О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
[населено място] 11.05.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№3046/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №214 от 11.06.2015г. по в.т.д.№257/15г. на Апелативен съд П..Със същото е отменено решение №№71/09.02.15г. по т.д.№438/14г. на Окръжен съд Пловдив в частта,с която са уважени частично предявените от [фирма] срещу [фирма] искове с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД /и евентуално предявения по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД/ за връщане на платена на отпаднало основание /респ. без основание/ сума в размер на 26 407,51 лв.,представляваща платена в периода юни – септември /вкл./ 2013г. цена за достъп до мрежата на ответника,ведно със законната лихва и чл.86 ал.1 от ЗЗД – лихва за забава в размер на 1330,36 лв. за периода 07.12.2013г. – 05.06.2014г.; вместо това исковете до този размер са отхвърлени като неоснователни; потвърдено е решението в останалата му част,с която исковете за разликата до предявените размери от 30 293,58 лв. и 1526,25 лв. съответно са отхвърлени и касаторът е осъден да заплати на противната страна сторените в производството разноски.
В касационната жалба е оспорен като незаконосъобразен и необоснован решаващият извод на въззивния съд,че с отмяната по административен ред на решение №Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР не е отпаднало основанието за извършените от ищеца плащания и платените суми не подлежат на връщане. В подкрепа на оспорването си излага аргументи,свързани с обратното действие на отмяната,респ. на последиците,които това решение е произвело,основани на съдебна практика на ВАС и ВКС,разпоредби на АПК и извлечени от последващи решения на КЕВР – №КМ-1/13.03.2014г. и №Ц-6/13.03.2014г.Сочи,че след като единственото основание за плащане /предвид липсата на сключен между страните договор за достъп/ е възникнало в резултат допуснатото предварително изпълнение на невлязлото в сила, посочено по-горе, решение на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп, неговата отмяна е лишила ответника от правото му да търси от ищеца,като производител на електроенергия от възобновяем източник, такава цена, а вече платеното не би могъл да задържи,поради това,че се явява платено на отпаднало основание. Неправилността на решението на апелативния съд е обоснована по-нататък с това,че същият,приемайки възмезден характер на услугата по достъп до мрежата, не е съобразил обективните обстоятелства,че цените за достъп по решение №Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР са с временен характер; същите са определени от комисията по искане на операторите на мрежи като допълнително необходими над вече определени цени за достъп на потребители на мрежите с оглед компенсиране на допълнителни очаквани разходи по диспечиране на мрежите; че прогнозите за увеличаване на разходите не са могли да бъдат обосновани и защитени пред административния съд,което е послужило и като правно основание за отмяна на решението на ДКЕВР; че с последващия административен акт – решение на КЕВР №Ц-6/13.03.2014г. е прието,че не са налице основания за признаване за съответния ценови период на разходи за експлоатация и поддръжка,тъй като те вече са били отчетени при определяне на цените,дължими от потребителите,а нови разходи за диспечиране не са били доказани,поради което и с посоченото решение комисията е определила окончателни нулеви стойности на цените.Предвид това касаторът счита,че именно решение №Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР е довело до неоснователно разместване на имуществени блага между страните,като това фактическо ,но правно необосновано и несправедливо положение следва да бъде променено,като ответникът бъде осъден да върне даденото,за получаването на което не е доказал наличие на правно основание.Поради подробно изложени в касационната жалба в този смисъл съображения,касаторът иска отмяна на незаконосъобразното въззивно решение и уважаване на предявения от него иск.
Ответникът по касация [фирма] в писмено становище по касационната жалба е навел твърдения за недопустимост на обжалването пред ВКС.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,което я прави допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд,констатирайки липсата на спор между страните относно твърдените и установени по делото факти, е приел,че спорът по делото се свежда до въпроса отпаднало ли е основанието за извършените от ищеца през исковия период плащания на суми за достъп до мрежата на ответника и съответно подлежат ли на връщане тези суми.За да реши така очертания спор, въпреки липсата на сключен между страните писмен договор за достъп до електроразпределителната мрежа на ответното ЕАД, изследвайки установените фактически отношения между страните по предоставен от ответника достъп, въведена в експлоатация и присъединена към електроразпределителната мрежа собствена на ищеца вятърна електроцентрала,съдът е направил извод,че е осъществено фактическо изпълнение по правоотношение с характеристиките на договор за достъп. Очертал е характеристиките на това правоотношение като търговска сделка с продължително изпълнение и възмезден характер.Посочил е,че решение №Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР замества липсващия елемент от договора за достъп – неговата цена,като с отмяната на същото не се прекратява договорното отношение между страните,което е възникнало преди това решение и продължава след отмяната му. С оглед последния извод съдът е намерил за неоснователен доводът на ищцовото дружество, че основанието за плащането на сумите /като цена за достъп/ през процесния период е решението на ДКЕВР и неговата отмяна от ВАС е заличила с обратна сила това основание.Въз основа на това съдът е намерил за изцяло неоснователен предявения от ищеца иск за връщане на платеното на отпаднало основание /респ. без основание/,ведно с тях и акцесорния иск за лихва. Със същите мотиви П. е потвърдил решението на ПОС,в частта,с която е отхвърлен иска,излагайки противни на съображенията на първата инстанция мотиви,че последващите решения на КЕВР – №КМ-1/13.03.2014г. и №Ц-6/13.03.2014г. също не са основание за плащането и са неотносими,доколкото няма данни за влизането им в сила.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът е поставил няколко материално-правни въпроса:
С допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК се свързва поставеният от касатора в раздел I от изложението въпрос Дали с отмяната от съда на индивидуален административен акт,който по силата на закона подлежи на предварително изпълнение,отпадат с обратна сила и всички негови последици,съответно отпада ли с обратна сила правното основание за престациите, извършени на основание договор, цената по който е определена в отменения индивидуален административен акт?
