О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
гр. София, 02.07.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 435 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 5.03.2012 год. по гр. д. № 39/2012 год. Великотърновският окръжен съд, като въззивна инстанция, е обезсилил изцяло първоинстанционното решение от 1.11.2011 год. по гр. д. № 3734/2010 год. на Великотърновския районен съд, като недопустимо и прекратил производството по предявения от М. Х. Г. –С. ревандикационен иск.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ищцата М. Г.-С., чрез пълномощниците й адвокатите Й. Г. и Д. П., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторката счита, че се легитимира като собственик на спорните имоти, възстановени по ЗСПЗЗ, поради което и моли въззивното решение да бъде отменено и вместо това искът й бъде уважен, като й бъдат присъдени направените по делото разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Първото основание касаторката обосновава с произнасянето на въззивния съд по релевантния правен въпрос за последиците от неизпълнение на задължението по чл. 3 ЗСПЗЗ и последващо неупражняване на правото на държавата да изкупи имота, като счита, че по него е налице противоречиво произнасяне в решението по гр. д. № 356/2009 год. на Софийски окръжен съд. В него е прието, че независимо от изтичането на тригодишния срок от възстановяване на собствеността върху земеделските земи, в който чуждите граждани е следвало да ги прехвърлят на лица, имащи право да притежават право на собственост върху земеделски земи на територията на РБългария, то не води до загубване на това им право, тъй като в закона не е предвидена такава правна последица от неизпълнение на това им задължение. Правото на държавата да изкупи възстановените имоти следва да бъде упражнено, но при липса на доказателства за това, правото на собственост е в патримониума на чуждите граждани.
Касаторката счита, че по горния въпрос друга съдебна практика не е налице, което обуславя допустимостта на касационното обжалване на решението с оглед тълкуване и изясняване смисъла на разпоредбата на чл. 3 ЗСПЗЗ, в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Последното се поддържа и по правния въпрос за разликата между неоснователност на иска и неговата допустимост, която в случая въззивният съд не е направил.
Ответникът Т. В. Л., чрез пълномощника му адв. Й. М., в представения писмен отговор е оспорил жалбата по същество, без излагане на конкретни съображения относно липсата на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, като прецени данните по делото и доводите на касаторката в приложеното изложение, намира следното:
Въззивният съд е приел, че ищцата М. С. е чужд гражданин, тъй като не е установила в производството притежаването на българско гражданство по произход, за което е било необходимо изпълнение на съответна административна процедура. Като чужденец тя е могла да придобие земеделските земи на територията на България по наследство, съгласно чл. 3 ЗСПЗЗ, но поради изтичане на тригодишният срок от възстановяването на собствеността през 1994 год., в който е следвало да се разпореди със собствеността си в полза на лица, имащи право да притежават земеделски земи на територията на България, тя е загубила това материално право. Поради това и съдът приел, че същата не притежава и надлежно право на иск за защитата му, не е активно легитимирана страна в процеса, което е обусловило направеният извод за недопустимост на производството по предявения от нея иск за собственост. Затова и въззивният съд обезсилил првоинстанционното решение и прекратил производството по делото, което позволява да се направи извод за релевантността на поставените от касаторката правни въпроси, вкл. и този за разграничението между основателност /неоснователност/ и допустимост /недопустимост/ на иска, за изхода на делото по спора за собствеността. Произнасянето по него е обусловено от това по първия въпрос, свързан с последиците за правото на собственост от неизпълнение на задължението за прехвърляне на придобитите по наследство земеделски земи от чужденци, поради което и настоящият състав счита, че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед изясняване смисъла на чл. 3, ал. 4, чл. 3б и чл. 10а, ал. 3 ЗСПЗЗ. В приложното поле на тази хипотеза следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 37 от 5.03.2012 год. по гр. д. № 39/2012 год. на Великотърновския окръжен съд по подадената от М. Х. Г.-С., чрез адвокатите Й. Г. и Д. П., касационна жалба.
Указва на касаторката да внесе по сметка на ВКС държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/ в едноседмичен срок от съобщението, като в същия срок представи и вносния документ, след което делото се докладва на председателя на Второ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: