрез процесуалния си представители, поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено като упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете бъде предоставено на нея.
Ответникът М. М. Ш., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Т. Н. искове срещу М. М. с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, за предоставяне упражняването на родителските права над детето Е. М., [дата на раждане] , да бъде определено местоживеенето на детето на адреса й в [населено място], като бъде определен режим на лични отношения с бащата на детето и да бъде осъден ответникът да заплаща издръжка за детето в размер на 150 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба до настъпване на законна причина за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и за периода от 16.10.2015 г. до подаване на исковата молба в размер на 150 лв., ведно със законната лихва от падежа до окончателното изплащане на задължението. Със същото решение съдът е предоставил на бащата М. М. упражняването на родителските права над детето , като е определено местоживеенето й при бащата в [населено място] определен е режим на лични отношения с майката както следва: да взема детето при себе си, с преспиване, всяка първа, трета и четвърта седмица от месеца, от 18,00 ч. в петък до 18,00 ч. в неделя, както и един месец през лятната ваканция, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, както и първата половина на всяка една пролетна и зимна ваканция на детето, както и през Коледните и Великденски празници през нечетните години и Новогодишните празници през четните години; като майката е осъдена да заплаща на детето, чрез нейния баща и законен представител сумата от 130 лв. (сто и тридесет лева) месечна издръжка, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, до настъпване на пълнолетие или друга причина за прекратяването или изменяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, начиная от падежа до окончателно изплащане на задължението.
Прието е за установено, че страните са живели на съпружески начала в къщата на родителите на ответника, като от това им съжителство на 18.02.2011г. е родено детето Е., което до раздялата на родителите е посещавало детска градина в [населено място]. Установено е, че от октомври 2015 г. ищцата напуска жилището на ответника с детето и заживява при родителите си в [населено място], след което от месец февруари 2016 г. заживяват в [населено място], като към постановяване на решението детето живее с майка си и родителите й в апартамент под наем, като посещава детска градина в [населено място]. Установено е, че нетният доход на бащата е 267,25 лв., а на майката – 354,42 лв., като бащата работи като шофьор на автобус и работата му налага да преспива в [населено място] седем дни в месеца, когато разчита на помощта на майка си за грижите на детето. Прието е за установено също така, че към момента на постановяване на решението майката има приятел, в дома на който преспива заедно с детето.
Съдът е приел за безспорни констатациите в социалния доклад относно равнопоставените битови условия в жилището на бащата и майката, както и изводът, че детето е емоционално привързано и към двамата родители, като в негов интерес е да поддържа връзка и с баща си, и с майка си.
При съвкупна преценка на данните по делото съдът е счел, че и двете страни притежават добър родителски капацитет и възпитателски качества, за което въззивният съд доби и непосредствени впечатления при изслушването им. Посочил е, че в конкретния случай с оглед деликатността и силната чувствителност на детето, безспорно установени от изследването на детския психолог, основни критерии за преценка на неговия най – висш интерес, са сигурността и способността на родителя да осигури нормална и спокойна обстановка, в която детето свободно да се себеизразява в подходяща за потребностите му емоционална среда. Приел е, че по тези два критерия превес има бащата, като до момента майката не е успяла да създаде спокойна и сигурна среда за детето, не е създала стимули то да усвоява нови знания и умения и да се развива като личност, тъй като детето задълбочава проявените при първото изследване признаци на емоционален дефицит или емоционален конфликт с майката, които са довели до невротичност, която се засилва. Съдът е счел, че майката не е успяла да се справи със задължението си да изгради за детето среда, която за неговите специфични нужди е добронамерена, спокойна и безконфликтна, като не е без значение и обстоятелството, че въпреки липсата на негативно отношение към приятеля на майката, фактът, че детето преспива, както при него, така и при баба си и дядо си по майчина линия, води до една неопределеност и несигурност къде е домът му, което пък влияе негативно на психическото му развитие, води до липса на спокойствие и сигурност, които е имало в дома на бащата. При тези данни е предоставил упражняването на родителските права на бащата, а на майката е определил режим на лични отношения и размер на издръжка, която следва да заплаща на детето си.
Допуснато е касационно обжалване по обобщения въпрос за критериите, които съдът следва да вземе предвид при определяне интереса на детето – пол, възраст, месторабота на родителите, условия на живот при всеки един от родителите, родителски капацитет, становища на социалните работници.
Настоящият състав намира, че на същите съдът е дал отговор на този въпрос в противоречие с практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл.290 СК решения от 23.01.2014г. по гр.д.№2537/2013г.,ІV г.о. на ВКС и решение от 16.02.2015г. по гр.д.№5475/2014г., ІV г.о. на ВКС е ППВС№1/1974г. Съдебната практика трайно приема, че указанията в Постановлението запазват силата си и при действието на СК – 1985 г. (отм.), а според актуалната практика на ВКС даденото с това Постановление тълкуване на материалния закон следва да бъде зачитано и при действащия СК – 2009 г. Част от критериите, от които се ръководи съдът при решаване на спор за упражняване на родителски права, са вече й нормативно закрепени в разпоредбата на чл.59 ал.4 СК, но изброяването е примерно, а не изчерпателно.Не е изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/ 1974 г. – съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства, като мотивира значението им по отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права. Съдът обаче не може да основе решението си само на някои от посочените в Постановлението обстоятелства и да игнорира други. Изброените в Постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето (по смисъла на пар.1 т.5 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето) и съдът дължи обсъждането им и излагане на мотиви по кои от тях дава предпочитание на някой от родителите. Позоваването на избрани обстоятелства и игнорирането на други не позволява формирането на законосъобразен извод за най-добрият интерес на детето кой от двамата родители да упражнява родителските права.
С оглед приетото по въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, касационната жалба се явява основателна. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, тъй като при преценката кой родител трябва да упражнява родителските права с оглед най-добрия интерес на малолетното дете, съдът е изложил мотиви по някои от обстоятелствата, визирани в ППВС № 1/ 1974 г., но не е обсъдил други от тях. Не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция.
По критериите грижи и отношение на родителите към детето, желанието на родителите да отглеждат и възпитават детето и неговата привързаност, ищцата и ответника имат равен потенциал.
По всички останали критерии, обаче, които според ППВС №1/ 1974г. обуславят интереса на детето при решаване на спор за родителски права, предимство има майката. Детето е в ниска възраст, а както е изяснено в цитираното постановление, майката е по-пригодна от бащата за отглеждане на деца в ниска възраст. Социалната среда на майката също е по-благоприятна , тъй при майката детето може да посещава по добра детска градина, а от есента и по-добро училище, както и да развива евентуалните си артистични качества чрез посещаване на курсове по рисуване и танци, които към момента , когато е при бащата, е прекъснало . Средата на майката, ще допринесе за социализирането на детето и правилното му обществено развитие, тъй като при бащата практически то общува и се отглежда основно от бабата по бащина линия. Майката също така е в състояние да осигури добри материални условия на живот, както от гледна точка на жилищно – комунални условия, така и от гледна точка на осигуряване на необходимата за отглеждането на детето емоционална среда. Въззивният съд неправилно е оценил заключението на вещото лице психолог като е приел, че детето е в емоционален конфликт с майката, данни за което не се съдържат в същото. Напротив вещото лице О. Д. посочва, че детето има изградена и функционираща емоционална връзка и с двамата родители и стресиращата за него ситуация е тяхната раздяла, а не поведението на майката.
Майката има предимство пред бащата при преценката за най-добрия интерес на детето, кой от двамата да упражнява родителските права и с оглед пола на детето, а и от гледна точка на наличните възпитателски качества с оглед данните за упражняван върху нея физически и психически тормоз/ Заповед за защита от 09.02.2016г. по гр.д.№1829/2015г. на РС Асеновград и решение по адм.н.д.№335/2016г. на РС Асеновград за наложено наказание за неизпълнение на заповедта за защита от домашно насилие/, което води до извод, че бащата е склонен към физически посегателства и към решаване на конфликтни ситуации със сила и заплахи, вместо чрез взаимни отстъпки и компромиси.
Съвкупното обсъждане на посочените условия налага извод, че интересът на детето ще е охранен най-добре, ако упражняването на родителските права бъде предоставено на майката, с регламентиране на разширен режим на лични отношения с бащата, за да не бъде изгубена емоционалната връзка между този родител и детето.
Личните контакти следва да бъдат определени така, че да не се прекъсва добрата емоционална връзка между бащата и детето, която връзка е необходима за правилното им развитие и възпитание. Възможността за по-продължителен контакт с бащата не трябва да е за сметка на здравето и удобството на детето, нито да ги лишава от достатъчно време с майката през свободното и време в почивните дни. Режимът на лични отношения между бащата и малолетното дете следва да е: бащата да има право да вижда и да взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване; един месец през лятото, по споразумение с майката, а ако такова не бъде постигнато – от първи до тридесет и първи юли всяка година; всяка четна година – дните, които са официални празници във връзка с К. и през месец май, включително тези, обявени от правителството за почивни съгласно чл.154 ал.2 КТ, от 10.00 часа в първия ден до 18.00 часа в последния; всяка нечетна година – дните, които са официални празници във връзка с Нова година и В., включително тези, обявени от правителството за почивни съгласно чл.154 ал.2 КТ, от 10.00 часа в първия ден до 18.00 часа в последния.
При доходи на родителите – на майката около 354 лева месечно и на бащата около 267 лева, определената цялостна издръжка за детето в размер на 280 лева, от които бащата да заплаща 150 лева, като разликата се поеме от майката, която полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му.
Насрещните искове предявени от М. М. против Т. Н. за предоставяне на родителските права по отношение на малолетното дете Е. М. Ш. за определяне на режим на лични отношения между майката и детето и за заплащане на месечна издръжка в размер 130 лв следва да бъде отхвърлен.
Ответникът по жалба М. М. заплати на Т. Н. сумата 2280,60лева разноски пред трите инстанции и по сметка на сумата 432 лева държавна такса по иска за издръжка в трите инстанции.
Предвид изложеното съдът,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение от 22.05.2017г. по гр.д.№497/2017г. ос Пловдив и потвърденото с него решение от 13.01.2016г. по гр.д.№500/2016г. на РС Асеновград, с които на М. М. Ш. е предоставено упражняването на родителските права над детето Е. М. Ш. , [дата на раждане] , като е определено местоживеене при бащата в [населено място], определен е режим на лични контакти между майката Т. Н. Н. и малолетното дете Е. М. Ш. , като и в частта с която е осъдена майката Т. Н. Н. да заплаща по 130 лева месечна издръжка за детето Е. М. до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката и в частта, с която са отхвърлени исковете на Т. Н. Н. за предоставяне упражняването на родителските права, определяне местоживеене на детето при нея, определяне режим на лични контакти между бащата и детето и осъждането му да заплаща по 150 лева месечна издръжка, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ на Т. Н. Н. упражняването на родителските права над детето Е. М. Ш., [дата на раждане] , егн [ЕГН], като определя местоживеене при майката на адрес: [населено място], [улица].
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата М. М. Ш. и малолетното дете Е. М. Ш., [дата на раждане] , бащата да има право да вижда и да взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване; един месец през лятото, по споразумение с майката, а ако такова не бъде постигнато – от първи до тридесет и първи юли всяка година; всяка четна година – дните, които са официални празници във връзка с К. и през месец май, включително тези, обявени от правителството за почивни съгласно чл.154 ал.2 КТ, от 10.00 часа в първия ден до 18.00 часа в последния; всяка нечетна година – дните, които са официални празници във връзка с Нова година и В., включително тези, обявени от правителството за почивни съгласно чл.154 ал.2 КТ, от 10.00 часа в първия ден до 18.00 часа в последния.
ОСЪЖДА М. М. Ш., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], [улица], да заплаща на малолетното дете Е. М. Ш., ЕГН [ЕГН], чрез нейната майка и законен представител Т. Н. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], [жилищен адрес] месечна издръжка в размер на 150 /сто и петдесет / лева, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до настъпването на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на вземането до окончателното му изплащане.
ОТХВЪРЛЯ насрещните искове, предявени от М. М. Ш. против Т. Н. Н. за предоставяне на родителските права по отношение на малолетното дете Е. М. Ш. , за определяне на режим на лични отношения между майката и детето и за заплащане на месечна издръжка в размер 130 лв.
ОСЪЖДА М. М. Ш., ЕГН да заплати на Т. Н. Н. сумата 2280,60 разноски направени в трите инстанции.
ОСЪЖДА М. М. Ш. да заплати на ВКС сумата 432 лева държавна такса по иска за издръжка в трите инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: