Р Е Ш Е Н И Е
№ 390
София, 05 ноември 2008г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев
Елена Авдева
при секретар Н.Цекова…………………………………и в присъствието на прокурора М.Маринова ……………………………..изслуша докладваното от съдията Елена Авдева
наказателно дело № 287/2008 г.
Производството по делото е образувано по касационните жалби на защитника на подсъдимия С. И. В. и повереника на частните обвинители и граждански ищци И. Х. К., К. Н. К. и А. В. Г. против решение № 26 от 03.04.2008 г. по внохд № 36/2008 г. на Апелативния съд в гр. Б..
В жалбата на представителя на подсъдимия се сочи, че решението на въззивната инстанция потвърждава явно несправедливо наказание, тъй като неправилно е отказано приложението на условното осъждане. Отправя се искане атакуваният акт да се измени, като се отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода.
В противната насока са доводите на частните обвинители и граждански ищци, наследници на починалия Х. К. ,които също се позовават на явна несправедливост на определените санкции, характеризирайки размерът им като занижен. Тяхната позиция е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с указания за увеличаване на срока на наказанията лишаване от свобода и лишаване от правоуправление.
Представителят на прокуратурата пред касационната инстанция пледира за отхвърляне и на двете жалби .
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 НПК, установи следното :
Бургаският окръжен съд с присъда № 9 от 24.01.2008 г. по нохд № 273/2007 г. признал подсъдимия С. И. В. за виновен в това, че на 11.04.2007 г., около 23,30 часа, при управление на моторно превозно средство в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1 24% на хиляда, нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на едно лице и три средни телесни повреди на друго лице[1],поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.първо и трето, б.”б” във вр с ал.4, във вр. с ал.1 и чл.342, ал.1 и чл.55 НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, а на основание чл.343г НК – на три години лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Съдът осъдил подсъдимия да заплати по 25 000 лева на родителите на починалия Х. К. ,40 000 лева на съпругата му и 60 000 лева на малолетното му дете като обезщетение за понесените неимуществени вреди, а на първите – и 2 000 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните лихви и сторените по делото разноски. В полза на пострадалия С. К. съдът присъдил обезщетение в размер на 70 000 лева за неимуществени вреди и в размер на 689 лева за имуществени вреди.
Апелативният съд в гр. Б. с решение № 26 от 03.04.2008 г. по внохд № 36/2008 г., оправдал подсъдимия по обвинението по чл.20,ал.2 ЗДП и потвърдил първоинстанционната присъда в останалата й част.
Жалбите срещу така постановения въззивен акт са неоснователни по следните съображения:
Не е налице твърдяната от защитата на подсъдимия явна несправедливост на наложената санкция поради отказа на съда да приложи института на уславното осъждане. Вярно е, че чистото съдебно минало на подсъдимия и размерът на наказанието лишаване от свобода- една година и шест месеца, откриват формално пътя за отлагане на изтърпяването му съгласно чл.66, ал.1 НК. Двете предходни инстанции правилно са отхвърлили тази възможност, като са приели, че целите на наказателната репресия не могат да се постигнат реално извън ограниченията на затвора. В отговор на въззивната жалба на подсъдимия апелативният съд е изложил повече аргументи , свързани с целите на генералната превенция, но в решението са обсъдени и всички ангажирани от защитата обстоятелства относно обществената опасност на дееца . От тях в крайна сметка са направени и изводите за интензитета на необходимите превъзпитателни и предупредителни мерки , които следва да се приложат по отношение на подсъдимия. Неговата обществена опасност е преценявана както с оглед на отсъствието на предходни осъждания и наказания по ЗДвП, така и в светлината на тежестта на допуснатите нарушения на правилата за движение, довели до пътнотранспортното произшествие.становено е ,че касаторът предприел нощно пътуване с несъобразена скорост, при мокър път, с концентрация на алкохол 1,24 на хиляда /т.е много над 0.5 на хиляда, установени от съдебната практика като критерий за пияно състояние/. Поведението на С. В. като водач на моторно превозно средство демонстрира грубо незачитане на правилата за движение, което подкрепя становището на предходните състави, че условното осъждане няма да окаже необходимото предупредително и възпитателно въздействие върху него. Подобно снизхождение би било неправилно и от гледна точка на общата превенция, тъй като и тя е цел на наказанието. Разпоредбата на чл.66, ал.1 НК подчертава преобладаващото значение на поправянето на подсъдимия, но това не игнорира търсенето на общо превантивен ефект от наказанието. За да може една санкция да въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, тя трябва да бъде справедлива т.е обемът наказателна принуда , приложен по отношение на подсъдимия, да съответства на неговата и на извършеното престъпление обществена опасност и морална укоримост.словното осъждане в настоящия случай би се отклонило от целите на наказанието, посочени в чл.36 НК, поради което жалбата на подсъдимия не подлежи на уважаване.
Неоснователна е и искането на гражданските ищци и частни обвинители за увеличаване на размера на наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление.В жалбата си те оспорват преди всичко разсъжденията на апелативния съд относно пасивната позиция на починалия Х. К. , който доброволно приел да пътува в кола, управлявана от водач в нетрезво състояние. Внимателният прочит на атакуваното решение показва, че това обстоятелство няма водещо значение при отмерване на санкцията, която съдът е съизмерил изцяло с виновното поведение на подсъдимия. Поведението на пътниците в катастрофиралия автомобил е посочено само като детайл от причинноследствения процес, завършил с настъпване на общественоопасните последици. То не е интерпретирано като съпричинящ ги фактор, а като пропусната разумна възможност за тяхното избягване. Тежестта на допуснатите от подсъдимия нарушения по ЗДвП е съпоставена с отсъствието на предходни административни санкции по този закон и добрите му характеристични данни. По този начин е направена обективна оценка на обществената опасност на деянието и дееца и не е допусната явна несправедливост на наложените наказания.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1. НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26 от 03.04.2008 г. по внохд № 36/2008 г. на Апелативния съд в гр. Б..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
[1] Квалифицирането на уврежданията, причинени на С. К. , като три отделни телесни повреди,4 е в противоречие с ППВС № 3/ 79 г. т.18. Когато с деянието са причинени на едно лице няколко еднакви по характер телесни увреждания, е налице една телесна повреда, а броят на уврежданията се съобразява при определяне на наказанието