2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
София, 18.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2441 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 30.01.2015г. по гр.д.№8635/14г. на Софийски градски съд е потвърдено решението от 26.08.2013г. по гр.д.№69/2012г. на Софийски районен съд, 41 с-в, с което е бил отхвърлен като неоснователен предявеният от Л. П. Р. срещу С. В. А. иск по чл.30, ал.3 ЗС за заплащане на сумата от 12 930лв., представляваща неполучен дял в размер на 1/24 от ползите, реализирани при отдаване под наем на съсобствени недвижими имоти, находящи се в [населено място], [улица], от които 3400 евро за сутерена, отдаден под наем на клуб „С.” за времето от 01.04.2008г. до 30.10.2010г. и 3216 евро за наем на магазин в партера на сградата, за периода 15.05.2009г. – 30.09.2010г.
Въззивният съд е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция, в които е прието, че ищецът е собственик на 3/24 идеални части от процесните имоти, а ответникът – на 6/24 от тях. Решаващите мотиви за отхвърляне на предявения иск са два – че доходите от наеми, които ответникът е декларирал в данъчната си декларация, съответстват на притежаваната от него квота в съсобствеността, както и че ищецът не е доказал наемите да са били получавани единствено от ответника. Въззивният съд е добавил, че по реда на чл.30, ал.3 ЗЗД се дължат получените наеми, а не договорените такива и че сами по себе си договорите не удостоверяват получаването на наема.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца Л. П. Р..
Жалбоподателят поддържа, че атакуваното решение е основано на писмено доказателство /данъчна декларация/, представено от ответника след срока за отговор на исковата молба. Позовава се и на обстоятелството, че с предходно влязло в сила решение на СГС подобен негов иск за предходен период от време е бил уважен.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В противоречие с постоянната практика на ВКС /решение №13 от 22.03.2013г. по гр.д.№508/12г. на ВКС, ІІ ГО/ въззивният съд основал решението си на доказателство, което е представено след срока по чл.131, ал.3 ГПК. Решението противоречало и на ТР №7/02.11.12г. по тълк.д.№7/12г. на ОСГК на ВКС по въпроса за съдържанието на понятието „лично ползване” на общата вещ.
Ответникът в производството С. В. А. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Поставеният от жалбоподателя правен въпрос е за срока, в който ответникът може да представи доказателства по предявения срещу него иск. Този въпрос е свързан с прилагането на чл.131, ал.3 ГПК. Въпросът е определящ за изхода на правния спор. Налице е и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като с препращане към мотивите на районния съд, който е основал решението си на приета след срока по чл.131, ал.3 ГПК данъчна декларация, въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, включително и на посоченото от жалбоподателя решение №13 от 22.03.2013г. по гр.д.№508/12г. на ВКС, ІІ ГО.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
Д. касационно обжалване на решение от 30.01.2015г. по гр.д.№8635/14г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 258,60лв. и да представи в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: