Р Е Ш Е Н И Е
№ 390
гр. София, 06 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова
Блага Иванова
при секретар Аврора Караджова и
в присъствие на прокурора Петя Маринова,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 345/2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 419, ал. 1 и сл. от НПК, с ангажирано основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила определение от 16 май 2007 година на Кюстендилския окръжен съд, постановено по нохд № 578/2006 година, с което е одобрено споразумение № 11 за решаване на делото, при ангажиране на наказателната отговорност на осъдения С. М. С. за извършено от него престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 198, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 29 от НК.
В искането е заявена незаконосъобразност на определението в частта му по приложението на чл. 59, ал. 1 от НК – относно постановеното от съда зачитане на предварителното задържане на осъдения в условията на мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Твърди се, че допуснатото нарушение на материалния закон е съществено.
Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане за законосъобразно прилагане на нормата на чл. 59 от НК.
В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на Главния прокурор при посоченото в него основание за възобновяване на делото и отправено до съда искане.
Осъденият С. участва лично и с назначения му от съда служебен защитник – адв. Рафаилов, който изразява становище за неоснователност на искането на Главния прокурор и оставяне в сила на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
С атакуваното в конкретна негова част определение на Кюстендилския окръжен съд, е одобрено споразумение за решаване на делото, с което е ангажирана наказателната отговорност на осъдения С. М. С. за извършено от него на 07. 07. 2005 година, в съучастие като съизвършител с Й. К. и Е. М. , престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 198, ал. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което му е наложено наказание две години лишаване от свобода. При условията на чл. 25, ал. 1 от НК, е определено общо наказание от две години лишаване от свобода за съвкупността от престъпления, предмет на разглеждане по настоящето дело и по нохд № 122/2006 година на Кюстендилския районен съд. На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанието по последното дело в размер на пет дни, а на основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по настоящето производство, считано от 20. 11. 2005 година до 23. 04. 2007 година.
Определението е постановено на 16. 05. 2007 година, откогато е влязло в законна сила като неподлежащо на редовен инстанционен контрол.
Искането е допустимо, тъй като е направено от компетентния орган по чл. 420, ал. 1 НПК и е постъпило в първоинстанционния съд в срока по чл. 421, ал. 1 НПК.
Разгледано по същество, то е неоснователно.
Заявеното в него отменително основание касае приложението на нормата на чл. 59, ал. 1 от НК при постановеното от съда зачитане на времето, през което по отношение на осъдения е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” – 20. 11. 2005 година – 23. 04. 2007 година. Твърди се, че през същия период, за времето от 19. 04. 2006 година до 19. 04. 2007 година, осъденият С. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода”, наложено му с влязлата в законна сила присъда по нохд № 119/2004 година на Софийския окръжен съд и представляващо остатъка от определеното с тази присъда общо наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода, при условията на чл. 25, ал. 1 от НК, за съвкупността от престъпления, предмет на разглеждане по същото нох дело и по нох дела №№ 89/2001 година на Брезнишкия районен съд и 63/2002 година на Радомирския районен съд. В искането се твърди, че като е зачел предварително задържане, съвпадащо с времето, през което осъденият е изтърпявал наказание лишаване от свобода по влязла в законна сила присъда, съдът е нарушил закона, като нарушението е съществено.
Изложените в искането фактически обстоятелства се установяват от данните по делото.
Като клаузи на постигнатото между обвинението и защитата на осъдения С. и одобрено от съда споразумение за решаване на делото, са и зачитането на предварителното му задържане по настоящето производство, определянето на общо наказание по правилата на съвкупността за това престъпление и за престъплението, предмет на осъждането му по нохд № 122/2006 година, както и приспадането по чл. 25, ал. 2 от НК на изтърпяната част от наказанието по последното за срок от пет дни (към момента на одобряване на споразумението).
Несъмнено, при преценката си за законосъобразност на постигнатото между страните в производството споразумение, която съдът прави съгл. чл. 382, ал. 7 от НПК, той е следвало да съобрази всички налични и към онзи момент данни за осъжданията на С. , за времето на изтърпяване на наложените му по тях наказания, за предварителното му задържане и т. н. Ако бе направил това съдът би съобразил обстоятелството, че през периода от 20. 11. 2005 година до 23. 04. 2007 година, зачетен от него като предварително задържане при условията на мярка за неотклонение, осъденият С. е изтърпявал останалата част от наказанието от три години и шест месеца лишаване от свобода по формираната по нохд № 119/2004 година на Софийски окръжен съд съвкупност от престъпления и това е станало за времето от 19. 04. 2006 година до 19. 04. 2007 година.
Известно е, че изтърпяно наказание по смисъла на чл. 25, ал. 2 от НК е действително изтърпяното наказание, вкл. и намалено с работа, както и предварителното задържане, като периодите от време на едното и другото не могат да съвпадат. Предварителното задържане се зачита при условията на чл. 59 от НК, а при определяне на общо наказание за съвкупност от престъпления се приспада изтърпяната част от наказанието при условията на чл. 25, ал. 2 от НК.
Като е зачел като предварително задържане времето, през което осъденият е търпял наказание „лишаване от свобода”, съдът е приложил неправилно закона, но нарушението в случая не е съществено и това е така, защото:
Наказанието от три години и шест месеца лишаване от свобода, остатъкът от което осъденият С. е изтърпявал през посочения по-горе период, съвпадащ с времето, зачетено му като предварително задържане, е част от общото наказание, определено на осъдения за съвкупност от престъпления, вкл. и това, предмет на разглеждане по нохд № 119/2004 година на СОС. Това престъпление, извършено на 09. 05. 2001 година, обективно е в съвкупност с престъпленията, предмет на настоящето производство и на нохд № 122/2006 година на КРС, защото всички те са извършени преди да е имало влязла в законна сила присъда за което и да било от тях. Този факт не се повлиява от обстоятелството, че липсва произнасяне на съда по цялостната престъпна дейност на осъдения С.
Поради това е било налице основание за приспадане на изтърпяната част от наказанието за престъплението по нохд № 119/2004 година, при условията на чл. 25, ал. 2 от НК. Иначе казано, постановеното от съда приспадане на предварителното задържане и изтърпяването на наказание през периода от 20. 11. 2005 година до 23. 04. 2007 година, не нарушава съществено закона, защото макар и при различни основания за зачитане, резултатът би бил идентичен.
Ако бе направил цялостна оценка на престъпната дейност на осъдения от гледна точка на формиране на съвкупност от престъпления и следващото се общо наказание (за което е имал данни по делото), съдът би достигнал до същия извод. Предходните произнасяния с определения и присъда за определяне на съвкупности от престъпленията, за които С. е осъден, не са били пречка това да бъде направено. ВКС не веднъж е имал повод да се произнесе, че въпросът за общото наказание при наличие на съвкупност от престъпления винаги може да се пререшава от съда, когато се окаже, че определеното общо наказание не се отнася за цялата съвкупност от престъпления, извършени от осъдения, какъвто е настоящият случай (р. № 217/1976 година, І н. о., р. № 426/1999 година, І н. о., р. № 151/2008 година, І н. о. и мн. др.). Или иначе казано, предходното произнасяне на съда по нохд № 119/2004 година за определяне на съвкупност от престъпления не е било пречка съдът, постановил атакуваното сега определение за одобряване на споразумение да се занимае отново с въпроса за съвкупността от престъпления, извършени от С. , като определи същата при спазване на правилата за съвкупността и при най-благоприятния за него вариант. Не съществува пречка обаче това да бъде извършено от съда по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
Поради изложеното, искането за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на определението за одобряване на споразумението за решаване на делото, в частта му по приложение на чл. 59, ал. 1 от НК, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на РБ за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила определение от 16 май 2007 година на Кюстендилския окръжен съд, постановено по нохд № 578/2006 година, с което е одобрено споразумение № 11 за решаване на делото, в частта му по приложението на чл. 59, ал. 1 от НК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.