3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 390
гр. София, 05 март 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
РУМЕН ПЕТРОВ
със секретар Аврора Караджова
и с участието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 1061/2014 г.
ВКС е трета инстанция по делото пред нея, образувано по жалба на подсъдимия Г. И. Б., подадена чрез служебния му защитник, срещу потвърждаването от Софийски апелативен съд на осъдителната присъда, издадена от Софийски градски съд.
Първоинстанционната присъда – № 7 от 15.01.2014 г. по нохд № 2258/2013 г., е по обвинение за грабеж (престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 198, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а” и чл. 26, ал. 1 НК): В периода от 11.10.2012 г. до 11.12.2012 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление подсъдимият е отнел с намерение да ги присвои чужди движими вещи на обща стойност 2640.40 лв. от владението на четирима граждани – пострадалите П. Т. К. (конституирана в производството като граждански ищец и частен обвинител), И. Е. М., С. П. П. и Светлина М. А., без тяхно съгласие, като е употребил за това сила и заплашване и дeянията му са извършени в условията на опасен рецидив. Наложеното наказание е 12 години лишаване от свобода, което трябва да бъде изтърпяно при строг първоначален режим в затвор.
Гражданският иск на пострадалата П. Т. К. е уважен частично: за причинените й неимуществени вреди – в размер на 500.00 лв., за имуществените – в размер на 1530.00 лв.
Второинстанционното (въззивно) решение – № 143 от 24.04.2014 г. по внохд № 137/2014 г., е постановено по жалба от името на подсъдимия.
В касационната жалба се съдържа позоваване на всички основания за отмяна или изменяне на въззивния съдебен акт. Изложени са доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилна преценка на свидетелските показания касателно авторството на деянието и незаконосъобразно проведени разпознавания в хода на досъдебното производство. Отправени са твърдения и за необосновано завишен размер на наложеното наказание поради неправилно ценене на всички смекчаващи отговорността обстоятелства.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат подадената жалба, а останалите страни я преценяват като неоснователна и молят решението на апелативния съд да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила въззивния съдебен акт.
Липсват основания за неговата отмяна или изменяне.
При извършената касационна проверка не се установи наличие на твърдяните от подсъдимия процесуални нарушения, поради което настоящият съдебен състав не споделя изразената теза за недоказаност авторството на процесното деяние. Доводите на защитата на подсъдимия, обосноваващи тези възражения, са били представени и пред въззивната инстанция, която е изложила подробни мотиви защо не следва същите да се възприемат като основателни. ВКС изцяло се солидаризира със становището на САС, че в свидетелските показания, събрани в хода на наказателното производство, не се установяват съществени противоречия, които да опровергават извода, че именно подсъдимият Б. е извършител на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Що се касае до становището, че проведените в досъдебното производство разпознавания са опорочени, трябва да се посочи следното: Законосъобразността на тези процесуалноследствени действия се установява безспорно както чрез съставените протоколи, така и въз основа изслушаните в съдебна фаза показания на присъствалите поемни лица и на пострадалите, разпознали категорично подсъдимия като лицето, което е отнело собствените им вещи – извод, до който е достигнала, съответно подробно аргументирала и въззивната инстанция.
Отправеното от подсъдимия възражение за несправедливост на наложеното наказание е неоснователно. В конкретния случай при индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд правилно е определил същото над средния размер към максимума – наложеното такова в размер на 12 години лишаване от свобода е съобразено с предвидените в чл. 36, ал. 1 НК цели и е правилно индивидуализирано, като по своето естество е годно да окаже необходимото въздействие върху подсъдимия. Съдебното минало на Б. и по-специално продължителния период от време, през който същият е бил лишен от свобода, съпоставени с процесното деяние, разкриват изключително висока степен на обществена опасност на неговата личност и трайно изградени престъпни навици, които не са се повлияли от предходните осъждания и наложените с тях наказания. Посоченото, заедно с обстоятелството, че в процесното продължавано престъпление са включени четири отделни деяния, фактът, че първото от тях е извършено няколко дни, след като подсъдимият е изтърпял наложено му по предишни осъждания наказание лишаване от свобода, сравнително краткия инкриминиран период, механизма на извършване на престъплението и лицата, спрямо които е била насочена принудата, са достатъчни основания да се определи наказание, по-тежко от предвидения в закона среден размер. Както е посочил и въззивният съд, взетите предвид при индивидуализирането на съответната санкция смекчаващи отговорността обстоятелства, свеждащи се в действителност единствено до младата възраст на лицето, не са от естество да компенсират изброените по-горе отегчаващи такива.
Ръководен от изложеното и съобразно с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 143 от 24.04.2014 г. по внохд № 137/2014 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: