Решение №39 от по гр. дело №4692/4692 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                  
 
 
№  39
 
                                          гр.София,  22.01.2009г.
 
в  и м е т о  н а  н а р о д а
 
 
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и девета година в състав:
 
 
                                                                          
                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
 
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4692 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 10.06.2008г. по гр.д. №187 / 2008г., с което Благоевградски окръжен съд, като е оставил в сила решение от 17.01.2008г. по гр.д. №1935/2006г. на Разложки РС, е отхвърлил предявения от Л. П. иск срещу ОбСЗ-Р. за признаване право за възстановяване собственост върху земеделска земя, в землището на гр. Р., на основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.
Жалбоподателят Л. П. А. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 17.01.2008г. по гр.д. №1935/2006г. на Разложки РС, е отхвърлил предявения от Л. П. иск срещу ОбСЗ-Р. за признаване право за възстановяване собственост върху земеделска земя, в землището на гр. Р., на основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ- нива с площ от 2дка, в м.”Б”. Съдът е изложил съображения за това, че жалбоподателят не е доказал правото си да му бъде възстановена собственост върху земеделска земя с предвидените в чл.11, ал.2 с писмени доказателства, като е съобразил предвиденото в тази разпоредба, че писмени декларации и/или свидетелски показания не могат да бъдат основание за доказване на правото на собственост.
В приложение към касационната жалба жалбоподателят излага съображения, че разрешеният от съда съществен процесуален въпрос, касаещ допустимостта на гласни доказателствени средства при установяване право на възстановяване собственост върху земеделска земя, е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата. Прилага решение от 09.05.2002г. по гр.д. № 1302/2001г., решение от 17.03.2003г. по гр.д. № 813/2003г. и решение от 12.03.2002г. по гр. №.. на ВКС.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно относно възможността да се поиска от съда да установи право на възстановяване собственост върху земеделски земи на бившите собственици или техните наследници с гласни доказателства и разрешения от въззивния съд процесуален въпрос не е в съответствие с практика на ВКС.
В представените към жалбата решения на ВКС действително е дадена възможност да бъдат събирани и гласни доказателства за установяване право на възстановяване собственост върху земеделска земя. Ето защо е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280,ал.1 т.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 10.06.2008г. по гр.д. №187 / 2008г. на Благоевградски окръжен съд, по жалба на Л. П. А..
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV-то г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top