1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
гр. София, 15.06.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 814 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител адв. В. Х. срещу решение от 19.04.2010г. по гр. дело № 1773/2009г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, с което след отмяна на решение от 16.12.2007г. по гр. дело № 8971/2008г. на Софийски районен съд, 36 състав са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу С. И. Р. и Д. И. И., двамата от [населено място] искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 13, ал. 2 от договора за наем от 18.06.2007г. за сумата 4 498,41 лв. – предплатен наем за м. август 2012г. и сумата 9 000 лв. – платен депозит по чл. 8 от договора и иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 13, ал. 2 от договора за сумата 4 498,41 лв. – левова равностойност на 2 300 евро като неустойка за едностранно прекратяване на договора, и ищецът е осъден да заплати на ответниците сумата 400 лв. – деловодни разноски за въззивната инстанция.
Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение поради това, че съдът не се е произнесъл по спорния за страните въпрос „по инициатива на коя от страните е прекратено наемното правоотношение”, а се е произнесъл по въпрос, с който не е бил сезиран, а именно налице ли е действащ договор за наем или не. Релевирани са и доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото в противоречие със съдебната практика – по въпроса за тълкуването и прилагането на чл. 133, ал. 1, б. „д” във връзка с чл. 133, ал. 2 ГПК /отм./ и допустимостта на свидетелски показания за установяване на прекратяването на договора за наем. Касаторът се позовава на противоречие на трайната съдебна практика, обективирана в решение № 1223/06.11.2008г. по гр. дело № 4002/2007г. на ВКС, ІV г. о., решение от 15.02.2007г. по гр. дело № 1191/2006г. на ОС Велико Търново и решение № 274/11.05.1987г. по гр. дело № 123/1987г. на ВС, ІV г. о.
Ответникът С. И. Р. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. В. С. оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като становището на въззивната инстация за недопустимост на свидетелски показания не противоречи на представените от касатора съдебни решения.
Ответникът Д. И. И. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е констатирал, че с договор за наем от 18.06.2007г. ответниците са предоставили на ищеца за временно и възмездно ползване кафе-аператив, находящо се в [населено място], УПИ ІІІ-2434, кв. 276, вх. Б, Студентски град, със срок до пет години, считано от 01.09.2007г. при месечен наем 2 300 евро. При подписване на договора е внесен депозит – обезпечение в размер 9 000 лв., а с две квитанции от 01.09.2007г. са платени суми в размер 2 300 евро – наем за м. септември 2007г. и 2 300 евро – наем за м. август 2012г. съгласно договора. Въззивната инстанция е приела за безспорни обстоятелствата, че на 05.11.2007г. е сменена бравата на входната врата на наемния обект и че на 07.11.2007г. страните са подписали приемо-предавателен протокол за обекта, който само индицира евентуално прекратяване на договора за наем, но не го доказва по категоричен начин.
Поради сключването на договора за наем в писмена форма и на основание чл. 133, ал. 1, б. „д” ГПК /отм./ решаващият съдебен състав не е кредитирал свидетелските показания относно намеренията на контрагентите, инициативата и начина на прекратяване на договора. Въззивният съд е изложил съображения, че връщането на предплатения наем, платения депозит и заплащането на неустойка са обусловени от прекратяване на договора по реда на чл. 12, ал. 4, а именно от наемодателя чрез едностранно тримесечно предизвестие, отправено след изтичане на първите 36 месеца от действие на договора, и тъй като прекратяване на наемния договор на посоченото основание не е доказано, а относно депозита не е доказано плащане на дължимите суми за електрическа енергия и вода в размер 689,87 лв., е направен извод за неоснователност на предявените искове. Според СГС не е установено прекратяване на наемното правоотношение и на останалите договорни основания по чл. 12.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /т. 1/, решаван противоречиво от съдилищата /т. 2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т. 3/. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция може да уточни и конкретизира релевантния правен въпрос.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване относно допустимостта на обжалвания въззивен съдебен акт. По въпроса за допустимостта на решението е налице постоянна съдебна практика в смисъл, че решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато е постановено въпреки липсата на право на иск, или ненадлежното му упражняване, или когато съдът е бил десезиран, или когато съдът се е произнесъл по друг иск, различен от предявения. В настоящия случай решаващият съдебен състав е разгледал допустими и надлежно предявени искове. Въпросът „налице ли е действащ договор за наем или не” е относим към правния спор и установяване на обстоятелството дали наемният договор е прекратен.
С оглед доводите за допускане на касационно обжалване на касатора и данните по делото, релевантният процесуалноправен въпрос касае приложението на чл. 133, ал. 1, б. „д” във връзка с чл. 133, ал. 2 ГПК /отм./: допустими ли са свидетелски показания за установяване прекратяването на писмен договор за наем, причините и инициативата за прекратяване на наемното правоотношение. Този въпрос е решен в противоречие с постоянната съдебна практика, обективирана в решение № 155/13.10.2010г. по т. дело № 1113/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която забраната за установяване на договори, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменяване или отменяване, със свидетелски показания по чл. 133, ал. 1, б. „д” ГПК /отм./, аналогичен чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК, досежно формалните договори, сключени в писмена форма, може да бъде преодоляна, ако страните изразят съгласие свидетелите да бъдат допуснати за посочените обстоятелства съобразно чл. 133, ал. 2 ГПК /отм./, аналогичен чл. 164, ал. 2 ГПК. Причините и инициативата за прекратяване на наемното правоотношение са обстоятелства, които не попадат в ограничението на чл. 133, ал. 1 ГПК, и могат да бъдат установяване със свидетелски показания. В конкретния случай свидетелите са поискани от ответниците по иска – ответници и по касационната жалба. Ищецът /касатор в настоящото производство/ първоначално е изразил становище, че свидетели не следва да се допускат, тъй като прекратяването на договора ще бъде установено с „преписките, в които се съдържат показания на свидетели”, но впоследствие е направил искане за допускане на гласни доказателства и в писмените защити пред първоинстанционния и въззивния съд се е позовал на свидетелските показания. В противоречие с практиката на ВКС решаващият съдебен състав е приел, че свидетелските показания относно начина на прекратяване на договора, намеренията на контрагентите, причината и инициативата за прекратяване на наемното правоотношение са недопустими.
Поради изложените съображения въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.04.2010г. по гр. дело № 1773/2009г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 359,94 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.