Твърди се противоречива практика , като се представят влезли в сила решения на Окръжен съд Варна – от 21.03.2015г. по в.гр.д.№35/15г. , от 31.03.2015г. по в.гр.д.№131/15г., от 24.01.2015г. по в.т.д.№1564/14г., от 19.01.2015г. по в.гр.д.№2827/14г. и от 16.01.2015г. по в.гр.д.№2413/14г., както и на Окръжен съд Пловдив – решения №1308/04.07.2014г. по в.гр.д.№827/14г. и №196/29.01.2015г. по в.гр.д.№3442/14г. В същите е дадено противоположно разрешение на така поставения въпрос,като е прието,че отмяната на решението на ДКЕВР за определяне на цени за достъп заличава с обратна сила правните последици от акта от момента на издаването му и поради това отпада и основанието,на което са платени вече суми,представляващи цена за достъп.
Под т.т.1,2,3,4,5,6 и 8 в раздел II касаторът е поставил въпросите: Изразява ли се конститутивното действие на съдебно решение за отмяна на индивидуален административен акт в отпадане с обратна сила на разпореденитес отменения акт правни последици?; В случаите,когато с влязло в сила решение е отменен административен акт,изпълнението на който е допуснато предварително по силата на закона или по силата на самия акт,дължи ли се на основание чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД връщане на даденото в изпълнение на този акт?; Приложим ли е институтът на чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД в случаите на отмяна на индивидуален административен акт от ВАС като незаконосъобразен и когато по силата на този акт едно юридическо лице е извършило плащания на друго юридическо лице?; Отмяната на индивидуален административен акт може ли да бъде елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване по смисъла на чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД?; В случаите,когато индивидуален административен акт определя паричния размер на конкретен вид услуга,при отмяната му с влязло в сила съдебно решение подлежат ли на връщане платените по силата на акта суми?; Обратно ли е действието на отмяната,визирано в чл.177 ал.1 от АПК или има действие занапред? и Имат ли решенията на ВАС за отмяна на индивидуален административен акт ретроактивно действие и заличават ли с обратна сила последиците,произтичащи от отменения административен акт? Всички тези въпроси по същество се свеждат до поставения в раздел I от изложението въпрос,преповтаряйки го в различни варианти. Въпросът под т.7 от раздел II Решенията на ВАС относно действието им по време задължителни ли са за общите граждански съдилища,съобразно разпоредбата на чл.302 от ГПК? е некоректно поставен,доколкото в посочената в него правна норма ясно е очертан задължителният характер на тази категория съдебни решения. Тези въпроси се свързват с допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,но обосновка за приложението му,съобразно постановките на т.4 от ТР №1/19.02.10г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС не е направена.Съгласно приетото в него правният въпрос е „от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени”. В случая твърдения за наличие на създадена задължителна съдебна практика,нуждаеща се от промяна по причините и с целите, посочени в тълкувателното решение не са направени.
Върховният касационен съд, Търговска колегия,Първо отделение намира,че са налице основания за допускане на решението на Пловдивски апелативен съд до касационно обжалване по поставения в раздел I от изложението въпрос. Така формулираният от касатора материално-правен въпрос е включен в предмета на спора и възприетият от съда отговор на същия,е обусловил решаващия му извод за отхвърляне на иска /т.1 от ТР №1/19.02.10г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Следователно е налице общият критерий на чл.280 ал.1 от ГПК. Обоснован е към момента на подаване на касационната жалба и допълнителният селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – при сходни фактически обстоятелства е налице противоречиво разрешаване на посочения правен въпрос в практиката на съдилищата.
При служебна проверка настоящият състав констатира наличие на междувременно постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС №212/23.12.2015г. по т.д.№2956/14г. на ВКС ТК Първо ТО, №155/ 11.01.2016г. по т.д.№2611/14г., №157/11.01.2016г. по т.д.№3018/2014г. на ВКС ТК Второ ТО,№7/26.01.2016г. и №28/28.04.2016г. ,в които посоченият по-горе правен въпрос е получил разрешение с обвързващ характер. Тъй като решението на Пловдивски апелативен съд е постановено при противоречие с тази задължителна практика настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия,Първо отделение намира,че са налице основания за допускането му до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №214 от 11.06.2015г. по в.т.д.№257/15г. на Апелативен съд П..
УКАЗВА на касатора [фирма] да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 636,44 лв.,като представи доказателства за това в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Касаторът да се уведоми със съобщението,че при невнасяне на определената държавна такса в указания срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено. След изтичането на срока и неизпълнение на указанието делото да се докладва за прекратяване.
След представянето на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване на делото в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.