3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№391
С., 06.11.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 6048 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез пълномощника му адвокат С. М. против решение № 344 от 27.06.2014 г., постановено по гр.д. № 421 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Русе, гражданско отделение, с което е обезсилено решение № 312 от 4.03.2014 г. по гр.д. № 5506/2013 г. на Районен съд-Русе и е прекратено производството по предявения от [фирма], [населено място] против С. Т. С., С. Д. С., Ц. С. С., П. Т. Т., Л. А. Т., Б. Г. Д. и Р. Г. Д. иск, че ответниците и длъжници по изп.дело № 2246 по описа за 2006 г. на СИС при Р. С. Д. С., Ц. С. С., П. Т. Т., Л. А. Т., Б. Г. Д. и Р. Г. Д. не са собственици на гараж № 3 в сутерена на жилищна сграда „Мостова І”вх.А, [улица], [населено място], построен върху 41.75 кв.м., обособен в резултат на извършено въз основа на разрешение за строеж № 770/1998 г. преустройство на находящия се там склад в три броя гаражи.
Отговор на касационната жалба е подал С. Т. С., в който оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Искът е предявен след като с определение № 337/12.07.2013 г. по ч.гр.д. № 1890/2013 г. на ВКС, І г.о. е прието, че [фирма], [населено място] има право при условията на чл.523, ал.2 и чл.524 ГПК да иска спиране на изп.д. № 2246/2006 г. на ДСИ при Русенския районен съд, образувано по молба на взискателя С. Т. С., ищец по иска с правно основание чл.109 ЗС, по влязлото в сила решение по който длъжниците са осъдени да възстановят магазин № 3 в партерния етаж и складовите помещения към него в сутерена на сградата и посоченото изпълнително дело е спряно. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че заявените с исковата молба петитум и определените с нея страни по делото са основание за квалифициране на иска като такъв по чл.440 ГПК. Такъв иск е недопустим в настоящия случай, защото този ред на защита принадлежи на всяко трето лице, чието право е засегнато от принудително изпълнение върху имущество за удовлетворяване на парично вземане, докато в случая предмет на изпълнителното производство е премахване на незаконно строителство, при което носителят на накърненото право на собственост би имал интерес да се защити с положителен установителен иск за собственост, а не чрез иск по чл.440 ГПК. Изложени са съображения, че правната теория и съдебната практика приемат, че засегнатото от въвод във владение трето лице – в случая ищцовото дружество, може да се брани в хипотезата на чл.523 ТПК чрез обжалване действията на съдебния изпълнител – чл.435, ал.5 ГПК или чрез предявяване на владелчески иск, но искът по чл.440 ГПК е недопустим, поради липса на правен интерес.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси – „при обжалване действия на съдебния изпълнител за предаване владението на гаражи и събаряне на преградните стени с цел да се възстанови складовото помещение коя хипотеза е приложима – на чл.526 и сл. ГПК /глава 48/ или хипотезата на чл.524 и сл. ГПК /глава 47 ГПК/ при положение, че законодателят не е визирал изрично защита срещу този вид действия на съдебния изпълнител” и „може ли съдебния изпълнител да изпълни определени действия – събаряне на гаражи и привеждане в предишно състояние – в складово помещение, без да се засегнат правните интереси на лице, което е добросъвестен владелец и владее имота повече от пет години, като го е придобил преди образуване на исковото производство, по което е издаден изпълнителния лист и не е страна” и обосновката към тях по същество се свеждат до въпроса: налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, че длъжниците по изпълнително дело, осъдени с влязло в сила решение по чл.109 ЗС да възстановят магазин № 3 в партерния етаж и складовите помещения в сутерена на сградата в състоянието преди преустройството, осъществено въз основа на посочено разрешение на строеж, не са собственици на самостоятелен обект /гараж/, чието премахване е необходимо за изпълнение на влязлото в сила решение. Въпросът е обусловил извода на въззивния съд за недопустимост на иска, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 344 от 27.06.2014 г., постановено по гр.д. № 421 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Русе, гражданско отделение.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът [фирма], [населено място] да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 103,56 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: