О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№390
Гр. С., 09.11.2015год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр.д.№ 4705 по описа на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. С. М. и П. А. М., и двамата от [населено място], против Решение № 1038 от 27.05.2015 г. по в. гр. д. № 751/2015 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 6328 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 6397/2014 г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено по отношение на касаторите, че [община] не се легитимира като собственик на недвижим имот, представляващ: дворно място в [населено място],[жк], [улица], съставляващ ПИ с идентификатор № 10135.5503.243 с площ от 232 кв.м. по К. карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на А., при граници: ПИ № 10135.5503.244, ПИ № 10135.5503.256 и ПИ № 10135.5503.238, ведно с изградената в него жилищна сграда, вместо което е отхвърлен предявеният от Х. С. М. и П. А. М. отрицателен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради необоснованост, нарушаване на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, като се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което отрицателният установителен иск за собственост на касаторите бъде уважен със законните последици.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за правилността на обжалваното въззивно решение и за които се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС. Въпросите са следните:
1. Как следва да процедира въззивният съд, когато за първи път във висящо пред него производство се констатират нередовности на исковата молба;
2. Следи ли въззивният съд служебно за допуснати от първата инстанция нарушения при докладване на делото;
3. Как следва да процедира въззивният съд, когато е наложителна корекция на първоинстанционния доклад по делото за обезпечаване правилното приложение на императивна материалноправна норма;
4. Как се разпределя доказателствената тежест между страните по отрицателен установителен иск.
Ответникът по касация – [община] е депозирал по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано предвид липсата на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки за ангажиране компетентността на касационната инстанция по спора. Претендира присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че искането на касатора за допускане на касационното обжалване е основателно. Произнасянето на въззивния съд по въпроса за разпределението на доказателствената тежест в производството по предявен отрицателен установителен иск за собственост противоречи на задължителните указания на т.1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/ 2012 г. на ОСГТК, според които ищецът по този иск дължи доказване само на фактите, обуславящи правния му интерес, като в тежест на ответника е да докаже фактите, от които произтича претендираното от него право. В конкретния случай въззивният съд е отхвърлил иска като недоказан, като е приел, че ищците е следвало да докажат, освен правния си интерес, произтичащ от качеството им на владелци на процесния имот в периода от 1964 г., разполагащи с възможността да се позоват на придобивна давност при отричане на общинския характер на имота, също и това, че към момента на установяване на владението им имотът е бил частна собственост и като такъв- възможен обект на придобиване посредством давност, както и че носят тежестта да оборят придобивното основание на ответната община, удостоверено в съставения Акт за частна общинска собственост. Същевременнно основателно е твърдението на касаторите, че по този начин въззивният съд е процедирал и в нарушение на указанията на ТР № 1/ 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/ 2013 г. на ОСГТК относно правомощията на въззивната инстанция във връзка с доклада на делото, като е отхвърлил иска поради недоказване на правнорелевантни факти, за които на ищците не са били дадени указания нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд. В тази връзка следва да се има предвид, че в случая такива указания е следвало да бъдат дадени служебно предвид необходимостта от обезпечаване правилното приложение на императивни материалноправни норми, каквито са тези, регламентиращи придобиване на имот по давност.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по въпроса, как следва да процедира въззивният съд, когато за първи път пред него се констатират нередовности на исковата молба, доколкото в конкретния случай не е налице нередовност по смисъла на чл. 127, ал.1 , т.4 ГПК /исковата молба съдържа достатъчно изчерпателно изложение на конкретните факти от действителността, обуславящи правния интерес от предявения иск/, а пропуск да се дадат указания относно необходимостта от доказване на правнорелевантни според въззивния съд факти, което обуславя допускане на касационната жалба до разглеждане на посоченото по-горе основание.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1038 от 27.05.2015 г. по в. гр. д. № 751/2015 г. на Варненския окръжен съд, по касационната жалба на Х. С. М. и П. А. М., и двамата от [населено място].
УКАЗВА на касаторите, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да представят доказателство за платена такса по сметка на ВКС в размер на 25 лв. / чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: