РЕШЕНИЕ
№ 391
София, 28.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Юлия Георгиева
и с участието на прокурора Раева
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 2899/2015 год.
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на Република България срещу постановеното решение № 314/19.02.2015г по възивно гражданско дело № 3913/2014г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която предявения от И. Г. М. иск по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ срещу П. на РБ е уважен до размера на сумата 7 000 лв.
В касационната жалба се подържа, че решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 911 от 14.7.2015 г, постановено по гр.дело № 2899/15 г на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и преценката за приложение на критериите по чл.52 от ЗЗД
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с постановление от 02.05.2011г. по следствено дело №2/2011г. на Окръжна прокуратура-Кюстендил, ищцата И. М. е била привлечена като обвиняема за извършени престъпления по чл.248а, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, чл.309, ал.2, вр. с ал.1, предл.1, чл.309, ал.1, предл.1 и чл.313, ал.3, предл.1, вр. с ал.1 от НК, като й е била взета мярка за неотклонение „подписка”. На 20.03.2012г. е внесен обвинителен акт срещу ищцата за извършени престъпления по чл.309, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.313, ал.3, предл.1, вр. с ал.1 от НК, въз основа на който е било образувано НОХД №401/2012г. по описа на РС-Дупница. С присъда №58/2012г. по същото наказателно дело подсъдимата М. е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл.309, ал.2, вр. с ал.1, предл.1 от НК, като на основание чл.78а от НК е била освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание „глоба”. По отношение на останалите обвинения е била призната за невиновна и оправдана. Присъдата в осъдителната й част е била обжалвана от подсъдимата, а в оправдателната й част е била протестирана от прокуратурата. С присъда №12/18.04.2013г. по ВНОХД №437/2012г., Кюстендилският окръжен съд е отменил присъдата в осъдителната й част и е постановил друга по същество, с която е оправдал подсъдимата М. по обвинението за извършено престъпление по чл.309, ал.2, вр. с ал.1, предл.1 от НК. В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена.
От правна страна въззивният съд е приел, че се претендира обезщетение за претърпени вреди от повдигане на обвинение срещу пострадалото лице за извършени престъпления от общ характер, по които същото е било оправдано с влязла в сила присъда, което е основание да бъде ангажирана отговорността на държавата, чрез нейните органи-Прокуратурата.Според приетото от въззивния съд, на първо място сред обстоятелствата от значение за определяне на размера на обезщетението е естеството на повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. В случая, на ищцата са били повдигнати обвинения за извършени престъпления от общ характер, които съобразно чл.93, т.7 от НК не съставляват тежки умишлени престъпления, тъй като за тяхното извършване е било предвидено наказание лишаване от свобода до две, съответно до три години. Понеже ищцата не била осъждана, задължително приложение е следвало да намери правилото на чл.78а НК, т.е. подсъдимата е следвало да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба”.Приел е, че периода, в който е започнало и приключило наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт възлиза на две години, поради което следва да се определи като разумен по смисъла на чл.6 от КЗПЧОС.Безспорно през този период ищцата е изживяла тежко факта на образуваното срещу нея наказателно производство, затворила се в себе си и е ограничила социалните си контакти. Допълнителни притеснения изпитала от това, че фактът на образуваното срещу нея наказателно производство станал достояние на нейните близки, познати и колеги, доколкото в местната преса е имало публикация по този въпрос поради това е, счел за адекватно на претърпените неимуществени вреди обезщетение е в размер на 7 000 лв.
По поставения правен въпрос, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното :
Съгласно т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.С оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди-това са продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен.
В този смисъл с решение № 123/23.6.2013 г по гр.дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО, постановено за уеднаквяване практиката на съдилищата по релевантния за спора материалноправен въпрос като с него е прието, че моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение.При определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.
При този отговор на поставените въпроси, Върховният касационен съд, състав на Четвърто Гражданско отделение приема следното :
Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено и не отговаря на критерия за справедливост с оглед данните по делото и с оглед конкретните обществено-икономически условия в страната.Незаконно повдигнатото обвинение предвид тежестта на престъплението безспорно се е отразили негативно върху психиката на ищцата.Изхождайки от понятието неимуществени вреди, в което съгласно практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи изражение не само по отношение на психиката, но и на социалния дискомфорт в определен период от време, както и изхождайки от понятието, че критерият за справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства.
Не се установява ищецата да е претърпяла съществени терзания, психически преживявания от воденото срещу нея наказателно преследване.Наложената мярка за неоткрлонение е най-леката такава „подписка“. Изхождайки от понятието „неимуществени вреди“, в което според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които в случая не дават основание за присъждане на обезщетение в размер на 7 000 лв.Отрицателните изживявания на ищцата в случая са установени въз основа на събраните показания на свидетелите, които твърдят, че ищцата станала нервна и сприхава, почувствала срам, унижение и отчуждение. С оглед установеното по делото, като се отчете, че воденото наказателно производство е започнало и приключило в разумен срок-2 год ; наложената мярка за неотклонение е най-леката ; повдигнати са обвинения за престъпления, които не съставляват тежки умишлени такива ; доказаните по делото болки и страдания не са извън обичайните негативни чувства и изживявания в такива случаи, а пострадалата е изживяла последиците от повдигнатото и подържано обвинение без това да е дало сериозно отражение върху здравето, семейното и служебното й положение, то на М. следва да бъде определено справедливо обезщетение в размер на 3 000 лв, тъй като предназначението му е да поправи конкретно установените по делото лична болка и страдания от незаконното преследване.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице подържаното от касатора-П. на РБ основание за неправилност на въззивното решение, в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен до размера над сумата 3 000 лв до сумата 7 000 лв и в частта, с която на ищцата са присъдени разноски за разликата над сумата 40 лв до сумата 50,
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 314/19.02.2015г по възивно гражданско дело № 3913/2014г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която предявения от И. Г. М. иск по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ срещу П. на РБ е уважен до размера на сумата 3 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и подържано обвинение, ведно със законната лихва, считано от 7.5.2013 г до окончателното плащане.
ОТМЕНЯВА решение № 314/19.02.2015г по възивно гражданско дело № 3913/2014г. на Софийския апелативен съд в частта, с която предявеният от И. Г. М. срещу П. на РБ иск по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ е уважен за разликата над сумата 3 000 лв до сумата 7 000 както и в частта, с която на ищцата са присъдени разноски за разликата над сумата 40 лв до сумата 50, 77 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от И. Г. М. срещу П. на РБ иск по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ за сумата 4 000 лв, представляващи обезщетение от незаконно повдигнато и подържано обвинение като неоснователен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1/
2/