3
гр. д. № 895/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 39
София, 17.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 895/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 13.04.2011 г. по гр. д. № 1172/2010 г. Благоевградски окръжен съд е обезсилил решение от 08.11.2010 г. по гр. д. № 459/2007 г. на Петрички районен съд като постановено по недопустим иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Срещу решението е подадена касационна жалба от ищеца О. С. К. от [населено място] с довод за незаконосъобразост на извода за недопустимост на иска. В изложението по чл. 284, ал.3 ГПК твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос допустим ли е иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за имот, който е бил заявен в срока по чл. 11, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване от ОСЗ, а след това за част от него е предявен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ; както и допустим ли е този установителен иск , когато имотът на ответника, за който се иска да се установи, че е принадлежал на наследодателя на ищеца, е възстановен с план за земеразделяне. Формулираните въпроси определя като съществени за разрешаване въпроса за допустимостта на иска и счита че те са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС формирана с решения по чл. 290 ГПК.
Ответникът по касация К. И. К. намират жалбата за неоснователна. Останалите ответници не са взели становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
За да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо – постановено по недопустим иск, съдът е приел за установено от фактическа страна, че имотът, предмет на иска е част от имот – нива с площ от 5 дка, в м. „К. легало” в землището на [населено място]. Целият имот е бил заявен за възстановяване от касатора пред ОСЗ през 1991 г. Искането е уважено за част от него, а за спорната част няма произнасяне. През 2006 касаторът е предявил иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване правото му на възстановяване и на тази част от нивата, като е поддържал че е пропуснал да я заяви в срока по чл. 11, ал.1 ЗСПЗЗ. С решение от 05.12.2006 г. по гр. д. № 436/2006 г. Петрички районен съд е уважил иска и е признал в полза на О. К. правото му на възстановяване. Въз основа на решението касаторът е подал искане до ОСЗ за постановяване на решение за възстановяване на имота и с решение № 303348 от 21.04.2007 г. е било признато правото на възстановяване на съществуващи (възстановими) стари реални граници, като е отбелязано, че имота попада в имот № 15042, възстановен на наследниците на З. И. К. и М. И. К..
Имотът е възстановен на ответниците с решение № 30341 от 29.05.2006 г. с план за земеразделяне.
По делото е установено, че с решение по гр. д. № 162/1995 г. на Петрички районен съд в производство по иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ на касатора е признато право на възстановяване на други земеделски имоти общо с площ от 19.500 дка. За тези имоти ОСЗ с решение № 30026 от 19.02.2001 г. е определила обезщетяване с компенсаторни записи.
Въз основа на така установените факти въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като към момента на предявяването му административните процедури, които са били инициирани от касатора и ответниците, са приключили, поради което не е била налице една от предпоставките за предявяване на иска съгласно възприетото в т. 2 на ТР № 1/1997 г. на ОСГК.
Приел е също, че липсва правен интерес и поради липсата на правна възможност такава процедура да бъде инициирана в следващ момент. Като основание за недопустимост на иска е определил и факта на възстановяване на спорната земя в полза на ответниците с план за земеразделяне, след като не е оспорен начина на възстановяване нито е обжалван планът за земеразделяне.
Разрешението на процесуалния въпрос е дадено в противоречие на задължителната практика формирана с решение № 381 от 04.05.2010 г. по гр. д. № 419/2009 г. на ВКС, І г. о. в което е прието, че правният интерес от иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е обусловен от факта на заявяване на имота за възстановяване пред ОСЗ. Завършване на административното процедура не е процесуална пречка за предявяването му, тъй като в случай на уважаване на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ това ще е основание по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ за изменение на постановеното решение от ОСЗ.
В противоречие с практиката на ВКС – решение по чл. 290, постановено по гр. д. № 3933/2008 г. на ВКС, І г. о. е направен и изводът, че след като имотът, предмет на спора, е възстановен с план за земеразделяне, то искът е недопустим. Спорът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е спор за имуществено право към минал момент, поради което интересът от него не е обусловен от начина, по който е възстановено това право на лица, чиито права на възстановяване се отричат.
Уважаването на иска ще е основание за изменение на решението за възстановяване в частта относно лицата, в полза на които е постановено.
Съобразно изложеното по отношение на разрешения процесуален въпрос са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.04.2011 г. по гр. д. № 1172/2010 г. Благоевградски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: