О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 390
гр. София, 21.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 2151 / 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Л. С. Т., С. Л. Т. , К. Б. Т. и М. С. Т. са обжалвали въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІІ-134 от 03.02.2016г. по гр.д.№ 1276/2015г.
Ответникът А. А. М. чрез пълномощника адв. И. е подал писмен отговор, в който се поддържа, че са формулирани правни въпроси , които противоречат на събраните доказателства и се опровергават от мотивите на съдебните актове, постановени по делото, поради което не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК предвид предмета на спора – иск защита на вещни права, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е потвърдил решението на Несебърски районен съд № 49 от 21.04.2015 г. по гр.д.392/2013 г., с което е отхвърлен предявеният от Л. С. Т., С. Л. Т. , К. Б. Т. и М. С. Т. срещу А. А. М. иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР.
Въззивният съд е приел , че собствеността на ищците върху УПИ X.-135 към 2008 г. , съставляващ поземлен имот с идентификатор 61056.502.312 по действащата кадастрална карта на [населено място], е доказана до размера от 502 кв.м., описани в нот.акт № 184, от 30.11.1994 г. и нот.акт № 3, от 2004 г. От момента на закупуването на имота през 1994 г. от ищците, границата между техния имот и този на ответника А. А. М. не е местена. Имотите на страните са отразени правилно в кадастралната карта по отношение на съществуващите на терена сгради и огради, имотната граница между УПИ ХІV на ищците и УПИ ХV на ответника не е променяна от 1994 г. Приети са за недоказани твърденията на ищците за придобиване по давност на 49 кв.м. с което е увеличена площта на техния имот, както и неправилно заснемане на границата с имота на ответника А. А. М. към момента на изготвяне на кадастралната карта.
При тези мотиви на въззивния съд правният въпрос , който се поставя от касаторите, доуточнен от съда съобразно приетото в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК : „ по какви критерии се установяват границите на поземлените имоти в кадастралната карта, когато те са урегулирани и след изготвянето й, устройственият план е променен” е от значение за делото, както и за точното прилагане на закона, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІІ-134 от 03.02.2016г. по гр.д.№ 1276/2015г.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 50 лв. , в противен случай жалбата ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса , делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: