Р Е Ш Е Н И Е
№ 391
София, 22.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретар Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело 811/2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218 а и сл. ГПК / отм./ във вр. с § 2, ал.3 от ПЗР ГПК / 2007 г./
С решение № 1* от 26.11.2007 г. по гр.д. № 1843/ 2007 г. на Пловдивски окръжен съд в производство по чл.71 от Закона за защита срещу дискриминацията е признато за установено по отношение на ответника “П” АД, гр. П., че на 19.07.2004 г. негови служители са извършили действия, които са проява на пряка дискриминация, основана на етническа принадлежност спрямо ищците К. Я. С. и А. М. А., присъдил им е обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв. и е осъдил ответника да се въздържа в бъдеще от подобни нарушения.
Ответникът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа че е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Счита че съдът неправилно е основал решението само на показанията на един свидетел, въпреки че има достатъчно данни за тяхната недостоверност. Не е доказан и размерът на претърпените неимуществени вреди.
Ищците не вземат становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено, че на 19.07.2004 г. ищците не били допуснати от охраната до плажа, принадлежащ към хотела в гр. П.. От показанията на разпитания свидетел и обясненията на ищците е установено, че причина за това била тяхната очевидна принадлежност към ромския етнос, като същевременно други лица с видимо неромски произход били допускани до плажа. Въз основа на тези данни въззивният съд приел, че ищците сочат факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация. Съгласно чл.9 от ЗЗ Д. в такива случаи в тежест на ответника е да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В тази насока въззивният съд е обсъдил показанията на посочените от ответника свидетели, но обосновано е отказал да ги кредитира, като съобразил че са в служебни правоотношения с ответника, а един от свидетелите / св. Б/ е и фактическият извършител на дискриминационния отказ, тъй като е работел като охрана и макар и да не е дал обяснение за причините, е отказал да допусне ищците да ползват плажа. Вторият разпитан свидетел П няма преки и непосредствени впечатления и е дал най- общи показания, че от страна на ответника не е допускана дискриминация, поради което съдът основателно не ги е зачел като неотносими към делото и предмета на доказването, което следва да проведе ответникът. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че като е дал вяра на показанията на свидетеля на ищците, а не е кредитирал показанията на свидетелите на ответника, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обсъждането на събраните по делото доказателства съдът е провел при спазване правилото на чл.9 от закона за начина на разпределяне на доказателствената тежест, при което обосновано е направил извод, че представените от ответника доказателства не доказват, че в конкретния случай не е било нарушено правото на ищците на равно третиране.
Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон, като са съобразени указанията, дадени в отменителното решение на Върховния касационен съд при първото разглеждане на делото. Осъществен е съставът на чл.4, ал.2 във вр. с ал.1 на ЗЗДискр., изразяващ се в действия на пряка дискриминация, основана на етническа принадлежност, а именно недопускане на ищците да ползват плажа поради ромския им произход, като не е установено, че при сходни условия с другите посетители, забраната се дължи на други причини.
Решението е постановено в съответствие с материалния закон и по отношение на това, че са разгледани и уважени исковете, предвидени в чл.71, ал.1 от Закона, а именно иск за установяване на нарушението, иск за обезщетение за неимуществените вреди и иск за въздържане от страна на ответника от подобни нарушения. Обезщетението за неимуществени вреди е определено по справедливост съобразно общите правила на Закона за задълженията и договорите, като размерът съответства на данните за вида и характера на увреждането, претърпяно от ищците, поради което е неоснователно становището в касационната жалба, че вредите не са доказани по вид и размер.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на въззивния съд и затова и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК / отм/ настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* от 26.11.2007 г., постановено по гр.д. № 1843/ 2007 г.по описа на Пловдивски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: